Известно е от науката Кабала, че всичките пет свята, отделящи ни от Висшата сила, се намират един под друг. И всичко, съществуващо в най-висшия свят, се спуска и напълно се отпечатва през всички светове до най-низшия, нашия свят.

Разликата между всички светове не е в детайлите, а в материала на всеки свят. Колкото по-високо е светът, толкова по-духовен (отдаващ) е неговият материал. А колкото по-ниско е светът, толкова по-материален е той (получаващ, егоистичен).

Доколкото детайлите на всички светове са идентични, ние можем, като ги съпоставяме да се опитаме да си представим промяната в материала, желанието, желаейки това изменение.

Уникалността на книгата Зоар е в това, че тя проектира духовния в нашия свят.

Тя ни разказва за нашия свят и паралелно, за неговия източник във висшия, за множеството му детайли. И ние навлизаме в картина от налагането на свят върху свят.

Ние се оказваме между два свята. Между това, което можем да разберем от разказа за нашия свят и това, което се стараем да си представим като картина от висшия.

Тези картини се отличават с това, че в нашия свят образите са визуални, ние ги виждаме, усещаме и разбираме. А в духовния свят образите са качествени, това са свойства, сили, желания и намерения.

Човек през цялото време се намира между двата свята и все още не разпознава висшия, тъй като не притежава духовни органи на възприятие. Но стараейки се всеки път, да си представи вместо нашия свят – висшия, той започва да предчувства определено разкритие. По такъв начин той се приближава към своето раждане в духовния свят.

С това книгата Зоар е особена. Всеки път тя ту привлича, ту отблъсква човек. Но с такива колебателни движения, тя го приближава към висшия свят. При това не само от нашия свят, към първия духовен над него.

Ако човек вече се намира на определена духовна степен и желае да се издигне на по-висока, тази особена книга извършва над него самото това действие. Тя действа на всички 125 степени на подема.

Затова когато четем или слушаме книгата Зоар, ние сме длъжни да се стараем зад всяка дума и действие, за което тя разказва, да си представяме колкото може по-правилно „какво би могло да бъде това в действителност”, на по-висшата степен.

Тези старания дават възможност да усетим висшия свят. Разбирането идва след усещането. А дотогава в нас започват да се зараждат висшите чувствени органи, съответстващи на всеки възприемащ орган на тялото. Така влизаме от един свят в друг.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е вашето мнение за възможностите кабалистична информация да достига до масите? Създава се впечатление, че те по-старому са глухи за нея?

Отговор: Още от детството човек възприема нашия свят чрез примери, шаблони, представи. Човек мисли в образи, които се трупат в неговта памет и чрез тях възприема света, оценява го, разбира го, взема решения и действа по шаблоните. Системите от представи, които сме получили в детството, формират у нас образа на света и нашия собствен. През целия си живот ние приемаме нови и различни представи, заменяме старите. Формираните представи се утвърждават чрез повторение. Ако човек слуша нещо, което противоречи на неговите представи, той не възприема посланието. За да разберем другите трябва да познаваме техните представи, да се обръщаме към тях, а не към логиката или здравия разум. Колкото човек е по-образован, толкова повече са неговите представи. Към масите трябва се обръщаме чрез техните базисни представи (житейски ценности): съчувствие, съучастие, просперитет, здраве, работа, безопасност, бъдеще на децата.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→