Цялата реалност на този свят трябва да се включи в нашите отношения с висшата сила на природата. Но в днешната действителност има твърде много празнини. В крайна сметка, какво е коронавирусът?

Вирусът показва, че вместо връзки, между нас има празни места, които трябва да  запълним с правилни отношения. И разкривайки тези празнини между нас, откриваме, че не трябва да общуваме чрез тях, защото чрез тези изкривени връзки си предаваме вируса един на друг.

Вирусът разкри огромни пропасти между нас, които трябва да запълним с приятелски отношения. Ако не можем да изградим такива свръзки, по-добре да не стъпваме в тези пукнатини, а да си останем вкъщи.

Разстоянието между хората е желание, тоест вирусът ни разкрива нови желания, нови свойства, нови отношения, които трябва да установим между нас. Ако чрез това разстояние от два метра един от друг се свържем по нов начин, ако станем един човек с едно сърце, Творецът ще се разкрие между нас.

Вирусът показва празните  пространства, които трябва да запълним с добри отношения. И тогава ще достигнем до ново съединение, което повече ще прилича на системата Адам Ришон. Всички части на тази обща система ще започнат да работят заедно, в унисон, във взаимно разбиране. Вместо да налагам на другия това, което е хубаво за мен, ще му давам това, което е хубаво за него.

И тогава разстоянията между нас ще започнат да изчезват, светът ще се свързва именно чрез пролуките между нас. Всички части на реалността ще се обединят и ще образуват нова, поправена система на Адам Ришон, в която ще се прояви Творецът, който организира и напълва нашите връзки. Това не са разстояния от два метра, а желания, напълнени с разкриване на висшата сила.

Ще отнеме време да го разберем и да започнем да го реализираме, но ще се случи и целият свят ще заговори за това. Просто още не сме започнали да покриваме тези празнини между нас  с правилни, добри, добросърдечни отношения. Но когато това стане, светът ще види, че точно това е решението, лекарството за коронавируса, новата реалност и че точно такъв трябва да бъде светът.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262826]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Забележка: От гледна точка на науката любовта, която човек изпитва към другия, е просто химически процес, който се случва в тялото му.

Отговор: Разбира се, всичко това са химически процеси.

Въпрос:  А какво е любовта от гледна точка на кабала?

Отговор: Това е любов на друго ниво. Но в крайна сметка тя се реализира в нас в същите физически и химически процеси. Само в кабала тя се изучава от нейния най-висшия  източник, откъдето се проявява.

Всъщност, всичко се определя от това, което се нарича,  родственост на душата. Тоест, доколко нашите души, нашите духовни компоненти, са в близко състояние едни към други в общата система на всички души в света. В съответствие с  това ние се привличаме и намираме един друг.

Струва ни се, че това е случаят, че това са някакви обстоятелства – нищо подобно, няма случайности  в света! Само най-висшият корен ни води към някакво движение един към друг. Той ни задължава да обръщаме внимание един на друг и да се сближаваме. А на какво ниво да се сближаваме, в какъв смисъл да се сближим, това вече зависи от качеството на нашите духовни корени.

Въпрос: Как се случва духовното сближаване?

Отговор: Човекът в нашия свят не знае това. Ние, както казваме, „се помирисваме“ един друг, изучаваме се един друг. Струва ни се, че си подхождаме или не. Струва ни се, че обстоятелствата ни водят до това и всички казват: „Вие толкова си приличате, подобни сте ” и така нататък. Всичко това е светът на куклите, светът на играта. А всъщност всичко определят именно духовните сили, духовните корени.

Въпрос: Как да стигнем до намирането на духовен партньор?

Отговор: Хората не да могат. Хората не го разбират. Ние изучаваме това в науката  кабала и разбираме, как работи. Но в нашия свят все още не можем да го реализираме.

Въпрос: Любовта родството  на душите ли е?

Отговор: Любовта е привличане на сродни души. Но това е духовна, идеална любов.

Въпрос: Какво е „сродна  душа”?

