Баал а-Сулам, ”Мир”: Практическата част на любовта към ближния е доброто отдаване към него.

Въпрос: Какво означава ”добро отдаване към ближния“?

Отговор: Това е отдаване, съответстващо на ближния, съобразно с онова, кое е добро за него. Работата не е в моите представи за неговото благо и не в неговите собствени – благото на ближния се определя в зависимост от служенето на Твореца. Без тези три точки – ”Аз”, ”ближният”, ”Творецът” – сме изгубени. Защото ако работя съгласно представите на ближния, то ще се окажа под негово подчинение, а ако работя за себе си, ще стана роб на своя егоизъм. Необходимо ми е нещо още по-високо, за да образувам вярната структура: нисшия, висшия и висшият над висшия. Едва тогава ще съм уверен в това, че се придържам към правилната линия.

Въпрос: Къде се намирам аз при отдаването към ближния?

Отговор: В края на веригата – в Твореца. Само там мога да се отнасям правилно към ближния и към себе си.

Въпрос: Къде при това се намира моето Аз?

Отговор: Извън мен и извън ближния. В търсенето на онова, какво е добро за ближния – заради сливането с Твореца. Аз го поставям в качеството на цел и тогава сливането с Него е единственото благо.

Въпрос: Какво се случва, ако ближният сам не знае какво иска?

Отговор: Новороденото също не знае. Но се грижа за него, разбирайки, че то трябва да расте здраво, силно, умно и т.н. Тогава, ако извършвам отдаване на някого, той за мен е малкият, той е по-малък от мен. В този случай аз съм даващият, а той приема моето отдаване. Казано иначе, той има потребност, която аз напълвам. Това означава, че трябва да открия потребността в него, съответстваща на моето напълване – тъй като не мога да му дам хляб, ако той иска мляко. Освен това, трябва да разкрия в него потребността, която да му е от полза – такава, благодарение на която той ще се приближи до Твореца.

Затова трябва да се включа към ближния и заедно с него да достигна до връзката с Твореца. С други думи, трябва да инициирам връзката на ближния с Твореца – и тогава ще мога да го напълня. Но с какво? Тъй като не се явявам източник на светлината. Но ако водя ближния към сливане с Твореца, значи го напълвам. Ето защо не може да минем без тази три-степенна структура.

От урок по статията ”Мир”, 30.11.2012

[94397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Следващата степен след любовта към другарите e любов към ближния, както към самия себе си. Това е като ”висш пилотаж”, когато не само обединяваме точките в сърцата си, но и се допираме по всички оставащи параметри, които се допълват едни други, като общия строеж на един хор. И тогава започвам да обичам всички свойства на всички другари, защото те ме допълват, а аз допълвам тях до едно, единно цяло.

С точките в сърцата си не можем да се обединим така, че да се сравняваме с Твореца. Сравняваме се с Него, когато всичките ни свойства стават абсолютно обединени, взаимно допълващи се. И затова любовта към ближния е както към нас самите – това е ниво, на което в човек се разкрива единството, т.е. Творецът.

От това става ясно колко са важни моите другари. Тяхната важност е в това, че без тях нищо не мога да постигна. Всички се явяваме части от едно единствено творение, което се е разбило на части и се чувства раздробено. Всеки е едноличен, всеки усеща само себе си, а другите усеща дотолкова, доколкото могат да му помогнат или попречат. И така, важността на другарите се състои в това, че само в съвместната работа, постоянно принизявайки себе си пред тях, мога да се съединя с тях. В това се състои важността на групата.

Постигането на целта зависи от това, доколко постоянно ще се устремяваме от началната, егоистична точка на всеки, точката в сърцето – през групата, през обединението – към разкриване на Твореца в нея, т.е. на свойството на единството, на Единния, на Единствения.

Творец е именно свойство, а не нещо, съществуващо само по себе си. Нищо не можем да усетим в изолация. Усещаме само проявата на някакъв носител, на материята. И затова, говорейки за някаква сила имаме предвид къде и в какво се проявява тя.

Съответно, говорейки за Твореца, подразбираме свойството единство, единност на любовта, отдаването, свойството на еманацията, на съвършенството, която се проявява в нас. В противен случай не можем да говорим за Него, защото не знаем как може това да се случи извън нас.

Затова групата трябва да достигне такова състояние, когато тя представлява свойствата на Твореца.

От тук възникват всевъзможни изводи: по какъв начин трябва да си ”създадеш приятел”? Как да се отнасяш към него: като към голям или като към малък? Като към ученик или като към учител?

Оказва се, че всички отговори са верни: и като към равен, и като към ученик, и като към учител. Странно ми е как може той да ми бъде равен, ако всички ние сме различни по природа? Той може да ми бъде равен само в едно: не е по силите ми да постигна Твореца без него, и той без мен. Получава се, че изначално сме партньори по нещастие.

А след това започваме да действаме по следния начин: всеки от нас трябва да е по-високо от другия, за да му помага, и да е по-нисш от другия, за да може да се вдъхновява от това, което има другарят, и да получава осъзнаване за високата цел, устрем към единство от него. Такъв устрем не достига на всеки и винаги ще е в недостиг. Него можеш да получиш само от останалите.

Работя с другаря си така: той е по-висш от мен, той е по-нисш от мен, той ми е равен. Принципът на тази работа е ”направи си учител и си създай другар”.

От 2-рия урок на конгреса в Грузия, 06.11.2012

[92451]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В сутрешния урок (25.08.08) вие обяснявате, че трябва да стигнем до заповедта „обичай ближния като себе си“ в група с помощта на Твореца. Какъв е пътят на жената, който ще доведе до тази заповед?

Отговор: Помощта на мъжката част на групата. Както и в нашия свят, от всичко, до което достигат мъжете, жената получава своята част и заедно двете половини участват в живота.

Въпрос: Занимавам се и участвам в разпространяването от няколко години. Аз съм общителен човек, но загубих повечето от приятелите си, които имах преди започването на занятията, понеже вече нямаме нищо общо. Днес, въпреки ежедневната телефонна връзка с другите жени, които също се занимават (връзка на основата на избрания път и разпространението), аз усещам голяма самота, от която не мога да се избавя и това много ме потиска. Как да се измъкна от това положение?

Отговор: Надявам се, че в тази виртуална среда на общуване, която създаваме за всички нас, ще се чувстваме като на непрекъснато протичащ конгрес.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→