Entries in the 'организъм' Category

Сам човек не струва нищо без останалите!

каббалист Михаэль ЛайтманКогато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Равновесието на организма е равновесието в света

каббалист Михаэль ЛайтманЯж и пий само тогава, когато ти се иска. Отстрани шлаките при първия зов на организма” (Рамбам).

Всички шлаки – слюнка, пот, естественните отделяния – е необходимо постоянно да се отстраняват от организма на човека, затова не трябва да има задържане при порива на организма да ги отстрани от себе си.

Освен това от човека трябва да излезе и нервното напрежение и другите емоционални изблици: не можеш да седиш – не седи, не можеш да стоиш – не стой, трябва да бягаш – бягай. Тоест не натрупвай в себе си никакво напрежение, никакви шлаки: духовни, морални, физически, ментални и т.н.

Това говори за много неща, защото човек трябва да работи над себе си, за да се уравновеси напълно. По принцип, ако сериозно мисли за собственото си равновесие, той мисли за сливане с Твореца, за това, как правилно да се свърже с обкръжаващия го свят.

Необходимо ни е да съответстваме на общото равновесие на цялата световна система, целия свят и Вселена. Но за това трябва първо да получим особени знания. Рамбам, разбира се, е бил на това ниво, а съвременният човек нищо не знае за тях.

При хората, живели преди стотици години, този механизъм се е регулирал автоматично, и автоматично е предизвиквал в тях пробуждане към тези или други действия, уравновесяващи ги с природата.

Те са лягали в определена поза, в определени часове: ако са имали запек, са ядели лечебни треви, т.е. с натурални методи са влизали в естествено равновесно състояние. При тях това е ставало инстинктивно, вътрешно, както при животните.

Но в степента на растеж на егоизма, човек е започнал да се отделя от своето природно животинско състояние, построил е около себе си изкуствена среда и е престанал да усеща естественото равновесие с природата, с обкръжаващите, със себе си, вътре в себе си, пропускайки големи вътрешни напрежения през организма и задържайки всички отделяния: ментални, морални, физически, физиологически. Това води до задръстване с шлаки и отравяне на организма, възникват всевъзможни ”отрови” във вид на лоши мисли, неправилно отношение, на междуклетъчно ниво и т.н. И всичко това е една система.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, част 3, 07.04.2013

[106239]

И на необитаем остров, и в Манхатън

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казваме, че искаме да поправим човека. Коя част вътре в нас се нарича човек?

Отговор: Ако отделим трите физически потребности на човека, отнасящи се до физическото/ животинското тяло: храна, секс и семейство, то удовлетворяването на тези желания е нормалното животинско удовлетворение.

Следващото ниво на желанието: богатство, слава, знания – се отнасят към човешкия устрем, и трябва да го удовлетвориш само съобразно с обкръжаващата те обществена среда.

Можеш да удовлетвориш животинските си желания в семейството, независимо от това, къде живееш: в колиба, малко село или на необитаем остров. Имаш семейство – жена, деца, можеш да се издържаш и спокойно да си живееш. Но ако твоите желания са повече от това да имаш храна, къща, семейство, то ти няма да живееш на необитаем остров. Ти се стремиш към Манхатън, защото само там имаш възможността да реализираш своя стремеж към богатство, власт, слава, знание.

Въпрос: Какво лошо има в това, ако съм знаменит лекар – специалист и печеля сто пъти повече от останалите?

Отговор: Ако се намираш в животинско състояние на самотен остров, в равновесие с обкръжаващата природа, употребявайки толкова, колкото ти е необходимо, тогава ти не ощетяваш природата. Храниш, размножаваш се – всичко е нормално.

Но и в Манхатън с желанията си към богатство, власт и знания, също трябва да си в равновесие с обкръжаващата те материална природа. Озовал си се в нова ”джунгла”, но намираш ли се в равновесие там? Възниква въпросът, какво е това ”равновесие” в съвременното общество? Не някъде на някой остров или в някое село, а в Манхатън.