Отговор:  Сродните души са тези, които са много тясно свързани в духовния свят.

Има обща душа. В нея има много, милиарди частни души, които съжителстват една с друга във всякакви комбинации. Тяхната комбинаторика определя сближаването, разделянето, движението, включително физическото, в крайна сметка, цялото това брауново движение между нас в нашия свят.

Въпрос: Тоест, името „втората ми половина“ означава  сродна душа?

Отговор: Това е идеалният случай.

Въпрос: Какво е страданието на любовта?

Отговор: Страданието на любовта в нашия свят е чисто егоистично страдание от това, че имам нужда от напълване, а не мога да го намеря. –„Къде е втората ми половина, която може да ме напълни?” Това е също както:  „Къде е моят обяд, който искам да изям, който ми се полага?“ Абсолютно същото. Същото е и със секса, и с всички останали напълвания .

Въпрос: Какъв трябва да бъде принципът на взаимоотношенията в любовта от гледна точка на кабала?

Отговор: Това е взаимно разбирателство, стремеж към обща цел, в която се обединяваме в едно цяло. Но само в  общата цел.

Въпрос: Може ли тази цел да бъде всякаква?

Отговор: Не. Само духовна цел! А духовната цел е обединението на нашите души. Както пише великият английски поет Чосър: „Да достигнем до сливането на душите в сплитането  на телата ни”.  Тоест, той се  е смял над това, което искаме.

Въпрос:  Какво е „страданието на любовта“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Страданието на любовта е, когато искам да намеря своята половина, в това число всички останали души в света, за да достигна до духовна връзка между нас, когато отдавам всичко и чрез тях отдавам на Твореца.  Това се нарича истинска любов. Вечна.

Въпрос:  Може ли да има разделяния между  сродните души, прекъсване на връзката? Защо се случват?

Отговор: Не съм виждал такива последствия в нашия свят. Все още сме в състояние, в което нашият свят е разрушен и той просто започва своето приближаване  към духовния,  поправения свят.

Надявам се, че определено ще бъдем в него, но въпросът е кога. Ще стигнем до състояние, в което едновременно ще изпълняваме действия в нашия свят въз основа на духовни действия. И тогава ще се влюбим в душата и ще свържем „душа с душа“, както се казва. Тогава всички ще съществуват по този начин.

Не мога да си представя, че при това е възможно да има раздяла.

Въпрос: Тогава няма ли да има раздяла?

Отговор: Не. Това е вечната любов!

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.02.2019

[242557]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Желаещият да работи за Твореца трябва да се включи във всички творения, тоест, да усети техните желания, да се присъедини към всички души,  включвайки се в тях, а тях в себе си.

За себе си той оставя само това, което му е необходимо за съединяване с Твореца, а цялото му останало желание се включва в общото творение. Желанието ни се дава само с такава цел, за да се включим към всички.

А за това е необходимо да се съединя с всички творения и да ги издигна към корена им. Получава се така, че във всеки от нас остава само точката в сърцето, а всички останали свойства, желания, намерения са ни нужни само, за да се свържем с всички, чрез точката в сърцето да свържем всички с Твореца и чрез тази точка в сърцето да преведем отговора от Твореца обратно към всички останали.

Човекът, работещ по този начин се нарича „Адам“ и събира огромния съсъд на единната душа. Такъв човек може да стане всеки от нас, защото всеки има своя точка в сърцето, чрез която се свързва с Твореца, превеждайки от всички към Твореца и от Твореца към всички именно свойственото му уникално послание.

Излиза, че всеки човек се явява пълноценен Адам и цялата, създадена от Твореца конструкция, душа, принадлежи на всеки. Но у всеки тя е специфична, свързана чрез неговата точка в сърцето.

Давайки на всеки от нас точка в сърцето, Творецът е позволил да присъединим всичко останало към нея, правейки я специфична, частна, лична душа на всеки. А след това всички точки в сърцето се съединяват заедно в едно общо кли „АДАМ“.

От сутрешния урок, 08.10.2018

[234539]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→