Нашият напредък в съвременния свят се различава от всичко до сега с това, че вече не ни се налага да се борим за прехраната, за покрива над главите ни, за медицинските услуги и т.н. Ние вече сме организирали необходимите условия за материалното съществуване. Затова, ударите ще дойдат от неправилната връзка помежду ни, размириците в обществото, сред народа.

Това вече няма да е особен материален недостатък – няма да е чувство на глад или неудобство, а тягостно усещане на празнота в живота ни, което хората ще се опитат да заглушат с алкохол и наркотици. Животът ще се обърне в съвсем друга посока, ако ние не започнем правилно образование и възпитание.

Проблемът е в това, че човек не вижда целта пред себе си.

Въпрос: Какви цели ще имаме в новия свят?

Отговор: За да ги видим, са ни нужни нови осезателни органи – ”групови”. Това усещане ще се разкрие в резултат на връзката между хората. Ние навлизаме в такъв етап на развитие, когато няма да виждаме никаква достойна цел пред себе си, ако не се въоръжим с групови, обществени сетивни органи.

Трябва да виждам не с моите очи, а с очите на групата, да чувам не с ушите си, а с ушите на групата. Трябва да се образува образ на един човек, състоящ се от много хора, желаещи да се съединят заедно в едно цяло. И чрез този общ образ аз започвам да виждам живота, неговата цел и средствата за постигане – всичко само през този общ орган за възприемане.

Въпрос: Ще ми останат ли някакви лични цели?

Отговор: Лични цели ще останат само ако се вписват в целите на групата. Аз не мога да ги реализирам отделно от останалите. Личната цел може да съществува само вътре в групата и да се постига само с нейно участие.

Въпрос: Но нали групата се състои от отделни хора?

Отговор: Отделните хора изчезват вътре в групата, имайки обща цел. Разбираемо е, че всеки ще се грижи за това, което му е необходимо за преживяване: дом, семейство. Но ако става дума за целта на живота, към която се стреми неговата душа и са насочени всичките му помисли, въжделения, то тя ще е вътре в групата.

Тъй като само през групата човек ще постигне живот на по-високо стъпало. Той ще започне да отделя живота, усещан вътре във физическото тяло, и живота, усещан чрез обединението с останалите, т.е. с душата. Този живот е друг, на друго ниво на съществуване, цели, постижение и сили.

Подобно на това, как котката не може да разбере човека, така и ние сега не можем да разберем този общ образ, който ще създадем всички заедно, при нашето правилно обединение.

От 364 беседа от „Нов живот“, 29.04.2014 

[135025]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво усеща човек, получавайки Тора?

Отговор: Той усеща как се променя отношението му към ближния. Започва да разбира, че именно във взаимните отношенията с ближния, там, по средата между тях има място за новия свят, за нови състояния, за ново развитие нагоре, на много по-високо стъпало.

Като поправяме взаимната връзка, ние с ближния формираме трети фактор между нас – висшия. Това е душата, това е и Творецът, който разкриваме. Това е висшият свят, лежащ не някъде там, а именно между нас – във вид на средна линия.

От урок по статията ”Поръчителство”, 01.05.2013

[106444]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпреки че трябва да проучим самите себе си, да се измененим и поправим – това все още не е всичко, защото природата ни издига на следващата степен. Тя иска да ни изведе от състоянието на малки, ирационални, вечно дълбаещи животни, унищожаващи своите семейства и отношения, и попадащи в глуха линия след всички опити да изградят по- добър живот за себе си.

Точно поради пълното разрушение и падение, растящото безпокойство в света, отчаянието, можем да започнем да се издигаме, за да посрещнем новия свят. На всеки е ясно, дори чисто психологически, че ако погледнем на всичко през очите на любовта, на съучастието, с чувството, че целият свят ми принадлежи, като предана, грижовна майка, ако чувствам, че се намирам вътре във всеки, това ще ми даде различен поглед на света.

От това е ясно, че за човек светът започва да изглежда съвсем друг. Той получава интегрално зрение, сякаш гледа на живота през нови очила. И сега вижда, че в света работи само един метод, една сила – на цялостната система. Той разбира, че всички са свързани помежду си и се допълват взаимно. И цялата природа – неживият, растителният, животинският свят и хората – внезапно му се разкриват като единна система. Той открива всички видове връзки, които съществуват в природата.

