Въпрос: Ако всички сме съединени в една интегрална система, ако сме включени един в друг, то може ли да се окаже, че моята болест съвсем не е моя?

Отговор: Разбира се, всички ние боледуваме за някого, само че не ни е известно за кого, защо и как?

Дори повече от това, да допуснем, че теб те боли крака. Нека изолираме кракът от главата, която се явява център за усещане на болката. Ти ще престанеш да усещаш болката, дори ако ти пилят и режат крака. Всичко се усеща в главата, а не в другите части на тялото.

Затова нито един човек никога не боледува заради себе си. На него му се струва, че чувства болка в тялото си, а всъщност така се проявява в него усещането за лошата връзка между него и останалите.

Реплика: В Тора е казано, в такива случаи трябва да се обръщате към коена. Да допуснем, че аз имам язва и отивам не при специалист, а при коена.

Отговор: Коенът гледа: ”Какво сте нарушили, татенце? Да, тук при вас нещо не е наред!”.

Тоест той вижда нарушаване на равновесието. Това е като алопатията, само че не народна медицина, а природна – енергийно затворена по конструкция и мисъл, по вътрешната взаимовръзка, по течението на всички сили. Тъй като тялото на човек включва в себе си целия космос.

Истинският лекар (коенът) разбира всичко това. Коен – това е висше стъпало от развитието на човека и затова може да вижда всички несъответствия, които възникват вътре в човек, да разпознае на какво ниво се намират и в какво се състои лечението.

Първоначално, лечението се състои в това, болният да се отдели от другите, защото е невъзможно да се поправи неговата връзка с останалите от стана, с останалата група от хора, ако той се намира в такова повредено състояние.

Седем дни – Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е пълното откъсване от хората, в течение на което изолираната област (сила), се поправя от екрана. След това тя може отново да се върне към правилно общуване с останалите. Така се отстранява корена на болестта и всичко минава.

Така трябва да се лекува всичко, до най-малкия проблем, до заключението, че ”всичко е от нервите”. Нищо друго няма. Поправи взаимоотношенията си с останалите хора и ще видиш, че всички болести ще изчезнат! Това се повтаря на всички нива, но една част се проявява на нивото на нервната система, част в кръвоносната система, лимфната система и т.н., докато не се разруши целият организъм. Всичко това е отражение, копие на външните взаимоотношения. И науката говори вече за това.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 18.02.2014

[140179]

Filed under: Духовна работа, Здраве, Тора - Няма коментари→

След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли „бутонът“, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този „бутон“ е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (Марков, Проф. РАН): Откъде в човека се е появила способността за устойчива, дългосрочна романтична любов с образувано на постоянна семейна двойка? При човекa и животното работят една и съща система на регулиране на тази форма на поведение – невронната мрежа за управление на сексуалното и социалното поведение.

Невробиологични изследвания подвърждават, че любовта е нещо повече, отколкото основна емоция. Тя е свързана с по-високи познавателни функции. Романтичната любов включва в себе си активността на кората на главния мозък, отговорна за социалните познания (работа с информация за други хора) и възприятието (изображение) само по себе си. Извод: любовта се основава на желанието за разширяване на вътрешния образ на себе си чрез включване на друг човек в този образ.

Реплика: Всичко е създадено само за разширяване на усещанията и включване на усещанията между всичко запълващо света. В човек любовта е необходима като средство за свързване и взаимовключване, което води до по-голямо както положително, така и отрицателно взаимодействие, и още към разбиране необходимостта от пълно обедиенение, за да се изпълни целта на творението.

[127372]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: В психологията нуждите на хората се делят на осмислящи житейски ценности: приятелство, хубава професия и т.н., и инструментални ценности или ценности-средства: прецизност, радост от живота, чувство за хумор, изпълнителност, желязна воля, търпимост към ценностите на другите, широки възгледи и т.н.

Излиза, че сега основните конфликти, например, между децата, се случват заради това, че те не искат да бъдат вежливи или не им се получава. Във всеки случай, основната криза, освен житейските ценности, е очевидна именно в инструменталните.