Това означава, че колкото получаваш, толкова и отдаваш. Такъв е основният закон на природата – законът на равновесието.

Този закон действа също така и в нашия организъм. Всичко съществуващо: неживата, растителната и животинската природа се стремят към равновесие. А ако изведнъж равновесието изчезне – това се смята за временно състояние, за заболяване, както се случва с нашия организъм при нарушаване на вътрешните ни параметри.

Въпросът е в това, правилно ли е уредено всичко? Ако изхождаме от нашата вътрешна природна система, то можем да измерим здравословното състояние на обществото така, както здравето на нашия организъм. С тази система може да се научиш, как трябва да действаш в обкръжаващата те среда, т.е. със себеподобните.

Работата е в това, че вълците, мечките или тигрите няма да унищожат окръжаващата ги среда. Те вземат от нея толкова, колкото им е необходимо за преживяване, и не повече. А ние се намираме в неравновесие с нея, унищожаваме я. И затова погубваме сами себе си.

Представи си какво щеше да се случи, ако здравата мечка с лапите си убие всичките зайци. Какво би правила тя на следващия ден? Тя би умряла от глад. Затова природата инстинктивно създава в животните такива защитни рефлекси, че на ситата мечка да не и трябва нищо – тя може да си играе с тези зайчета.

Нейният инстинкт на ловец се проявява само при усещане на глад – тя не е враг на онзи, когото убива, тя не прави това, за да властва над другите. Тя не се стреми към власт, както това се показва в анимационните филми – това изобщо не е вярно! Тя гледа на другите животни като на източник за нейната енергия, и нищо повече.

А човек вижда в другия човек обект, над който може да властва – колкото го унижавам, толкова по-добре се чувствам. Готов съм и искам да подчиня целия свят. Искам да знам повече от останалите, да съм по-влиятелен, за да ми се прекланят всички, да съм най-богат. Искам да съм ”Аз”. Всички останали са просто мънички буболечки, лазещи около мен.

Разбира се, изначално не можем да виним човека за всичко това, тъй като всички тези желания са ни дадени от природата. Но защо тя ги развива в нас?

Дори и да не знаем за какво, то трябва поне да разберем причината за нашите страдания. А тя е само в това, че трябва да постигнем равновесие помежду си. Всяко състояние на неравновесие предизвиква големи проблеми, които ни водят към нашата гибел.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[105698] 

Песен – това е вътрешна работа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това песен – това е молитва (МАН), пробуждане отдолу?  

Отговор: Всичко се включва в песента – целият процес на  духовна работа, както в мелодията винаги има сблъсък на различни звуци, редуване на нива и паузи. Без паузи ние щяхме да чуваме не мелодията, а шум.   

Защо мелодията ни дава такова усещане за хармония и пробужда чувства? Защо някакви си звуци в определен ред ни карат изведнъж да се смеем или да плачем?

По своята същност звукът е някаква въздушна вълна с определена честота, въздействаща на тъпанчето! 

Чрез какво вътрешно устройство механичните въздействия, електрическите реакции на мозъка, се преобразуват в чувства?! И чувството не се съдържа в самите звуци – звуците пробуждат това чувство в мен.! 

Как тогава някой друг може да ми предаде чувство, чрез този по своята същност нежив механизъм, нежив процес, който влиза вътре в живия животински организъм и пробужда в него усещания на ниво човек.     

Този процес не е никак прост. Той е възможен благодарение на това, че в мелодията има отделни звуци с различни височини и прекъсвания, паузи между тях – тоест всички онези качества, присъстващи в нашата работа с трите линии: дясна, лява и средна. 

От урока от книга Зоар. 21.04.2010

Да се учим от природата.

Върху нас действат две сили. Вътре в нас расте нашето его и ни отделя един от друг в замисимост от степента на нашата ненавист.

Но от друга страна, има външна сила, която ни затваря в кръг и тогава аз нямам избор!

Въпреки че не съм избрал да се намирам в глобална връзка с целия свят, аз не искам това – така го е устроил Творецът.