Първо, при егоистичния мироглед му изглеждаше, че всички са отделени един от друг и няма за какво да се притесняваш, ако развалиш нещо. Желаейки да се възползва от едно място, той не се страхува да навреди на друго място. Основното за него е да се справи добре там, където той самият се намира.

Но сега, с новите си интегрални очила, той вижда, че тези места са свързани едно с друго и не може да действа във вреда на друг. Именно затова сега се намираме в криза, защото мислим, че трябва да изградим един добър живот само около себе си, а всичко останало може да почака.

Липсата на интегрално зрение днес не ни позволява да въведем порядък в нищо. Не знаем как да подходим нито към финансовите системи, икономиката, технологиите, екологията, семейството, възпитанието на децата. И всичко това поради интегралната слепота.

Но изграждайки нови интегрални отношения в семейството, чрез тях можем да разберем как да подобрим света. Тъй като ще видим как всичко е свързано едно с друго и ще получим инструмент за възприятие на новия свят.

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84567]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Вече разбираме, че всички сме свързани помежду си в тясна взаимна връзка и че тази връзка работи в света по различен начин, отколкото в миналото. Добавено е ново условие, нов коефициент към нашата взъимовръзка, която все още не можем да вземем предвид, поради нашата природа. Не сме запознати със системата, в която сме били хвърлени, и затова нищо не ни се получава.

Затова кабалистите казват: първо, трябва да научим каква е системата и да разберем ситуацията. Тогава ще знаем как да подредим живота си.

Не можем да продължим да напредваме със собствени сили. Ако откажем да се учим, ще се научим чрез ужасни удари, които ще ни покажат колко упорити и невежи сме. Във всеки случай, ще трябва „да се върнем в училище“ и да учим науката кабала. Тя не ни е била дадена без причина – става дума за системата на обратна на нас реалност, за висшия свят.

Не трябва да се заблуждаваме: изучавайки системата, няма да можем да поправим финансовата система или да открием нови методи за ръководство на бизнеса в новите условия. С изучаването на науката кабала само ще осъзнаем, че трябва да помолим за силата на поправяне.

Методиката на кабала няма да ни позволи да продължим да „усъвършенстваме“ света чрез нашия жесток егоизъм. Той само ще ни даде възможност да придобием нова сила, силата на отдаване, като допълнение към силата на получаване. Само когато силата на отдаване доминира над силата на получаване, ще знаем какво да правим със себе си и със света.

Мъдростта на кабала не е наръчник за решаване на всички проблеми, използвайки обичайния егоистичен подход. Ученето само ще ни покаже как да помолим за вътрешна промяна. Само след като се променим вътрешно, ще разберем какво да правим със света.

Ето защо методиката на кабала трябва да се разкрие външно, изкуствено. Тя не се изгражда в нас по естествен начин отвътре. Тя ни се дава отвън, за да положим усилия и да помолим да се поправим.

Тук ни се дава свобода на волята: изправен съм пред нова система, нов метод и трябва в себе си да развия желание за промяна. Аз съм в своя егоизъм пред нова система, нов свят. Науката кабала е това, което ме адаптира към новия свят. Тя ми помага да достигна състояние, в което моля за поправяне. Тогава ще се променя: освен егоизма си, ще имам още и свойството отдаване, и ще разбирам как да подхождам към новия свят сега.

От урок по вестника „Народ“, 22.09.2011

[55364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако егоизмът ми е станал глобален, това значи ли, че аз завися от всички останали?

