Какво е нужно, за да разкрием доброто? Защо този, който се е родил в изобилие, не го цени? Казваш на децата: ”Вижте с какво изобилие сте заобиколени! Колко съм ви дал! Аз като малък нямах нищо!” А те се отдръпват от теб и не искат да слушат.

Те не могат да оценят твоето добро, защото нямат с какво да го сравнят. И затова не разбират, каква благодарност очакваш от тях. Искат на кино – моля, искат компютър – добре, нов мобилен телефон, да пътешестват – всичко, каквото им се поиска. Те имат всичко и затова нямат желание за нищо.

Разказваш им как на тяхната възраст си си направил кола от кутия за обувки и с нея си играл две години. А те ти се присмиват. И те са прави, защото всичко се измерва според желанието.

Те вече се чувстват на някакво ниво на задоволеност и от него наникъде няма да поемат. Първо трябва да се спуснат до минус Безкрайност, за да могат след това да усетят плюс Безкрайност.

Затова е казано: ”И ще вкусвате отдавна приготвеното”, т.е. нищо в света не се променя, освен нашето осъзнаване. Ти и сега се намираш в света на Безкрайността, но вместо него усещаш само нашия свят, защото нямаш инструменти за възприемане на Безкрайността.

От едната ти страна има чувал със златни монети, а от другата – с брилянти. А пред теб, маса, затрупана с ароматни ястия, но ти умираш от глад и се измъчваш от зловонни миризми.

Всичко зависи от твоите инструменти за възприемане. Ти се намираш в света на безкрайността, която не се променя. Всичко зависи единствено от желанието, а желанието се изгражда над пропастта, която всеки път ни се разкрива все повече и повече.

Затова на нашите деца им е толкова трудно да усетят вкус в този живот, тъкмо защото практически те имат всичко. Баал а-Сулам ни разказва притчата за Царя, който заключил сина си за 20 години в зимника и го огорчавал с това, че му показвал чуждите успехи. Другите седят в бара или гледат световното по футбол, а ти седиш в тъмния зимник редом с мишките и проклинаш баща си.

И това продължава дотогава, докато детето не разкрие, че баща му е действал така, подбуждан от милосърдие и любов. Бащата е страдал от това, че огорчава сина си. Но ако ти, от сърце даваш на децата си всичко, каквото си пожелаят, това означава, че ги ненавиждаш.

Въпрос: Излиза, че трябва да ограничавам насила детето, за да го възпитам?

Ответ: Ти го ограничаваш, защото му желаеш доброто. И затова си готов да страдаш. Правиш това за доброто на детето, за да може в бъдеще да му е добре. Не сега да му е добре, задоволявайки егоизма му – а в бъдеще.

Или ти искаш да ти е приятно, мислейки си, колко си му дал. Ти си мислиш ”Аз не можех да си го позволя, но поне нека синът ми да се развлича. ” Нима това се нарича любов?

Утре ще ти се наложи да му дадеш в няколко пъти повече, защото иначе той няма да усети, че живее. Трябва много мъдро да изградиш ”зимника” и да нагласиш сина си в него, така, че ти самият да страдаш много повече от него. И тогава ще го подготвиш за добър живот.

Затова ние имаме методика, съгласно която можем да напредваме към доброто напълване, не по пътя на злото, а за сметка на неговото осъзнаване. Това е уникален патент. Трябва само да разберем принципа му и това е напълно достатъчно. Тогава няма да е необходимо повече да се страдаме, защото и не бихме издържали да вървим по тежкия път на страданието.

Творецът е създал особена система, стига само да осъзнаем злото, което съществува срещу доброто, за да го получим във вид на съсъд и в него да усетим напълването. Тъй като не сме способни да се спуснем до минус Безкрайността.

От урок по статията ”Поръчителство”, 12.06.2014

[137199]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Раждане и откърмване“: Човек трябва да вярва, че преди своето раждане, тоест обличането на душата в тяло, тя е била слята с Твореца, и сега жадува да се върне и прилепи към Него така, както е била допреди своето спускане в този свят.