Отговор: Виждам това като отсъствие на възможност да се създаде връзка между хората. Тоест да се принизиш  относно другия, да го разбереш, да го почувстваш по-голям или по-малък от теб, да се позиционираш относно другите – когато трябва да бъдеш мек спрямо тях, за да ги усетиш, малко да поприбереш своето „аз“, да погледнеш на себе си и на останалите отстрани – това, разбира се, е инструмент.

Но защо да отделяме и да изброяваме десетки, а може би, стотици различни нюанси на свойствата и качествата, когато всички те се базират само на „единия“ егоизъм?

Ако мога да принизя егоизма си, да се наведа и да поставя другиго по-горе от себе си, то тогава всички тези качества: чувствителност, разбиране, внимание, търпимост, вежливост и т.н. – възникват естествено.

Защото относно другия ние имаме само един поглед: когато съм по-горе или по-долу от някого. Когато съм му равен, не мога да кажа относително какво е това равенство, относително какви параметри? А по-горе или по-долу – това го възприемам много остро.

Значи, трябва да тренираме човека, така че той да се научи обективно да се отнася към другите: „Нека да погледнем другия човек отстрани. Ето го пред теб: хубав, не хубав, бял, черен – какъвто и да е. Всеки път относно всяко негово качество пробвай да се поставиш и по-високо, и по-ниско от него – при това максимално, колкото можеш“.

В случая под понятието „по-високо/по-ниско“ не се подразбира презрение, а само допълване или обучение. Тоест, ако поставям себе си по-високо от другия, го правя, за да му предам нещо, за да го науча на нещо. Използвам себе си както инструмент, напълващ го с някакви чувства, знания и т.н. Отнасям се към него както към дете, при това съм възрастен, но доброжелателен възрастен, който се отнася към него с добро. И в същото време мога да се направя малък спрямо него, а него – велик във всичко. В този случай ще бъда както дете относно възрастен или ученик относно учителя, и ще мога да получа всичко от него. По този начин мога да се обогатя от всеки човек.

При това, тук е моментът да се обясни, че никога не виждам обективната, действителна картина на света, а само тази, която ми рисува моят егоизъм, и затова тази картина наистина е изкривена. След време, когато поглеждам назад в миналото, виждам до каква степен съм грешал. А как бих могъл да не греша?

Може да не грешиш, т.е. да виждаш света в неговия истински вид, спрямо това, как се изграждаш относно този свят, относно всеки човек, всяко събитие: по-високо, по-ниско и какво на края мога да получа от това. По този начин създавам в себе си огромни възможности за изучаване, обучаване, напълване, комуникация, защото както съм готов да слушам, готов съм и да еманирам, да излъчвам.

Този похват е най-често използван и най-действен. Той ни позволява в следствие на постоянното позициониране, когато всеки вижда другите ту отвисоко, ту от ниско, да ставаме гъвкави, меки, управляващи себе си. И тогава, в резултат на подобно общуване, стигаме до осреднената позиция, когато ставаме равни, намираме обективната  точка на равновесие. Към такъв извод трябва да подкараме хората, като им покажем, че това е възможно, за да  използват този похват при най-различни общувания.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81048]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за самоотмяната като средство за собствен напредък и развитие. Но обикновено отстъпките в спора показват моята слабост?

Отговор: Разбира се, аз отстъпвам не заради слабост, а от желание да напредна в съпружеските отношения и въобще в живота. По този път развивам себе си и се приближавам към по-добро състояние. От това получавам печалба, защото по този начин се „разширявам”, чувствам живота по-фино.

Аз давам на съпругата си чаша вода, но при това не я губя, а сякаш получавам двойно по-голяма чаша. Защото за сметка на това подкупвам нейните желания, стремежи, мечти, както и техните напълвания! Наслаждавам се на усещането за удоволствие, което тя е получила, точно като майка, която се радва на удоволствието, което е доставила на своите деца. Известно е, че майката се радва на бонбона, който е дала на детето, повече, отколкото самото то.

Благодарение на отстъпките, аз купувам нови инструменти на възприятието, възможност да се насладя. Ще кажете, защо хората отиват на стадиона да викат за своя отбор, след като могат спокойно да гледат играта у дома пред телевизора? Но на стадиона се намираш в обкръжението на хиляди хора, и затова се наслаждаваш на това общо изживяване, на взаимното включване. Това разширява твоите възприятия, чувства. Ти ставаш толкова голям, колкото хилядите хора около теб, които викат и скачат. Съгласи се, че това не е същото, като да останеш у дома и, лежащ на дивана, да гледаш футбол по телевизията.

