Мнение: Чувствата ви лъжат? – Не се притеснявайте, те са предвидени основно за това. Всеки от нас живее в собствен индивидуален заобикалящ го свят, който е пълен с персонални усещания.

В тази реалност съществуват оптични илюзии, странни звуци, неразбираеми чувства и миризми, псевдохалюцинации (кинематограф, компютърен монитор).

Хората абсолютно достоверно виждат, чуват и усещат такива неща, които ги е нямало и не е могло да ги има. Гледате на бяло платно, осветено от прожектор, или на панел, съставен от RGB-триади, и определено ви се струва, че там се случват събития, които ви карат да се смеете и да плачете.

По същия начин мнозина достоверно са се сблъсквали с екстрасенсорни явления, реално са „видели“, „почувствали“, „чули гласове“, за тях всичко това е истина, „друга реалност“, в която те нямат никакви причини да се съмняват.

Понякога от сложната психологическа природа на човешките чувства може да зависи нечий живот. С каква степен на достоверност може да се твърди, че свидетелят наистина е видял и чул всичко това, което му се струва, без никакви съмнения във видяното и чутото?

Странна работа: еволюцията, която по идея трябва да ни доближава да главния обект на адаптацията — реалността, в действителност в много от случаите отделя психиката от него, заключва човека в индивидуално настроения, не винаги комфортен, но винаги детайлно прочувстван свят. Защо тя прави това?

Реплика: Развитието ни върви по две линии – за да можем в края на нашето развитие (1), да разкрием пълната му несъстоятелност (2). Именно това разочарование ще ни даде възможност да осъзнаем и да се съгласим да поемем по абсолютно нов път на развитието (3), противоположен на първия (1) – развитие, целящо единството, в което ще разкрием нов орган на чувствата и чрез него ще започнем съществуването си в новия, висш свят.

[135904]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Нашият напредък в съвременния свят се различава от всичко до сега с това, че вече не ни се налага да се борим за прехраната, за покрива над главите ни, за медицинските услуги и т.н. Ние вече сме организирали необходимите условия за материалното съществуване. Затова, ударите ще дойдат от неправилната връзка помежду ни, размириците в обществото, сред народа.

Това вече няма да е особен материален недостатък – няма да е чувство на глад или неудобство, а тягостно усещане на празнота в живота ни, което хората ще се опитат да заглушат с алкохол и наркотици. Животът ще се обърне в съвсем друга посока, ако ние не започнем правилно образование и възпитание.

Проблемът е в това, че човек не вижда целта пред себе си.

Въпрос: Какви цели ще имаме в новия свят?

Отговор: За да ги видим, са ни нужни нови осезателни органи – ”групови”. Това усещане ще се разкрие в резултат на връзката между хората. Ние навлизаме в такъв етап на развитие, когато няма да виждаме никаква достойна цел пред себе си, ако не се въоръжим с групови, обществени сетивни органи.

Трябва да виждам не с моите очи, а с очите на групата, да чувам не с ушите си, а с ушите на групата. Трябва да се образува образ на един човек, състоящ се от много хора, желаещи да се съединят заедно в едно цяло. И чрез този общ образ аз започвам да виждам живота, неговата цел и средствата за постигане – всичко само през този общ орган за възприемане.

Въпрос: Ще ми останат ли някакви лични цели?

Отговор: Лични цели ще останат само ако се вписват в целите на групата. Аз не мога да ги реализирам отделно от останалите. Личната цел може да съществува само вътре в групата и да се постига само с нейно участие.

Въпрос: Но нали групата се състои от отделни хора?

Отговор: Отделните хора изчезват вътре в групата, имайки обща цел. Разбираемо е, че всеки ще се грижи за това, което му е необходимо за преживяване: дом, семейство. Но ако става дума за целта на живота, към която се стреми неговата душа и са насочени всичките му помисли, въжделения, то тя ще е вътре в групата.

Тъй като само през групата човек ще постигне живот на по-високо стъпало. Той ще започне да отделя живота, усещан вътре във физическото тяло, и живота, усещан чрез обединението с останалите, т.е. с душата. Този живот е друг, на друго ниво на съществуване, цели, постижение и сили.