Душата е била слята с Твореца, защото е съществувал един общ съсъд, всички части на който са били единни и съвършени. Висшата светлина ги е напълвала всички тях в еднаква големина в състояние на “Творецът и името Му са единни“.

Това е най-статичното, постоянно, устойчиво състояние, заложено в основата на цялото творение. Затова, след разбиването, което раздробило съсъда на многобройни късове, всеки от тях мечтае да се завърне към предишното единство – след като станали отделни части, те престанали да чувстват удовлетворение. Сега те непрестанно усещат недостиг.

В този свят няма истинска радост, удовлетворение, съвършенство и не може да има. Всеки представлява само част от системата, и докато тя не стане пълна, в нея винаги ще се разкриват недостатъци, проблеми. Така ще бъде до самия край на поправянето.

Затова всяка частица, всеки човек, неосъзнато желае да се съедини с останалите. Но този вътрешен стремеж се разкрива постепенно, според степента на развитие на човека. В края на краищата, ще се разкрие тази нужда от единство, тъй като само в такава форма ще успеем да достигнем съвършенство.

Но за това трябва да спечеля войната между моя стремеж към съвършенство и единство, и моя егоизъм, който желае да властва. А това е против съединението, защото то е възможно само между равни. Затова трябва да определя какво избирам: едното или другото. Но ние не можем да разрешим тази вътрешна дилема.

До самия край на поправянето сме обречени да пребиваваме в такава вътрешна криза – от една страна, желая съвършенство, което може да се усеща само в интегрално, равно, обобщаващо съединение между всички заедно. А от друга страна, искам да властвам! Това може да бъде съединение, но вече такова, където аз управлявам, а не където всички са равни и интегрално свързани.

Ето защо човечеството се колебае постоянно ту в едната, ту в другата страна. И така ще продължава през цялото време дотогава, докато не достигнем до осъзнаването на своето зло.

От урока по статията на Рабаш 14.02.2014

[128073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено управление на Твореца“: Пътят, определен за човек, преминава през три стадия: подчинение, отделяне и подслаждане. Доколкото светлината в този свят е била създадена от тъмнината, то нейното преимущество се постига само чрез нея. Свещта никому не е потребна посред бял ден, тъй като през деня не се забелязва нейната светлина.

С това се обяснява, че черупката (егоистичната сила) е преди плода. Затова, ставащият съюзник с Твореца в изначалното действие на Сътворението, извлича светлината от тъмнината. Тоест, той се вглежда в себе си и осъзнава своята тъмнина и низост в сравнение с висшето отдаване, своите зловонни одежди – и благодарение на това, обкръжава себе си със светлина.

И слушайки Твореца, треперейки пред Неговата мощ и слава, той придобива голяма сила за усмиряване на своето зло. И тогава ще се удостои да отдели светлината от тъмнината и вече никога няма да подмени злото за добро, а доброто на зло.

Ако все пак принудително трябва да се подмени и да се разкрие в него злото начало, то ще посвети всичко това само на Твореца, което означава ”подслаждане,” страст и истинска любов към Твореца, идваща след отделянето на злото от доброто, възвисяване на Твореца спрямо собствената си низост, когато човек сам изгаря в себе си злото, срамувайки се пред Създателя. И тогава ще подслади даже остатъците от злото си начало и ще ги издигне към истинският им корен.

Тук отново се споменава основният принцип, с който ни е така трудно да се примирим. В нашия свят не е толкова забележимо, че доброто се изгражда само над злото. Понякога се случва така, но в това не се наблюдава никаква закономерност.

В този свят просто се стремим към доброто и не осъзнаваме, че то се изгражда върху злото, доколкото естествено се запазва връзката на клоните и корените. Без да си гладен, нямаш апетит, а без апетит, няма наслада от трапезата – и така е с абсолютно всичко. Хората плащат много пари и прилагат много усилия, за да пробудят в себе си желанието. Когато липсва желание, човек не желае да живее, да се наслаждава, да напредва. Загубата на желание е голям проблем за човека.