Наистина от една страна в мен се събужда негативната сила по отношение на всички, а от друга страна всички останали ме обграждат с такива тесни обръчи, че няма къде да се скрия.

Така попадам в пресата между тези две сили. Това е направено преднамерено, за да нямам изход.

Всеки с удоволствие би прекъснал всички връзки между народите, цивилизациите, между когото и да е.

Но ние ще разкрием, че зависим и от най-малките държави, макар че те нищо не решават.

Целият свят не може да се справи с някакви си там пирати в Сомалия. А има и още много други подобни терористични организации.

Защо не можем да ги унищожим? Не ни дава висшата сила. Ние всички зависим един от друг и няма къде да се скрием.

На земята съществуват 191 държави и ние ще видим какви проблеми още ще възникнат, когато се разкрие зависимостта ни един от друг.

Представете си, какво ще стане, когато получите някаква травма на крака – макар и да е дребна, но главата вече не работи, не обръщате внимание на нищо друго, тази малка болка не ти дава възможност да функционираш нормално.

Не можем да се справим с нито една терористична държава, защото не сме единни!

Ако целият свят би тръгнал обединен, заради него биха затворили всички банки, биха престанали да купуват нефт – и всичко приключва.

Какво биха могла да направи тя! Утре нямаше да има нищо. Всички граници около нея щяха да бъдат затворени – нито да могат да влизат, нито да излизат.

Както се случва с нашия организъм. Когато в него проникне някакво чуждо тяло, трънче например, организмът ни веднага го изолира в капсула и започва да го държи в изолация, докато не се образува абсцес и то заедно с гнойта не излезе навън.

Нима ние се държим така при всаимоотношенията си с терористите? Не, защото няма световно съгласие. Но ние трябва да се учим от природата, как да постъпим с тях.

Не е необходимо да бъдат унищожавани. Трябва само да се стигне до общо съгласие, че с тази част на общия организъм ние не влизаме в никакъв контакт.

И тогава те много бързо ще се поправят. Няма по-силно въздействие от това.

Откъс от урока по „Предговор към книгата Зоар“, 07.02.20

Размисли върху глобалната криза


Глобализацията представлява разкриване на ново ниво на връзка между нас. Тя трябва да бъде полезна, но ние виждаме, че тя ни носи все по-големи проблеми.

Защо става така? Защото ние използваме глобалната интегрална система обратно – за да използваме един друг, вместо, за да се учим да работим заедно. През цялото време се опитваме да победим един другиго, да унижаваме, да превъзхождаме останалите.

Дори ако бихме желали да съхраним правилна взаимовръзка – търговия по принципа „ти на мен, аз на теб“ – въпреки това днес това би ни довело до днешната криза. Дори ако не лъжехме един другиго, а продължавахме с честна търговия. Защото днес ние сме взаимосвързани един с друг, както в едно тяло. В тези условия е безполезно да бъдем егоистично честни, безполезно е да създаваме световно правителство или световна банка, да търсим общ регулатор.

Световните политически и икономически лидери искат да устроят провеждането на съвместна среща на 20-те председатели на водещите държави за обсъждане на съвместното управление на света. Това няма да ни помогне да излезем от кризата, защото се намираме в противопоставяне с Природата, с нейния общ закон. Тоест системата е длъжна не просто да се базира на правилна взаимовръзка, на договори и честност, а да работи съгласно вътрешната връзка между елементите в тази единна система, в основата на която стои отношението към ближния, както към самия себе си.
Проблема е именно в това. Кабала предупреждава човечеството: ако започнем да се опитваме да строим взаимовръзките между нас съгласно материалните егоистични закони, дори най-правите и честните, според принципа „моето си е мое, твоето си е твое“ – системата няма да може да работи и ще причиним още по-голям взрив.

От началото на разкриването ни като глобална единна система, ние сме длъжни да стигнем до извода, че всичко е общо, и всеки е длъжен да се грижи за останалите. Личното – това е само необходимото за съществуване, а всичко останало е обществена световна собственост. Това се касае за полезните изкопаеми, произвежданите продукти, образованието, здравеопазването и т.н. Всичко е длъжно да бъде всеобщо, световно достояние. В противен случай кризите няма да се прекратят и колкото и да въвеждаме правилен ред в съответствие с нашата егоистична логика, ние ще получаваме непрекъснато криза след криза.

