Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли съвършено да се откъснем от света, за да го доведем до окончателното поправяне?

Отговор: Изобщо не трябва да се откъсваме от света, за да го поправим. Как можеш да  поправиш това, от което се окъсваш?

Ще разберем, че по принцип ние и нищо не трябва дa правим. Благодарение на нашето обединение, Висшето стъпало дотолкова ще се прoяви в нашия свят, че той ще придобие хармония и равновесие.

Сега в света съществува голям проблем, който нарочно не ни разкриват – проблема със захлаждането. Дори и не  си представяме, какво ни грози в течение на близките няколко години: ще изчезне течението Гълфстрийм; Америка, Англия, Европа ще се превърнат в Сибир. И това ще бъде съпроводено с глад и огромни проблеми. Освен това са налице проблемите с финансовата криза, кризата в образованието, възпитанието, семейния живот и т.н.

Всичко това изведнъж ще доведе до равновесие между всички нива на човешката жизнена деятелност и обкръжаващата среда, веднага след като възстановим равновесието на следващото, по-висше ниво, защото от него в нашия свят се спускат силите на управление.

Но тъй като ние все още не съответстваме на висшето ниво, ние усещаме това несъответствие като всеобща криза. И затова възстановяването на равновесието на следващото ниво ще предизвика спускане оттам на силите за правилното взаимодействие с нашия свят, и тогава двата свята ще съществуват в хармония помежду си. Ние внезапно ще разкрием, че живеем в комфортен свят: че всичко е нормално, че на всички всичко им стига, и няма никакви проблеми.

Затова ние не можем да поправим нашия свят физически. Колкото и да го поправяме, колкото и да сме се стремили да го подобрим, той само става по-лош. Но ако ние достигнем до хармония с висшето стъпало, то ще доведем нашия свят до равновесие, комфорт, удобство, безопасност. Това е, с което ние се занимаваме.

Човек не може да поправи себе си на стъпалото, на което се намира  – той трябва да  се повдигне на следващото ниво.

От виртуалния урок, 27.11.2011

[62361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Има две състояния относително развиващата ни сила, Творецът: молба и благодарност. Молбата е най-продуктивното състояние. Благодарността също е много полезна, защото в нея се намираме в сливане с висшия и затова трупаме сили за бъдещето, за времето на следващата молба.

Но разкриването ни като самостоятелни личности, отъждествяващи себе си с Твореца, протича имено по време на молбата. И забележителен пример за това са Псалмите на цар Давид, в които изцяло е отразено отношението на творението към Твореца, във всички негови възможни форми.

Затова той носи името ”цар Давид” (Малхут – означава ”царство”). Това е теглеща, разкриваща сила (мошех). Затова силата, извършваща окончателното поправяне, се нарича Машиах бен Давид. Псалмите са израз на съвършеното желание на творението в молбата и благодарността, в тези две състояния, чрез чието съединяване се реализираме. И тогава цялото желание на творението се разкрива правилно – като Творецът, съществуващ в него и обличащ се в него.

Така всички преминати състояния ще ни доведат до финала и Мисълта на творението, която го създава – сега се разкрива в него, в съзнанието на самото творение. В това е цялата разлика между началната и крайната точка по пътя. От това състояние, където творението почти не се чувства като съществуващо, а като някаква точка, отделена от Твореца, вътре в себе си то достига до осъзнаване на състоянието си и разбира, че се намира в пълно сливане с Твореца и заедно с това е и съвършено самостоятелно.

Няма друга реалност освен замисълът на творението. Няма друг процес освен процесът на осъзнаване от творението на състоянието, в което вече се намира от самото начало. И винаги отначало е необходимо да се достигне до молба, сълзи, за които от пророците е казано: ”В тъмнина плачи, моя душа”, най-високото състояние, когато на човек му трябват сили, за да постигне своето истинско положение от страната на тъмнината, когато в него все още не се е реализирала целта на творението.

И само когато окончателно го завършим, ще стигнем до благодарността, песните и възхвалите, в които достигаме до частично сливане с Твореца, докато не стигнем до пълно постигане и сливане.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 01.08.2011

[50045]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Зоар, глава „Бешалах“, п.110: … Казано е: „Ето го великото море“, и свещенното животно над него– Нуква, разположена от гърдите на Зеир Анпин и нагоре, получаваща от трите животни на Зеир Анпин, а самата тя  е четвъртото животно.

Всички получават от него, даже колесниците на нечистите сили. И всички пълчища и станове (войски)  напредват по нейно указание, под нейната власт, и според нейната дума спират.

В същото време, когато тя напредва – всички напредват, тъй като всички те се съдържат в нея.

Ние изучаваме само отношенията между Зеир Анпин (З“А) и Малхут. З“А – това е Твореца (Кадош Бар Ху). Малхут – това е Шхина, съвкупността от душите.

Ние сме части от Малхут. Според това, как се включваме в Малхут – тоест желаем да се обединим помежду си, – ние се удостояваме с връзка със З“А, – и тогава той ни въздейства.

Разбира се, че всички получават от Нуква – Малхут на света Ацилут, но всеки получава в степента на своето сливане с нея, своето включване във връзката между Нуква и З“А.

Нуква със З“А се намират от най-малкото състояние, този свят, до съвършенното състояние, света на Безкрайността, пълното поправяне на своята връзка. Според степента на своето включване в Нуква, човек постига от нея всички стъпала на стълбата на духовното издигане.

Затова не ни трябва нищо повече – само да се слеем с Нуква. Степента на нашето сливане с Нуква, Малхут на света Ацилут, и определя височината на нашето стъпало по стълбата на световете, включително до окончателното поправяне.

От урока по книга Зоар, 24.10.2010

[24675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако ние бихме освободили себе си от ненужната и излишна работа, която не е свързана с поправяне на отношенията между хората, то ние бихме се заели с необходимата работа и ще бъдем единствени, които проявяват свободата на волята си. На нас ще ни остане само това, което сме длъжни да направим, именно това, къде сме длъжни да поправим себе си.
Това е само неголяма област, но абсолютно на всеки трябва да е ясно, че тук се намира мястото на нашия избор. Ако ние поправим тези отношения, ще достигнем до Окончателно Поправяне и Целта на творението. А ако не изясним това, то всички наши действия ще са принудителни, както при животните.
На нас Природата ще ни покаже нашата негодност във всичките и аспекти: и в състоянието на икономиката, и в проблемите със здравето, и в системата на възпитанието, и в семейните отошения – във всичките форми на егоизма, съдържащи се в нас.
И ако не са ни поправени отношенията между хората – всичко останало ще ни бъде представяно от природата в разрушен вид.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→