Но в духовния свят, желанието е целият ни материал. Целият духовен свят е създаден от материала – желание. В материалния свят не осъзнаваме това, защото желанието се облича във всевъзможни форми, изправяйки се пред нас във вид на нежива, растителна, животинска природа и хора. Трябва да привикнем към това, да разберем и да се доближим до такова възприятие, че не може да има нищо хубаво, ако преди това не се е разкрило злото. Тъкмо затова преимуществото на светлината се постига от тъмнината.

Само чрез тъмнината можем да различим светлината. Ако във всичките си усещания разкривам колко егоистична е моята природа и се измъчвам от осъзнаването на своето зло, ще мога да се склоня, да отделя доброто от злото и след това да постигна подслаждане. Необходими са и трите етапа, за да превърнем тъмнината в светлина.

Не задрасквам предходното си лошо състояние – то винаги си остава долу, за да мога относно него да изградя своето ниво, постижение – разликата между светлината и тъмнината. Много е важен този контраст. А ако изчезне тъмнината, изчезва и светлината.

Затова трябва да сме готови за това, че злото не изчезва от света, а тъкмо над него изграждаме с вяра над знанието доброто състояние. Тези две състояния се запазват: едно над друго – и така до самия край на поправянето. А там видимо изчезва тази разлика: доброто и злото, изградени за сметка на нашите усилия, ще се слеят в едно, излизащо от една сила, от Твореца.

Тези три състояния: подчинение, отделяне и подслаждане съответстват на етапите: зародиш, откърмване, зрялост. Преди всичко, човек се прекланя, самоотменя се, след това отделя злото от доброто, осъзнава егоизма си относително висшия. Той започва да си изяснява, кои качества са добри и кои лоши – т.е. израства вътре във висшия. А след това започва да подслажда това зло, изграждайки над него доброто.

От подготовката към урока, 21.02.2014

[127988]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Корен на царящото в нас объркване е не нещо друго, а свойството за изключителност, присъщо на всеки човек в една или друга степен. Това свойство идва при нас направо от Твореца, който е корен на цялото творение.

Но заедно с това, когато чувството за изключителност е заседнало в нашия здрав егоизъм, действието му станало разрушително, и в крайна сметка то се превърнало в източник на всичко разрушаващо, което се е случило или предстои да се случи в света.

Докато всеки не осъзнае своята степен на изключителност, която е обособена от неговата собствена природа, ние няма да напреднем. Всеки трябва да види целия си егоизъм в цялата му пълнота. На сегашното материално стъпало, в този свят, такъв, какъвто ми се представя, аз трябва преди всичко да достигна до основата – до каква степен искам да използвам всичко за себе си.

В крайна сметка откривам, че взимам под внимание само себе си и съм готов да се откажа от каквото и да е, готов съм да направя каквото и да е и с когото и да е заради капка удоволствие. Вглеждайки се в сметките си, виждам, че нищо не ме интересува, освен мен самия, и минималната частица удоволствие струва в очите ми страданието на целия свят – нека си пропада, да гори и да се мъчи дори и цяла вечност.

Докато човек не е открил това в себе си, той не се познава. Това всъщност е осъзнаване на свойството за собствена изключителност – осъзнаване на злото.

Разкриването му е много трудно. Дори да признавам злото си, все пак не се съгласявам с това. Злото начало не ми позволява да изляза на чисто, не ми дава да видя с очите си и да почувствам своето естество, своя изключителен егоизъм, който е причина Аз да заемам цялата картина на света, без да оставям място за никой друг. Всички останали просто не съществуват за мен, неспособен съм да ги взема предвид. Те са извън моето възприятие. Такова осъзнаване е необходима крачка към поправянето.

Въпрос: Защо егоизмът скрива от нас истината?

