Въпрос: Какво определя дължината на жизнения път на човека, тоест, продължителността на неговия живот?

Отговор: Продължителността на живота се определя от предназначението на човека по отношение на всички останали, понеже всички сме свързани в една мрежа. Доколкото се старая да напредна и да притегля със себе си към целта тези, които ме обкръжават, с това определям продължителността и ценността на своя живот.

А ако не влагам усилия в това, няма смисъл да ме държат в този свят. От това, доколко човекът е нужен на другите и е готов да им помага, се определя дългият му живот.

Въпрос: Получава се, че ако човек живее много години, то означава, че има добри отношения с другите?

Отговор: Не, тук действа доста по-сложна равносметка. Невъзможно е така просто да се пресметне това. Когато човек вижда своето място в общата система, тогава наистина узнава как правилно да участва в нея и с това удължава своя живот. Но „дълъг“ живот означава, имащ „ценност“.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.02.2015

[155519]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: Силите, с които напредваме, получаваме от усилията, за сметка на които се повдигаме над егоизма?

Отговор: Със своите усилия даваме възможност на Твореца да ни подейства.

Само според степента на моите правилни усилия, даже по-скоро опити, а не усилия, извиквам върху себе си въздействие от Твореца. Само в този случай.

Повече от това, Творецът – това е полето на отдаване. Както съществува поле на притегляне, поле на получаване, така съществува и поле на отдаване. То запълва всичко и е постоянно  – неговото напрежение във всяка една точка е еднакво. Това означава, че Творецът се отнася към всички: и към малките, и към големите – абсолютно еднакво, с любов, със свойството отдаване. Но всеки, в степента на своите усилия, стремежи, старание, предизвиква върху себе си по-голямо въздействие от това поле.

Въпрос: Силите, които ни отблъскват от целта – това са силите, определящи на какво място и в какво качество трябва да се намира човек в тази обща система?

Отговор: Никой не ви отблъсква.

Освен, че това поле е равномерно и постоянно, то се проявява относително нас все повече и повече: расте неговото напрежение, неговото светене, неговата интензивност, неговата еманация, неговото въздействие.

Според степента на това как се увеличава неговото въздействие върху нас, ние започваме да се чувстваме по-зле, понеже се намираме в противоположни на неговите свойства. Върху човек, който прилага усилия и действително се приближава към подобие със свойството отдаване, полето въздейства още по-силно. И той се чувства още по-зле от останалите.

Тук е необходима силата на групата, за да се задържи той и да разбере, че така Творецът му действа по особен начин, по особен начин го отблъсква, за да може в крайна сметка да достигне максималното желание, при което може да се роди, т.е. да влезе в пръв контакт с полето.

Вече си влязъл в първи контакт с полето. То все пак продължава да ти въздейства, все едно ще продължава и по-нататък да те отблъсква, но вече на следващото ниво. Там вече отблъскванията носят друг характер – те са по-качествени. Не силите се увеличават, а полето ви действа по-умно, по-изострено, за да извика във вас, да възбуди качествено развитие, осъзнаване на цялата тази система – точно както преминавате от клас в клас.

Въпрос: Искането към Твореца – това е един вид огромна жажда, глад?

Отговор: Искането към Твореца – това е необходимост.

Въпрос: Огромна необходимост неясно към какво?

Отговор: Не, такова не може да бъде – „неясно към какво“. Постепенно-постепенно при приближаването към Твореца започвате да разбирате какво е това свойството отдаване, започвате да го желаете. А иначе, какво искате?

Това е постепенно прозрение. То трябва да се състои още преди да се родите. Трябва да стигнете до точката на раждането си с двете състояния:

• сам, самостоятелно нищо не мога;
• само Творецът може да ми помогне да придобия свойството отдаване.

Трябва малко или много да знаете какво желаете – доколкото можете да желаете този свят преди раждането си в него.

От 3-ти урок на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: На всяка душа ли лежи отговорността да стане активна част от общата система?

Oтговор: Всяка душа е задължена да се включи в работата на системата, защото тази система е съвършена! А ако в съвършенството липсва една част, то съвършенство не съществува, няма нищо!

Казано е, че един пробива дупка на борда  на кораба и всичко потъва. Не е важно какъв размер е бил този кораб, би могъл да бъде огромен, но това е завършено строителство, което се влияе от всеки елемент.

Затова, всеки човек е равнозначен на всички останали, бил той мъдрец или от простолюдието, не е важно, в общата система всички са равни, ако тя е затворена.

По  време на поправянето в нея има големи и малки души, и всекиму е нужно да бъде разглеждан съгласно неговата степен.

Малките са длъжни да се преклонят пред големите и т.н. Но когато процесът на поправяне завърши, в съвършенството всички души са равни.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот””,05.08.2010

[#20634]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки от нас да знае своята функция в общата система, за да я изпълнява точно?