Подобно на това, как котката не може да разбере човека, така и ние сега не можем да разберем този общ образ, който ще създадем всички заедно, при нашето правилно обединение.

От 364 беседа от „Нов живот“, 29.04.2014 

[135025]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

В нас се разкрива копие на последното разбито духовно стъпало като материален свят, който усещаме с петте си сетивни органа. При това материята и чувствата са мними – те очертават контурите на духовното, подобно на картината от стената. Картина има, но тя не е реална. Реалността е там – зад стената, а на стената е само проекцията.

Хората гледат кино и изпитват най-различни преживявания. Реални ли са те? Просто такива са ни реакциите. Сякаш живеем във филма, който ни прожектират.

Но освен този филм – нищо друго не съм видял и нищо не зная. В него преминава целият ми живот и затова всичките ми усещания отразяват неговия ход. Зрение, слух, вкус, обоняние, усет – всичко е отразено на тази лента.

Днес преминахме към триизмерното кино, осигуряващо ни още по-голяма реалистичност. Въобще не е тайна, че човек може да бъде поместен в някаква сфера, симулирайки, че това е неговият живот. Ако той свикне с този свят, върви му доказвай, че съществува някаква външна реалност. ”Ето хора, звезди, Земя – всичко си е на мястото”… В своите усещания той не излиза извън рамките на тази сфера. За него, зад пределите на сегашните му усещания нищо не съществува. Той не усеща в някакъв допълнителен чувствен орган недостатък на каквото и да е, ущърб на неговата реалност.

Ето и аз днес с петте си чувствени органа управлявам само това, което се намира вътре в моя кръг. Къде е допълнителният сетивен орган – съсъдът, който не може да се напълни с нищо от това, което се намира тук, колкото и да се опитваме? Тази допълнителна потребност се нарича ”точка в сърцето” (.), и тя е обърната към онова, което не се намира в нашата Вселена. Усетил това желание, човек не може да си намери място, тръгва да търси и накрая намира нас. А нашата задача е в това, да го свържем с външния свят. Той трябва да се откъсне и да прескочи ”оградата”, да се избави от нея.

Цялата работа е в това, че нашата сфера е създадена като копие на висшия свят – между тях има някакво подобие. Трябва само да се използва правилно онова, което имаме тук. Аз вземам своята искра, точката в сърцето, и я внасям във взаимоотношенията си с другарите, сякаш искам да ги обикна. И тогава виждам, че всъщност не желая това.

Но необходимостта вече е формирана, искрата вече е придобила вектор и съответно с това мога да изисквам поправяне.

Затова, основно трябва да поставим своята искра в ”терена за игра” и да накараме самите себе си да играем, по всички правила. Благодарение на тази игра, концентрирам ума си и придобивам правилни, истински желания. Така от модела, от аналога, имащ външно сходство, ще премина в истинския свят.

Нашият свят ще остане само като въображение, ”като полигон за тренировка” и само моята искра е вечна. Тази миниатюрна точка в сърцето – част от Твореца свише. И ако я използвам правилно в играта, то ще постигна успех и ще израстна.

От урок по статията ”Учение за Десетте Сфирот”, 04.11.2012

[92099]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала говори за духовния свят, означава ли това, че тя не признава реалността на нашето материално тяло?

Отговор: Сегашните ти усещания са истински. Ако не вярваш, ощипи се както трябва и веднага ще усетиш, че съществуваш в тяло. Но посредством особени действия, които позволяват да се поправи възприятието, можеш да усетиш себе си в съвършено друго състояние.

Картината на света е доста относителна и зависи от усещанията ти. Дори съществуването на твоето тяло също възприемаш по чувство – чрез осезанието. То обхваща вътрешните органи и всичко, до което се докосваш.

Като цяло, можем да си го представим като някакъв чувствителен механизъм, настроен на определена честота. Хайде да разширим тази скала, дайте да раздвижим пределите и дълбочината на проникващите ни усещания. Ако направиш това – твоят свят ще се промени и ще възприемаш своето тяло вече по друг начин.