Отговор: Това е неговата естествена защитна реакция. Той не иска аз да страдам. Защото ако видя цялото стъпало на своето зло, то веднага ще поискам да се избавя от него. И затова той тушира истината: приповдига крайчето и отново спуска покривалото. Това е така, за да се задълбочавам все повече, докато не достигна дъното – максималното осъзнаване. И ето, тогава ще бъда готов за помощта на светлината.

А дотогава, все още не съм узрял, не съм готов да се удържа в желанието за поправяне, ще избягам в последния момент. Ако егоизмът не скрива от мен неприятното усещане от запознаването ми с егоистичната ми същност, аз няма да мога да продължа.

Ето защо осъзнаването идва на ”тласъци”: до преди малко съм се възмущавал на злото си, но завесата пада и аз отново се хващам в подлата си мисъл за някого: ”Да беше умрял. За какво ми е? Само ми пречи…”. И отново трепвам от собствената си низост – и отново забравям за нея.

Изобщо, всяко едно свойство действа заедно със своята противоположност. Иначе не бих проникнал в цялата му дълбочина.

И в който и да е случай аз не опознавам своето зло, ако не се стремя към доброто. Такова е универсалното правило за всички състояния. Аз вървя към благото, към отдаване, към другарите, към великата цел – само напред, без да се оглеждам настрани. И точно тогава, вместо благо, откривам разруха, безлюдие, развала  по пътя.

Казано е: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това означава: ”бъди добро момче”, стреми се към целта, макар и твърдоглаво, но неотклонно. По пътя ще трупаш ум и разум, но основното е да вървиш напред и да действаш.

Въпрос: Може ли предварително да се подготвя за разкриване на злото, т.е.”пътьом” да премина към поправяне?

Отговор: Не. Ние не се подготвяме за злото.

Човек, работещ в цирка, ми беше разказал, че в акробатиката действа просто правило: преди да започнеш, провери къде ще паднеш. Аз предварително зная, че ако се откъсна, ще падна еди как си, приемайки такава поза.

Такъв аналог за подготовка има и в духовния свят. Но ние не работим, за да падаме. Ние винаги се стремим напред. Да, трябва да подготвяме ”ариергарда”, но нашите погледи са устремени към целта и ние не се готвим да отстъпваме, не желаем никакъв отдръпване или бягство назад.

От урок по статията ”Мир в света” 28.07.2013

[113201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

Отговор: Ненавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №2

Проблемът на човечеството се състои в необходимостта от преход от една природа към друга, която е неизвестна за нас. Ние дори не познаваме собствената си природа, защото е невъзможно да постигнеш едно, ако не го измерваш относно друго, което е противоположно на него. Затова, ние също не признаваме егоистичната си природа.

Ако поговорим със случаен човек, той ще каже: ”Нима аз съм егоист? Аз съм такъв като всички останали”. При това той желае не само да се оправдае, а наистина не разбира, че се намира в много егоистична, материална, зла природа – че това е злото.

Човек не може да се съгласи, че неговото подсъзнание, всичките му склонности, всичките му мисли са насочени само към него самия, да се постави по-високо от останалите. Той отвътре е настроен на самооправдание, към скриване на качествата си само и само да не се самоотрече.

Съществува защитна реакция на организма, когато през цялото време се самооправдаваме. Ние помним злото, което ни е причинено от другите, но злото, причинено от нас на другите, винаги го тушираме. Като цяло, не желаем да изпитваме неприятни усещания и затова така работи съзнанието ни.

Всичко, което усещаме в живота, всъщност си е чиста психология – нищо друго няма в това. И дори не трябва да се опитваме да го поправяме – това не подлежи на поправяне. Оставете всичко така, както си е.

Науката кабала ни обяснява, че трябва да се поправя онова, което наистина не е наред, т.е. порочно. А порочна е не нашата животинска, чисто егоистична, дребнава природа, а само връзката между нас, разрушена от разбиването – онова, което възниква в нас, когато започваме изграждането на групата, на десятките, обединението. Само тогава започва да се проявява, онзи истински вид егоизъм, който трябва да поправим. А дотогава – не.