Затова Кабала предупреждава, че природата вече ни е издигнала в развитието ни на нивото на единна интегрална система, в която действа законът на пълното взаимодействие между всички нейни части. И никой не може да се освободи от него. Всъщност, това е древният библейски принцип: „Възлюби ближния си, като себе си“. Ние сме длъжни да използваме своето его, за да установим правилна връзка с ближния.

Тоест дори ако ние създадем рационална система за взаимодействие между страните, съгласно егоистичния принцип „моето е мое, твоето е твое“, това е свойство на Сдом и то ще доведе до още по-голяма криза. Защото ние искаме да използваме взаимовръзката между хората, за да издигнем използването на егоизма още по-високо, вместо да го изправим. В такъв случай ще възникне криза, съответстваща на псевдо-изправянето, за да ни покаже грешката. Тя ще бъде по-силна, по изострена, за да ни даде урок, какво не трябва да се прави.

Какво предлага Кабала? Още отсега да вземем предвид бъдещата форма, функционирането на интегралната система, като единно тяло според принципа „Края на действието – в първоначалния замисъл“ и според нашите сили да започнем да реализираме постепенно, на части това крайно състояние още от сега.

Дали да се реализира сега означава „справедливо разпределение“? Не. Но дори ако отначало приемем разпределението „моето е мое, а твоето твое“, но едновременно с това започнем интензивно да обучаваме цялото човечество законите на глобалното общежитие, основани на разкриването на обществото ни като единен организъм, на правилни закони на поведение и на разпределение – тогава вече ще сме на правилния път. Ще тръгнем по пътя на изправянето и ще престанем да бъдем противоположни на Природата. И затова веднага ще почувстваме облекчение в страданията.

Според притчата на Баал Сулам, ние сме като заблудили се в пустиня и не знаем, накъде да вървим. Сега, когато сме останали без сили, става ясно, че това блуждаене в пустинята е било неизбежно. А сега ни се разкрива пътя, който трябва да извървим. А в края на пътя се намира дворец, пълен с всички блага. Ние сме се отчаяли и сме готови да се потопим в депресия и наркотици. Изведнъж в такова състояние, ние получаваме система за глобално позициониране (GPS карта, GPS навигатор) от тези, които виждат отгоре. Ако човек се съгласява и променя отношението си към света, той разкрива, че целия свят е създаден за този път, и това му дава сили да постигне целта.

Как да се осъществи тази промяна? Чрез разкриване на целта и методиката за постижението й. Методиката е дошла до нас от Древният Вавилон, където за първи път се е проявил този проблем на цивилизацията: затворена цивилизация, която е подобна на единно тяло и която е длъжна да функционира като единен организъм. По това време също се е разкрила Кабала, за да промени използването на егоизма в полза на обществото. Но тогава хората не пожелали да я използват и решили проблема по друг начин – разпръснали се по цялото земно кълбо и глобализацията се отложила.

А сега отново се стигна до същата ситуация, но ние сме длъжни да се възползваме от нея, защото вече не можем да „избягаме“ един от друг. И не е възможно да разрушим взаимовръзката между нас. А ако Америка, Русия и Европа пожелаят да се изолират едни от други, тогава ще се изправят пред проявата на нацизма в страните си и ще доведат света до Трета световна война.

Какво най-практично решение може да се предложи на човека? Той трябва да знае за света, в който живее днес. Днес ние трябва да се научим отново как да живеем в интегралната система, когато всички заедно сме като в една лодка, където спасението на всички зависи от всеки един от нас. На това сме длъжни да учим и децата ни. Ние имаме работа с Природата: глобалната екология, глобалното човешко общество. И е необходимо да обучим себе си и нашите деца как да се включим в тази система, където всеки е длъжен да се грижи за другия.