Всичко зависи от усещанията и науката кабала те учи как да преведеш своите органи за възприемане в режим на възприемане, наричащ се ”свят на Безкрайността”.

Днес си ограничен да възприемаш определена реалност. Възприемаш този свят, себе си в него, седем милиарда други хора, животни, растения и т.н. Тъкмо това са твоите предели. А освен това, си ограничен и от това, че не забелязваш нито причините, нито следствията, нито действащите сили. По същия начин детето, виждайки пред себе си части от конструктора, не забелязва заложените в тях логика и взаимната връзка.

Банковите обирджии разпръскват във въздуха особен вид газ, за да виждат лазерните лъчи на устройствата за охрана. Ето и ние искаме да проследим онези връзки, които са опънати в духовния свят. Оправяйки се с тези взаимни връзки, ще можеш да подредиш своя живот, като начало поне в този свят.

Но и това все още не е всичко. Тъй като тялото ти ”е изрисувано” в твоите усещания. Промени ги, настрой ги на нова честота и тогава е възможно тялото да се промени, ще приеме друга, вечна форма.

Всичко зависи от настройката на сетивните ти органи и ти можеш да ги издигнеш до нивото на духовните аналози, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут. Тогава те ще работят не да получават, не на абсорбиране, а на отдаване, на отделяне и тогава ще станат вечни.

Излиза, че възприемането на реалността е много важна работа. Не случайно искаме детето ни първо да се запознае със света, в който живее. Преди да започне да експериментира, нека първо да се запознае, какво е вредно и какво е полезно, към какво си струва да се стреми, а към какво – не, да стои настрана. Преди всичко, го поставяме в правилна позиция пред обкръжението.

От тук ми е ясно как трябва да действам: кое е най-добро за мен – да разкрия цялата реалност, правилно да се поставя пред действащите в нея сили. Тъй като днес аз съм като младенец, риткам с крачета и ръчички, не чувайки и не виждайки. И затова трябва да придобия допълнителни усещания.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.08.2012

[87227]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как Кабала определя духа, духовното, духовността?

Отговор: Несъмнено, духовното започва с търсенето от човека на своята същност, смисъла на човешкото съществуване, с търсене на висшето предназначение на човека,  моралните норми и социални идеали,  мисълта,  ценностните аспекти на човешката психика.

Но човек, колкото и да се опитва да изследва своята същност, предназначение, смисъл и т.н., той изхожда от себе си, от своите качества, свойства, ограничения и не е в състояние да излезе извън себе си, на нивото на независим, „извън телесен“ изследовател. Следователно, още от времето на най-древните изследователи и до днес, въпросът остава открит, и ние сме все по-наясно, че не сме в състояние да му отговорим. Затова сме го изключили и сме се устремили в материалното…

Кабала – е практически метод за разкриване на усещане в човек за извън телесни състояния, от които той може да разкрие смисъла на съществуването на света и на самия себе си. Разкритото кабалистите описват в своите книги. Всички описания са записи на състоянията на кабалистите, т.е. параметри на органа за усещане и усещаното в този орган. И така, последователно, според степента на развитие на извън телесния орган за усещане, кабалистите описват всяко състояние, усещане и неговото осъзнаване, чак до най-пълното, до Висшия. Органът за телесни усещания се нарича желание за наслаждение, органът за извън телесни (духовни) усещания се нарича желание да наслади.

[85531]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

„Всеки ловец би искал да знае, къде се намира фазанът “ – се казва в една детска приказка. Благодарение на нея дори най-малкото дете знае, че в дъгата има седем цвята. Дори и у възрастните това също не предизвиква съмнение, в руско говорящите възрастни. Но в английския език дъгата се състои от шест нюанса: синият (индиго) и светлосиният се обединяват в един цвят – blue (синьо). А в езика на индианското племе тарахумара, колкото и да ни се вижда странно, изобщо няма разлика между синия и зеления цвят. Анализирайки тези факти, учените стигнали до извода, че структурата на езика се определя не само от мисленето, но и от способността за опознаване на външния свят. Най-концентриран израз тази идея е получила в така наречената хипотеза на Сепира Уорфа (Sapir Whorf hypothesis).

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→