Ние трябва да разбираме другарите, в които изведнъж се заражда стрес, противопоставяне, злоба, та чак до ненавист, до невъзможността да се понасяме един друг – безпричинно, съвършено сляпо противопоставяне. Всичко това се предизвиква от въздействието на светлината. Вътрешно разбитите пластове започват да се надигат в нас, проявявайки се все повече и повече.

От момента, в който започна да се занимавам сериозно с обединение, в мен изникват тъкмо тези желания, онзи егоизъм, който трябва да поправя. А до тогава – не. Ако не участвам в обединението, а само ходя на занятия, на различни мероприятия, без да прилагам сериозни усилия за обединение, и без да усещам съпротивление от това, в такъв случай мога да съществувам в групата хиляди години и ще се чувствам нормално: ”Ето, вижте кой съм! Аз зная много, разбирам всичко, дори усещам нещичко”. Но в този случай човек нищо не поправя в себе.

Първото усещане на главното състояние – това е осъзнаване на злото (акарат а–ра). И това състояние ние трябва да постигнем с голяма сериозност. При това, то е твърде неприятно: човек се самоизяжда… При това трябва да се анализира. Често се самоукоряваме за миналото: защо съм постъпил именно така? Дават ни се такива спомени, такива детайли, такива проблеми! А това всъщност не съм Аз, а Творецът – общото течение на живота. Не съм избирал това, а както се казва, такава е съдбата ми.

Във всекидневието е същото: мога да одобрявам някакви мои постижения и, обратно, да се укорявам за някои постъпки, грешки. Това няма никакво отношение към духовното ми израстване, ако не е обосновано на обединението с другарите. Затова, не си струва да обръщаме внимание на каквото и да е, освен на сближаването и на противопоставянето на това сближаване.

Когато то се появи, трябва да си кажа: ”Колко е хубаво, че усещам отпор, ненавист, неприязън, като реакция на сближаването ми с другарите.“

От 2-ри урок на конгреса в С. Петербург, 12.07.2013

[112448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар ла-ам, гл. Вайера, п.453: Човекът бе създаден със всичкото зло и низост. Както е казано: „Подобен на диво магаре се ражда човек”. И всички органи на тялото, чувства и свойства, и най-вече мисълта, му служат единствено за зло и нищожество през целия ден.

А за този, който се е удостоил да се слее с Твореца, Творецът не създава нови келим вместо тези, които биха били пригодни и достойни за получаване на предназначеното за него духовно благо, а същите тези нисши келим, използването на които до този момент е било лошо и отвратително, се преобръщат и стават за него съсъди за получаване на вечна приятност и нежност.

Нещо повече, тези келим, които са притежавали най-големи недостатъци, сега стават най-важните. Тоест степента на разкритие в тях е най-голяма.

Колкото повече работим, толкова по-надълбоко проникваме в „дебелината” на желанията и откриваме все повече проблеми – цял комплекс смущения. Всичко е заради това да придаде достатъчно „плът” на това зло, което е заложено в нас и между нас – казано с други думи, да се прояви разбиването.

Сега ние работим за единство и откриваме противоположни на него сили – докато не постигнем разбиването на първото, най-ниско ниво.

Тогава ще ни се отдаде да го преодолеем. Как? Съкращаваме всички сили на разединението и тъмнината. При това те се съхраняват, защото злото е невъзможно да бъде анулирано – ние просто се повдигаме над него. Не трябва да се поправя всичко това, което е в нас – ще стане още по-лошо. Не, ние затваряме своето зло вътре и се издигаме над него. За това е казано: „Любовта покрива всички престъпления”. Тя именно покрива, а не поправя пороците.

Злото трябва да остане, то не се превръща в добро – но доброто се издига над злото. Всичко в природата е устроено така, и в това е ключът към съвършенството.

