Въпрос: Защо са ни дадени именно ”заповеди”, т.е. повели, ако всичко трябва да се осъществява по желание и по свободен избор?

Отговор: Наистина, човек приема заповедта като повеля. Защото и желанието също ”повелява” да постъпим по определен начин. И изпълняваме заповедите именно в желанията.

Ако се обръщам към някого със заповед, той може да я изпълни от страх, или за възнаграждение в този свят или в бъдещия – или защото така му е заповядано. По такъв начин ”заповед” – това е повеля, която се съблюдава не от страх и не заради отплата. Ако се страхувам от нещо или разчитам на печалба, то изпълнявам договора, а не заповедта. Отворила ми се е възможност да загубя или да спечеля по волята на стопанина, който ме лишава от избор, поставяйки сурови условия: ”Ако направиш така – ще спечелиш, ако направиш иначе – ще загубиш”. И виждам, че трети път няма, че не се получава да избягам. Може би, защото така са ме възпитали, а може би такива са обстоятелствата.

От друга страна, ”заповед” означава, че съм напълно свободен. Творецът е напълно скрит от мен, мога да правя каквото си искам – и все пак, търся възможност да изпълня Неговото желание. Защо? На този въпрос отговор няма.

Е, търси си причината. Страх – това вече е принуда, възнаграждението е подкуп и означава, че тук няма нищо духовно. Тогава за какво трябва да изпълнявам заповедта? Няма за какво. Но само луд или малко дете могат да действат без каквато и да била полза, без желание да избегнат злото или да постигнат добро. Какво да се прави?

Да се търсят сили за действие. Тъй като аз съм машина, която трябва да се зарежда с бензин. Търся този бензин, без да имам отговор на въпроса: ”За какво?”.

Когато човек наистина достига до вяра над знанието, той няма за какво да изпълнява заповедта. За това е казано: ”Земята виси в пустотата”. А човек търси единствено и само гориво – само за това моли, само това иска.

А освен това, той се и прикрива, за да не му покажат трепета или възнаграждението. С други думи, прави съкращение, без да желае да види Твореца, избягвайки всичко, което е способно да му попречи в свободния му избор с вяра над знанието.

И тук достигаме до точката, за която в нашия свят няма никакъв разчет, никакви възможности за измерване. Тъй като в своите желания винаги избираме онова, което ни носи по-голяма изгода.

От тази средна точка и нататък започва свободният избор. Пред нас изниква въпросът: ”Заради какво да действам?”. И онези, които се стараят да преминат през него, достигат до духовните усилия, които стоят по-високо от този въпрос.

А в нашия свят заповедта няма защо да се изпълнява – това не носи никаква изгода от гледната точка на сегашното ни разбиране, желание и ценности.

От урок по статията ”Даряване на Тора”, 04.11.2012

[92177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →