Filed under: Изучаване на кабала - Няма коментари→

Изследване: Деца, които са в разделени по пол класове, се учат по-добре, не се смущават и разсейват от противоположния пол и могат да се концентрират повече върху учебния материал. Ако момиче знае отговора, то ще чака някой друг да отговори. В смесените класове момчетата вдигат ръка първи.

 В женските класове всички знаят отговора, но мълчат, защото се страхуват да не сгрешат. Госпожата все едно води урок в празен клас. Момичетата са по-спокойни и никога не викат.

Момичетата стават по-активни, ако ги похвалят. Тях трябва да ги хвалят, дори и да са направили грешка, защото следващия път отново ще си мълчат. А момчетата не разбират този подход и дълго размишляват защо са били похвалени за неправилен отговор. В смесените класове учителите се налага да повишават тон по-често, отколкото в разделените.

В сравнение със смесените класове, дисциплината в мъжките класове е по-добра, момчетата реагират по-спокойно на забележките от учителя. В смесените класове момчетата могат да спорят с учителя, за да се покажат пред момичетата.

Учениците в разделените класове много общуват помежду си, има много романтика, което липсва в смесените класове. От опита излиза, че самите деца не искат да учат в смесени класове.

Предимството на обучението в разделени по пол класове е, че децата не се разсейват и усвояват учебния материал по-добре. Ако се направи такова разделение в нормалното общообразователно училище, минусите са много малко.

Няма психологически разлики между децата от разделените и смесените класове. Избирайки формата на обучение, родителите трябва да помислят какво искат да дадат на детето си: възможността да се учи по-добре или да общува по-добре.

Реплика: Обучението трябва да бъде разделено, като учител трябва да учи момчетата, а учителка момичетата. И да бъде така през всички години, до висшето образование. То също трябва да бъде разделено. А след това идва бракът. Човечеството ще се върне към това след всички проби и грешки.

[158436]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Проучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Образование - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност - Няма коментари→