Така ни се иска да се избавим от злото. Ние не разбираме, кое е хубавото в това, че вълкът изяжда овцата. Човек реагира на своите качества, съкрушава се от това, което е извършил в живота… Не бива да се самоизяждаме по този начин. Напротив, трябва да приемем фактите и да се замислим за друго: как сега да формирам противоположни качества над тях? В това е въпросът: къде е светлината, възвръщаща към Източника? Защото ако се е разкрило злото, то безусловно аз мога да изградя над него благо.

При това доброто и злото трябва да бъдат съразмерни – и тогава между тях възниква средната линия. А без нея не можем да постигнем нищо, по никакъв начин не можем да влезем в духовно взаимодействие (зивуг).

И затова е необходимо пак и пак да достигаме нужното състояние, търсейки сбособ за достигане на първия контакт с Твореца.

Преди срещата в Санкт Петербург и по време на самия Конгрес ще се сблъскаме с всевъзможни смущения, отвличащи обстоятелства, странични впечатления или ще „летим в облаците”, вместо да извършваме правилна работа. Свише ще ни изпратят всевъзможни „изненади”, в зависимост от нашето състояние. И даже ако всички се устремим към единство, все едно ни чака падение. Може да го усетим още в първия ден на Конгреса, при това по по-силен начин, при наличие на добра подготовка. Да допуснем, че след като се регистрирам в девет сутринта, още по обед ще почуствам умора и ще се замисля: „А защо, въобще, дойдох? Какво правя тук?…”

И това е много добре. Защото тогава ще ни се наложи да работим над себе си, да „целуваме палката”, която раздава удари, и да благославяме злото, като благо.

Оттук човек вижда в каква степен той е достоен в този момент да построи екран (масах). Защото екранът се формира над всички чувства, смущения и незгоди, които се появяват. И главна в този набор е ненавистта. Точно нея и покрива любовта. Без тези „престъпления” няма да достигнем до висшата, духовна любов – тя се изгражда само върху ненавистта.

Ето защо в съвременния свят процъфтяват технологиите за виртуална връзка и се умножават средствата за комуникация – именно за да разкрият ненавистта. За да не се превърне тя във война, паралелно трябва да предоставим на хората методика за поправяне. Всички трябва да знаят и да разбират какво да правят при тези условия.

Средството тук е едно – единство над разединението, любов над ненавистта.

Oт урока на тема „Подготовка за конгреса в С. Петербург. Урок 2”, 04.072013

[111542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съвременните проблеми се основават на взаимоотношенията ни. Няма съмнение, че изграждаме правилна система на човешкото общество и няма съмнение, че я използваме погрешно. И причината е в погрешното ни отношение един към друг.

Изглеждаше, че сме създали такива прекрасни и необходими за всички системи: здравеопазване, образование, национално осигуряване и пр. Но резултатите са мрачни. Например, колкото повече лекарства употребяваме, толкова по-добре е за здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Печалбата расте, държавната икономика получава повече данъци. „Пожелаваме ти повече да боледуваш.“

Не остава назад и хранително-вкусовата промишленост: колкото повече ядем, толкова по-изгодно е за нея. А изобилието от нездравословна храна води до болести. „Така че бъди лаком и чревоугодник, купувай повече продукти, помагай на икономиката.“

Системите са хубави, но ги използваме във вреда на човека. Банките, на теория, трябва да движат „кръвта“ по цялата система, но вместо това те смучат кръв от системата. Военната индустрия осигурява работа и технологично развитие, но всичко това се прилага за въоръжаване, което все някога, в крайна сметка, трябва да се пусне в действие. В резултат – не спират войните и конфликтите.

Оказва се, че сме създали правилните неща, подходящи системи и оборудване, но ги използваме все по-опустошително. Има кръгове, които в действителност са заинтересовани от това, човек да страда, да е болен и да влачи мизерно съществуване. Сякаш самата система задължава към това.