Отговор: Зависимост от останалите означава, че ако аз не действам за благото на всички, то никога няма да се сдобия с успех.
Да допуснем, че аз съм таксиметров шофьор. Аз настанявам пасажера, довеждам го до нужното място, вземам му двойно повече от полагащото се, укривам тези пари от данъчните и ги слагам в джоба си – всичко е мое! А в крайна сметка виждам, че нищо не ми остава… Не знам къде всичко това се е дянало и защо, но така се получава. Около мене – само проблеми: банката ме мами, с жена ми нещата не вървят, и с децата, и със здравето, всичко върви наобратно – хиляди нещастия и беди. Колкото и да се суетя, колкото и пари да преминават през ръцете ми – нищо не помага. Но човек трябва да разбере, че ако продължава да се държи така, той просто убива себе си. Не е просто да му се обясни, че във всяко свое действие той трябва да взема под внимание всички останали хора.
Нали встъпваш в съвършенно нов свят, в който няма как да мамиш, както правиш с клиента- пасажер или с данъчните власти. И тогава ти няма да имаш изход, освен да измамиш егоистичното си тяло, нали то не ти позволява да постъпваш така.
Представяте ли си какъв преход трябва да извърши човек? Това е възможно само чрез обяснение, което ще покаже, че ти се намираш в нов свят и си длъжен да изпълняваш този закон, в противен случай просто ще загинеш и обричаш на страдание себе си, семейството си, роднините и целия свят.
Затова обществото трябва да започне да строи такива системи. От страни може да се стори, че това са просто системи за разяснение и възпитание – но те са длъжни да имат връзка със светлината.
Нали освен светлината, нищо не може да поправи в нас тези желания, които през цялото време се връщат и ни крадат обратно, когато искаме да принадлежим на тази нова природа на отдаване. За да повлияем на тях е нужна методика, свързана с източника на светлина, която ще позволи да се преведе тази светлина надолу, сякаш като през тръбопровод, по който тече газ към всички потребители, във всеки дом.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Ние трябва да открием, какво представлява само по себе си новото човечество. Издигнахме се на ново равнище, където всички сме свързани помежду си. Ако финансистите и политиците разбираха това, те нямаше да правят грешки.
Само ако си представяха, какво означава една взаимно зависима система, в която всеки влияе на всички останали, всички влияят на всекиго и никой не може да въздейства пряко върху себе си, а само чрез цялата система! Само чрез всички останали аз мога да повлияя на съдбата си и за мен няма никаква друга възможност да я променя.
И моето състояние на свой ред зависи от влиянието на всеки – всеки един от седемте милиарда човека държи в ръцете си вентила на кислородния кран, и ако някой от тях затвори този кран – аз съм мъртъв.
В момента ние усещаме взаимната си зависимост само в частта касаеща парите, а скоро ще засегне хранителните продукти, всякакъв вид обезпечение (електричество, газ и т.н.). Но най-страшното: ще почувстваме, че целият свят ни е хванал „за гърлото“, че светлината на живота достига до всеки от нас чрез всички останали.
Ето защо, ние сме длъжни да се учим как да разбираме истинското състояние, в което се намираме днес, да усещаме тази взаимна зависимост във всичко. Тя е толкова неочаквана, че нейното разкриване води до смайване и изумление!
Въз основа познаването на новите връзки помежду ни, хората ще могат да изготвят търговски споразумения, банкови контракти, всевъзможни договорни задължения помежду си, между хората и финансовите структури, ще започнат да създават нови граждански, наказателни и административни закони.
Такива са новите условия на съществуване. Всичко останало ще бъде построено на тази основа – абсолютната взаимовръзка. Затова, колкото по-задълбочено разкрием и изясним това условие, толкова по-малко грешки ще направим, по-бързо и по-добре ще се адаптираме към новия свят.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човек работи по 12 часа, след това се занимава със семейството си, изпълнил е всичките си задължения, а като отиде в супермаркета се оказва, че няма хляб. Какво трябва да поправя той?

Отговор: Той няма да ходи на работа – а няма и да има такава, защото никой не се нуждае от това, което прави. Всички предишни връзки престават да действат.
Старият подход гласеше: след като излезеш сутрин, иди и излъжи цялото човечество, прибери се в къщи с всичко онова, което си успял да откраднеш, отмъкнеш, спечелиш – всичко това е твое. Колкото по-умен си, толкова повече печелиш, колкото по- хитър – толкова повече успяваш.
Но сега не е така. Днес действа законът: в съответствие с участието ти заедно с останалите в общата система, в такава степен ще преуспяваш и ще печелиш. Колко? Толкова, колкото ти е отредено да получиш съгласно общата свързваща ни мрежа, за осигуряване на един нормален живот, за да пожертваш всичко останало за благото на общата система.
Никой не те е питал дали искаш да се родиш. И сега пак никой не те пита – желаеш ли този нов свят или не. Твоята свобода на избор се заключава само в това, да слушаш и да се стараеш да учиш – ако искаш. А ако не пожелаеш, насила ще бъдеш доведен до свободния избор.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→