Отговор: Сега ти не знаеш за тези неща, но с течение на времето ще разбереш.

Колкото повече напредваш и вече действаш осъзнато, заедно с другите, ще разбереш как вие сте свързани; какво точно трябва да правиш и как тази система ти въздейства.

Ще започнеш да разкриваш един прозрачен, многопластов свят. Освен това, което виждаш в него сега, ще го разкриеш в дълбочина и ще видиш действащите в него сили и как да ги задействаш.

Въздухът изведнъж ще се стане плътен и ще се напълни с множество сили, но ти ще знаеш как да ги използваш!

Като малко дете, което разкрива нов свят и изведнъж вижда, че около него има множество интересни неща: нещо може да отваря и затваря, да се върти и всяко е свързано с другите.

А когато се ражда, то нищо не знае и не чувства, то дори не вижда и не чува. Минава известно време докато то започне да чува, да вижда, да различава вкусове. И това същото се случва с нас в духовният свят.

Това, което ти сега правиш се нарича „сила на чудесата” (сгула). Ти активираш системата, без да знаеш как.

Точно така, когато си бил малко бебе и си викал, без да разбираш нищо. Но твоят вик е действал на майка ти и тя се е грижила за теб.

Така и сега, ако ти пожелаеш, твоето желание като „вик” ще подейства на висшата майка, Има Илаа, която същото се нарича (Бина се нарича Има – майка) и тя ще се погрижи за теб.

И на теб нищо повече не ти е  нужно да знаеш, както когато някога си ревал и не си знаел какво именно да поискаш. Ти не си обяснявал на майка си каква бутилка да ти извади от хладилника и до каква температура да я сгрее.

Ти просто си викал! И същото е сега относно духовното.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Такива думи като „божествено“ или „обща сила на природата“ не интересуват обикновенните хора. Как е възможно да свържем тези много висши и глобални понятия с живота на хората в 21 век? Никой от тях няма необходимост нито от общата сила на природата, нито от нейното разкриване вътре в тях самите или на всяко друго място.

Отговор: Това не е вярно. Сега ние се намираме в състояние, когато всички зависим един от друг, всички ние като скачени колелца се намираме в една система на противоборство с цялата природа. Това е голям проблем и точно той се явява причина за всичките тези кризи, които сега усещаме. Тези кризи не преминават, а само се натрупват и ще се проявяват все по-силно и по-силно.
Затова човек, който не усеща своята връзка с целия свят, с цялото човечество и се противопоставя на цялата природа, ще разкрие това именно чрез нашите разяснения или под въздействието на ударите.
Дори и „най-малкият“ човек, като че ли безразличен към всичко това, ще бъде принуден да признае в своето отношение към другите хора, че или той се намира в противостояние с природата или върви кък равновесие с нея .
На всеки човек се налага да разбере този закон, тъй като без това знание той няма да може да поправи живота си. Човек е длъжен да вземе под внимание общата система, свързваща всички хора, длъжен е да разбере, че човечеството е взаимосвързано. Човек трябва да знае, че чрез никакви механически действия той няма да поправи душата си.
А след това, когато чуе обясненията, че от неговите връзки с човечеството зависи неговия успех, неговия живот, неговото семейство, здраве, безопасност, пенсия, работа и т.н., тогава ще попита: „ Как да стане това? Как да поправя себе си?“. И тогава вече може да му бъде дадена методиката за поправяне …

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човек работи по 12 часа, след това се занимава със семейството си, изпълнил е всичките си задължения, а като отиде в супермаркета се оказва, че няма хляб. Какво трябва да поправя той?

Отговор: Той няма да ходи на работа – а няма и да има такава, защото никой не се нуждае от това, което прави. Всички предишни връзки престават да действат.
Старият подход гласеше: след като излезеш сутрин, иди и излъжи цялото човечество, прибери се в къщи с всичко онова, което си успял да откраднеш, отмъкнеш, спечелиш – всичко това е твое. Колкото по-умен си, толкова повече печелиш, колкото по- хитър – толкова повече успяваш.
Но сега не е така. Днес действа законът: в съответствие с участието ти заедно с останалите в общата система, в такава степен ще преуспяваш и ще печелиш. Колко? Толкова, колкото ти е отредено да получиш съгласно общата свързваща ни мрежа, за осигуряване на един нормален живот, за да пожертваш всичко останало за благото на общата система.
Никой не те е питал дали искаш да се родиш. И сега пак никой не те пита – желаеш ли този нов свят или не. Твоята свобода на избор се заключава само в това, да слушаш и да се стараеш да учиш – ако искаш. А ако не пожелаеш, насила ще бъдеш доведен до свободния избор.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→