– Необходимо е да се увеличи търсенето, иначе всичко ще спре! – ни плашат икономистите. Но човек не иска да продължава състезанието, вътрешно той е отчаян от такъв живот и не намира удоволствие в пазаруването, дори и ако има пари.

Егоистичното ни желание вече е преминало на следващата степен и тревата на моравата на съседа вече не ни изглежда по-зелена. Изменило се е желанието, макар и не във всички, но процесът върви. Мода, изкушения, стимули, стръв – всичко отминава.

И какво следва? Нима наистина светът ще спре? Не. Просто капитализмът свършва, той вече не работи и в следващите години ще видим това. Става дума за естествен, неизбежен процес.

Въпрос: Как е възможно това, че системата е изградена правилно, а ние я използваме неправилно?

Отговор: Казано е: „Творецът направи човека праведен, но хората се впуснаха в множество изчисления“. Прямотата се превръща в раздори във всички посоки. Все пак и това, разбира се, е включено в програмата на Природата – да осъзнаем злото сами, да „поправим“ себе си.

От урока по „Статия по завършване на книгата Зоар“, 07.02.2013

 [99906]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №7

Въпрос: За сметка на какво расте точката в сърцето? От какво се състои тя? От какво се образува Човек в човека?

Отговор: Точката в сърцето е наша отправна точка, от която започва раждането на Човека както от капка семе. Всичко останало се присъединява към тази точка в сърцето от онова, което човек избере от обкръжението, от своите другари.

Въпрос: Какво прихващаме от обкръжението?

Отговор: Струва си да се вземат само положителните свойства от обкръжението. Защото поръчителството е създадено, за да се вземе всичко положително от обкръжението.

Въпрос: Как може човек да измери, че това е неговата точка, и че в нея той вече е микроскопичен Човек и че расте?

Отговор: Въз основа на това, доколко той се съединява с групата и работи заедно с нея над обединението. В резултат, всичко, случващо се в обединението, се присъединява към неговата точка в сърцето.

Въпрос: Вие говорихте за това, че Творецът дава и отнема силите, а човек се чувства като парцал, развяван от вятъра…

Отговор: Светлината дава и отнема силите в съответствие с човешките действия. А ако човек се чувства като парцал – това вече е добре. Това означава, че от този момент нататък той вече може да не бъде като парцал.

Отначало идва осъзнаване на злото, ръководено от егото. След това преминава следващият етап на осъзнаване на злото, когато разбира, че ако той е егоист, то с него си играят отгоре и го друсат до тогава, докато не изтупат от парцала всичкото зло.

А след това, когато той започне да разбира кое за какво е, тогава вече придобива свободна воля и се опитва заедно с колектива да реши този проблем.

От 7-ми урок на конгреса в Харков, 19.08.2012

[86972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

На тебе ти обясняват, че трябва да се съобразявашщ с другите. Но ти не си в състояние да се съобразяваш! Дори под смъртна заплаха? Аз съм съгласен да се съобразявам, но как? Нали това е против моята природа!
Ти в действителност искаш да мислиш за всички. Нали разкриващият се днес в света закон за всеобщата свързаност, необходимостта от взимно поръчителство гласи, че ти получавш храна само при условие, че всички станат поръчители един на друг – тогава цялата икономика и промишленост ще започнат да работят и да обезпечат всички нас с необходимото.
Днес нашето препитание зависи от взаимното поръчителство, когато мислиш за всички, а всички за тебе. Ти не искаш да обричаш на страдание и себе си и семейството си, ти си готов да се промениш, но как да стане това? Ти би искал да се съединиш с другите, но не си способен на това. Ти си създаден друг, егоист. Това се нарича «осъзнаване на злото».
Но именно в такова безизходно състояние ти започваш да разкриваш, че трябва да има сила, която ще те поправи – нужна ти е сила, която ще поправи твоята егоистична природа. Тази сила се нарича Творец – цялата Природа, която ти се разкрива – и това разкритие на цялото мироздание ще ти даде сили да бъдеш по високо и да управляваш егоизма си за благото на всички.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→