Пътеводител за кризата


Въпрос: Всички казват, че САЩ са предизвикали кризата, а Вие твърдите, че кризата е системна, защото сме навлезли в системата на глобалната връзка. Кой е прав?

Отговор: И двете мнения са верни, доколкото САЩ като най-развита страна в света, първа изпита ударите на кризата (глобална, а не национална), а останалите страни ще усетят нейното въздействие след известно време (до Израел например, тя още не е стигнала). Ето защо обвиненията срещу американците са напразни – именно благодарение на тяхната икономика процъфтяват Европа, Китай, Япония, Емиратствата, а и Русия – защото тя купува всичко. А сега ще престане да купува и всички ще разберат колко добре са си живели преди. Вие сам ще можете да си отговорите на много въпроси, ако приемате всичко, което се случва като процеси в един цялостен организъм.

Въпрос: А защо тази криза започна от банковата система?

Отговор: Затова, защото банките са основата на цялата американска икономика, пример за свободния пазар. А сега ги изкупува държавата. Свободният пазар се ограничава, както е в Европа. Но именно парите, богатството – еквивалента на земното удовлетворение, това , което „свързва“ хората помежду им, ни позволява бързо да осъзнаем общата основа на кризата – егоистичните отношения между хората – и необходимостта , заради оцеляването ни да ги променим към отношения на взаимна загриженост.

Въпрос: Но тази загриженост за останалите ще бъде фалшива, егоистична, както сега работодателят се е „загрижил“ за здравето на работника!

Отговор: Системата на абсолютната взаимовръзка между всички по света, хора и предприятия, се проявява толкова бързо, че скоро всеки от нас ще усети съвсем осезаемо и пряко колебанията в отношенията помежду ни – първо междудържавните , а след това и личните. Този анализ на зависимостта на успеха и безопасността от взаимните отношения, не външните, а вътрешните, усещани в сърцето, ще ни принуди да търсим начин за превръщане на омразата в любов.

Въпрос: Кой ще преживее по-лесно този период?

Отговор: Онзи, който е по-слабо свързан с целия свят. Както в организма, боли те крак, ръка, стомах, но болката се усеща в главата. Поради това, страните ще се опитат да се разграничат от глобализацията. Но това няма да им помогне, защото в такъв случай ще престанат да се развиват. Без цялостно общуване, обмен, тяхното развитие ще се върне в ерата на феодализма. Всички инстинктивно ще се опитат да се върнат назад, но по този начин само ще се забавят и ще получат още по-големи удари – както с погрешното лечение на дадена болест, лекуват те неправилно или пък вместо лекарства ти дават успокоителни, а нали човешкото общество е един жив организъм.

Въпрос: Коя ще бъде световната валута ?
Отговор: Светът след кризата ще бъде радикално нов, но САЩ са натрупали научно – технически потенциал, промишлена база, която не може да се сравни с нищо друго – те ще останат първа световна сила, най-голямата икономика в света. И макар засегнати в най-голям мащаб (относително, статистически), на практика ще просъществуват, всичко освен американският high-tech ще се срине. Америка отново ще започне реално производство, ще се завърне в страната от чужбина и Китай . От това Китай и останалите големи страни ще бъдат силно засегнати.

Въпрос: Защо всички толкова се страхуват от кризата, а аз не изпитвам никакъв страх?
Отговор: Всички досегашни кризи са били различни , разбираеми, локални, а тази – глобална, засягаща целия свят. Тя не прилича на нито една от предходните, няма известна рецепта за нейното отстраняване. Опитват се да правят същото, каквото са правили и при предишните кризи (да помагат на банките), но нищо няма да помогне, ситуацията ще ни принуди да открием истинската причина – егоистичните отношения между частите вътре в една затворена система, води до разпад на системата. Въпреки напразните опити да обясним истинската причина за кризата, не трябва да се отчайваме, а да изпълним своите задължения – ние можем само да ускорим разбирането на света, чрез причините и методиката на поправяне. Изисква се търпение, докато страданията, опита и неуспехите, не ни научат и принудят да се вслушваме в себе си.