Въпрос: Какви точно отстъпки у дома ще доведат до моя разцвет?

Отговор: Ако си се върнал от работа гладен и седнеш да вечеряш, а твоето дете иска някакво парченце от твоята чиния, и ти с удоволствие му дадеш, това не може да се нарече отстъпка. Тъй като действаш съгласно собственото си желание. Нима майката е длъжна да върви против себе си, за да се погрижи за своето бебе? Ако това беше така, щеше да се наложи да се постави полицай до всяка майка, който да се грижи за това, детето да не умре от глад.

Затова такива действия не представляват самоотмяна. Но ако жената иска нещо от теб, а ти не се съгласяваш – това е вече нещо друго. В първия случай, самоотмяната ти носи удоволствие, а във втория – те гнети. На отстъпки заради любимите деца не е необходимо да бъдем учени, те се получават естествено. Но на отстъпки по отношение на партньора трябва да се научиш сам, за да действаш не според природния инстинкт, а сам да станеш ръководител на своето развитие. Не природата да те ръководи, а самият ти.

Въпрос: Но ако отстъпвам, това значи, че не аз ръководя, а жена ми?

Отговор: Ти ще възприемаш това съвсем различно. Всичко зависи от важността, която придаваш на това. Ако бебето бе по-малко важно за майката, отколкото тя самата, тя би се отказала да се грижи за него и би мислила за себе си. Но доколкото природата е направила детето по-важно от нея самата, майката е готова да направи всичко за него.

Сега е нужно да помислим, как да се заставим да се отказваме от себе си и да възприемаме желанията на съпругата като по-съществени от своите собствени. За тази цел, възнаграждението, което получаваш, трябва да е по-голямо, така че да надделее.

Да допуснем, че тя ти постави условие: ако сега измиеш чиниите вместо мен, после ще отидем заедно там, където искаш ти. Тоест целта оправдава средствата. А ако е така, е необходимо да извисим целта, за да служи за оправдание. Необходимо ни е обкръжение, което да смята тази цел за важна и да ни убеди в преимуществата на такова развитие. Освен това, ще видим, че по такъв начин се спасяваме от проблемите, които постоянно ни измъчват.

Всички тези доводи трябва да бъдат сплетени в такъв възел, че да нямам възможност да избегна необходимостта да реализирам целта. Необходимо е обществено давление, което постоянно да ме удържа в съзнание за това, как трябва да постъпвам.

По този начин аз постигам своето развитие във всички области: вътрешно развивам своята личност, подобрявам своите отношения с околните, на работа, в семейството, към целия свят. Главното във всичко това е влиянието на обкръжението, защото на човек му е трудно даже пръстта си да мръдне, когато съпругата иска това.

Ако той правеше това за самия себе си, у него нямаше да възникнат такива проблеми – себе си той е готов да обслужва. Да служи на някой друг и да приема чуждото желание – това вече е голям проблем. Защото се налага веднага да помисли: за какво прави това, какво печели? Изгодата тук трябва да бъде взаимна. Дайте да се договорим помежду си и да играем постоянно в отношенията един към друг: аз за теб, а ти за мен.

Из 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[101008]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако ние бихме освободили себе си от ненужната и излишна работа, която не е свързана с поправяне на отношенията между хората, то ние бихме се заели с необходимата работа и ще бъдем единствени, които проявяват свободата на волята си. На нас ще ни остане само това, което сме длъжни да направим, именно това, къде сме длъжни да поправим себе си.
Това е само неголяма област, но абсолютно на всеки трябва да е ясно, че тук се намира мястото на нашия избор. Ако ние поправим тези отношения, ще достигнем до Окончателно Поправяне и Целта на творението. А ако не изясним това, то всички наши действия ще са принудителни, както при животните.
На нас Природата ще ни покаже нашата негодност във всичките и аспекти: и в състоянието на икономиката, и в проблемите със здравето, и в системата на възпитанието, и в семейните отошения – във всичките форми на егоизма, съдържащи се в нас.
И ако не са ни поправени отношенията между хората – всичко останало ще ни бъде представяно от природата в разрушен вид.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→