Въпрос: Какво представлява самото благо, изхождащо от Твореца към творението? Как се изразява то? И какво се изисква от наша страна? Достатъчно ли е просто да отменим разума и чувствата, да се преклоним пред общата система, която за мен е  както майчиното лоно за плода?

Отговор: Отменяйки себе си, плодът става подобен на Твореца. Той живее в света Асия, получава светлините НаРаНХаЙ де-нефеш и с това придобива началото на всички стъпала. Тъй като нивото нефеш е една пета част от всяка от тях – това означава, че той вече познава една пета част на всяка от тях, чак до Безкрайността, включително и нея. И дори това запознанство още да не е пропито от дълготрайната помощ, то вече има сходство – сега вече плодът разбира самата идея, разбира принципа на възприемане.

Въпрос: Но нали и от това осъзнаване той трябва да се откаже?

Отговор: Не, то идва след самоотмяната. Аз не трябва постоянно да се въртя и оглеждам през рамо за възможно недоглеждане, подобно на куче, опитващо се да захапе опашката си. Напротив, трябва да се самонаслаждавам. Ако наистина съм се самоотменил и не нарушавам това условие на самоотричане, ако отдавам, не за да получавам, а само заради самото отдаване, ако всичко това е обърнато към Твореца и цялото ми постижение е устремено единствено заради Него, то аз се напълвам и преизпълвам с радост.

По-нататъшните действия в това направление ще последват на следващите стъпала, които се намират над зародиша.

Въпрос: Как зародишът при самоотмяна ще се уподоби на Твореца? Как ще опознае Неговите помисли?

Отговор: В нашия свят плодът също ”сканира” майчиното състояние. По-късно ще се роди с готови системи, готов за живот, имайки всичко необходимо. Но сега той усеща, че произлиза от майката – характера на нейното въздействие, акцентите, отношенията. Той научава от нея много и различни работи.

Днес учените започват да разбират това: например, известно е, че плодът възприема музиката, достигаща до него чрез майката. Но в действителност, той разбира много повече чрез нея. Някога ще се изясни и това, че в него може да бъде заложен цял университетски курс.

Въпрос: В какво се състои уникалността на всяка част от системата, ако всички отменят себе си? По какво се различаваме един от друг?

Отговор: Бих казал, по взаимното включване. Тъкмо то е уникално за всеки от нас. При разбиването, светлината нахлува в съсъдите неправилно. Заради отсъствие на екрана се разрушава обратната връзка на светлината и съсъдите, а в замяна се създава някакъв ред – независимо, че в същото време светлината излиза, прекъсва се като при късо съединение. Аналогично на явлението при разграждане на атома, при мълния. Първичното действие, първият контакт се базира на отдаването, но след това следва обратна, погрешна реакция и тези две противоположности влизат в желанието, където още се смесват помежду си.

Възниква въпросът: защо разбиването ни позволява да създадем база за дълготрайни съсъди на творението?

Работата е в това, че желанието по принцип е огромно, но разбиването поразява разнородните съсъди, преките и обратни желания, деветте сфирот на пряката светлина и деветте сфирот на отразената светлина, на прекия и обратен ред на светлините и съсъдите. Тук има всичко, което ще потрябва по-нататък за поправянето…

От урока по  „Статия по завършването на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99522]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→