Начало на прозрението – 1


Съобщение: На една пресконференция Хенри Полсън каза: „този план за действие предвижда съгласувана структура, благодарение на която нашите индивидуални и колективни стъпки ще възстановят ликвидността на пазарите, ще усилят финаносвите институти, ще защитят спестяванията на вложителите и ще осигурят защита на инвеститорите. Никога досега не е било толкова необходимо да се намери колективно решение за гарантиране на стабилността и ефективността на финансовите пазари и за възстановяване на здрава световна икономика. Никога досега никой от нас не е бил по-зависим един и от друг и по-свързан един с друг. Това наистина е глобален пазар и глобална икономика. Икономическият ръст и мощ на някого прави всички по-силни, а слабостта на един ни прави всички по-слаби. Затова трябва да работим всички заедно. Това е много важно съвещание.“

Отговор: Благодаря за изпратеното съобщение. Радвам се, че бързо се осъзнава необходимостта от обединяване и общи усилия. Само, че решенията са все още старите – като инжекция в протеза. Трябва да се отнасяме към човешкото общество като към самостоятелен жив организъм, който живее по свои, а не по измислени от нас, закони – по закона „обикни ближния като себе си“. Отново влизаме в „библейските“ времена и техните изисквания към човека. Кръгът се затвори. Засега е абсурдно да се говори за изпълнението на тези закони, но даже нашите мисли за това ще започнат да променят състоянието в света.

Свързани чрез водата

Според последните проучвания проведени в САЩ, ние можем спокойно да възприемаме нашите питейни запаси и дори закупената бутилирана вода, като аптечка за всеки случай. Независимо дали става дума за анти-депресанти или антибиотици, рецепта.., или дори друг да приема лекарствата, а не вие – то и вие сте в кюпа!

Свързани чрез водата

Проведеното разследване от Асошиейтед Прес, публикувано на 10 март в статия на CNN под заглавието „Лекарства открити в питейната вода на САЩ“ недвусмислено заявява, че „широк спектър от медикаменти – включително антибиотици, анти-депресанти, стабилизатори и различни видове афродизиак – са открити в запасите на питейна вода на най-малко 41 милиона американци.“

Въпреки че проучването е проведено в САЩ, става ясно, че ситуацията е сходна в целия свят. През последните години употребата на медикаменти се е увеличила до небивали количества, съответно тонове непреработени от нечий организъм или просто неизползвани лекарства се изливат в язовира. Въпреки че водата се третира, пречиства и обработва преди да бъде продадена на потребителите – малки количества „лекарствени” вещества, все пак остават във водата. „Дори потребителите на бутилираната вода и такива с инсталирани домашни филтриращи системи са изложени на риск,“ твърди CNN. (още…)

Алтруизмът – принцип на живота

Изследвайки природата, ние откриваме явлението алтруизъм. Този термин произлиза от латинското alter, което означава „друг“, „чужд“. Той е въведен през ХІХ век от френският философ Август Комте (August Comte), който е определил алтруизма като противоположност на егоизма. Алтруизъм често наричат стремежът да се действа за благото на ближния, любовта към ближния, предаността и великодушието към другите, безкористната загриженост за чуждото благо.

По своята същност, тези два термина – „алтруизъм“ и „егоизъм“ – от всички същества характеризират само човека. Наистина, понятия като „намерение“ и „свободно желание“, се отнасят само към човешкия род. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, а също така ловуването и самопожертвованието, са абсолютно предопределени от техните гени и инстинкти. Всъщност ние ще използваме термините „алтруизъм“ и „егоизъм“ във фигурален смисъл, за да облекчим разбирането на законите, управляващи живота в природата и да направим свои собствени изводи.

На пръв поглед природата ни се струва арена за егоистичните борби на индивидите, в които побеждава по-силният. Оттук възниква потребността в изследователите от теории, обясняващи преките и косвените стимули, подтикващи индивида към алтруистични действия. По прецизният и всестранен поглед показва общата картина: всички форми на борба и противопоставяния водят само до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло. (още…)