„Без труд няма да хванеш нито една рибка в езерото” гласи пословицата. Каквато и цел да си поставиш – добра или лоша, тя изисква усилия.

Трудят се работниците на работа, трудят се крадците, трудят се учените, спортистите. Всяко желано постижение е съпроводено с усилия.

Защото творението е създадено от желание за наслаждение и то, както и всяка материя, се стреми към покой. Затова всяко движение (действие) изисква от нас енергия (мотивация). Този закон действа на всички нива на природата, от неживото до човешкото.

В нашия свят, по степента на растеж на егоизма, ние полагаме все повече усилия, за да постигнем желаното и да извлечем изгода.

Разказвайки за духовния свят, кабалистите също подчертават този принцип: „според страданията е отплатата”, „старал си се и ще намериш”. Формулата е същата, но има и разлика: духовните действия се осъществяват не в желанието за наслаждение.

След като в човека се е появило желание на ниво Адам, към подобие (разкритие) с Твореца, и той се намира в група, порядъкът е такъв:

1. Аз изучавам науката кабала в група – заради обединението.

2. Моят егоизъм расте единствено посредством обучението. Това вече е съвършено друго его, съвсем различно от обикновения егоизъм в нашия свят. С неговия ръст на мен ми става ясно доколко съм противоположен на целта, на отдаването. Пред мен се разкриват ненавистта към другарите и единството.

3. Аз имам нужда да осъзная важността на целта и това осъзнаване също получавам от обучението и от групата.

4. Настъпва криза, аз не знам какво да правя и тогава разбирам, че имам нужда от помощта на светлината, връщаща в Източника (ор макиф).

5. Аз започвам да се уча по друг начин – за да привлека обкръжаващата светлина (ор макиф) в групата.

6. И тогава – находка!

На духовния път съвсем не е толкова просто да се реализира егоизмът, както това се случва в нашия свят. Тук аз просто полагам усилия и постигам резултат. От друга страна духовното развитие изисква в мен да расте егоизмът, противостоящ на обединението, и заедно с това да се повишава важността на отдаването – иначе за какво се старая?

Аз се уча, за да привличам ор макиф, и едва тогава намирам желаното. Що за находка е това? – Отдаване.

Така ние придобиваме втора природа. Започнахме с природата на получаването, а в крайна сметка пристигаме до природата на отдаването. При това по пътя към нея са необходими и собствените усилия, и въздействието на обкръжаващата светлина.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отговор: Решимо (информационен запис, ген), това е моето пълно бъдещо състояние (следващата, по-висша степен), което се усеща от мен като нещо скрито, смътно и объркано. Решимо възбужда в мен стремеж към бъдещето ми състояние. Когато влагам усилия в обкръжението си (учителят, групата, книгите, ученето), за да увелича важността на това мое бъдещо състояние, тогава според степента на устремяване към него, светлината от това мое бъдещо състояние (следващата степен) ми свети отдалече (тя се нарича ор макиф – обкръжаваща светлина). Тя свети в моето решимо, със силата, с която аз, след като съм възвеличил бъдещото състояние чрез обкръжението си (учителят, групата, книгите, ученето), се устремявам него, то от решимо ще се превърне в мое явно състояние, следващата степен. В решимо съществува всичката информация за моето бъдещо състояние. Не стига само светлината, силата то да се реализира. Колкото може по-скоро да притегля към себе си тази сила, за да ускори времето на духовното развитие – именно за това е дадена Кабала. Понеже така или иначе всички ще достигнат своето пълно изправяне – 1) принудено, чрез страдания (кризи, войни и т.н), както днес целият свят или 2) по своя воля, желателно, ускорено, приятно – както предлага Кабала.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→