От статията на Рабаш „Това са поколенията на Ной”: Човек, който се намира в състояние на негативни желания и мисли, трябва да положи големи усилия, за да преодолее аргументите на злото начало, което го мъчи с добре познатите въпроси за „кой?” и „какво?” („Кой е Творецът, че да слушам гласа му?” и „Какво ми дава тази работа?”). И само чрез силата „с вяра над разума”, човек може да ги преодолее.

С други думи, човек не работи спрямо своя егоистичен разум, определен от неговите настоящи желания. А действа спрямо разума на по-високата степен, която е отдаване.

Наистина, ако се подчиня на моето желание и  разум, на които им служа, тогава съм наречен животно, на което главата (разума) и тялото (желанията) са на едно и също ниво. Ако искам да стана „човек”, тогава главата ми трябва да се намира над тялото, тоест над желанията ми.  Това означава, че разумът трябва да служи на по-висшето желание, тоест отдаване, което е извън мен, а не на желанието, което сега е в мен.

Днес желание за отдаване се намира извън мен („днес” показва моята сегашна степен), но утре (следващата степен) то вече ще бъде в мен. Ето защо, се опитвам през цялото време да служа на моя ближен с главата си. Това е, как работя за следващата степен и благодарение на това съм наречен „човек”, чиято глава е над неговото тяло.

Това е структурата на духовните обекти: ГЕ (горната част) на нисшия Парцуф се облича в Ахап (долната част) на висшия  и прави разчет спрямо висшия, като се свързва с него и като се опитва да му бъде подобен. Тоест, аз се свързвам с групата, която се явява Ахап на висшия за мен и използвам моя разум, за да и служа, вместо да служа на моите егоистични желания (Ахап), които са на по-ниска степен.

Висшият духовен обект се разделя на две част: неговото желание и светлината в него. Желанието на висшият е групата и духовното обкръжение. С други думи, това са все части от общата душа, които все още не съм съединил със себе си и поради това те са извън мен.

В последствие, всичко ще се съедини в едно желание и светлината в него, както е написано „Той и Неговото име са едно.”

От ежедневния Кабала урок – 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)

Filed under: Духовност, Образование - Няма коментари→

От 3 до 6 февруари 2008г. в изложбения комплекс „Ганей Тааруха“ в Тел Авив премина 7-ят Международен кабалистичен конгрес. Организаторите – Международната академия по кабала под ръководството на Михаел Лайтман – съобщават, че това е най-мащабния конгрес за цялата история от провеждането на подобен тип мероприятия. В тези дни Израел стана място за среща на над 2500 човека от 52 страни: САЩ, Русия, България, Канада, Украйна, Литва, Великобритания, Германия, Италия, Полша, Мексико, Чили, Турция, Венецуела, Еквадор, Уругвай, Камерун и много други. (още…)

Filed under: Общи - Няма коментари→