Съобщение: Учените продължават опитите си, за да разберат дали нашата Вселена е само подобие на компютърна симулация, като във филма „Матрицата“. Съществува метод за изследване, който, по тяхно мнение, ще помогне да се разбере. Той се основава на създаването на модел, който фактически ще представлява такава програма за симулация. И чрез сравняване на някои от характеристиките на тази изкуствена програма с подобни характеристики в реалната Вселена, би могло да се определи дали сме продукт на програмни симулации. Ако е така, то струва ли си човечеството да търси начини за връзка със своите „създатели“? Да се фокусира ли върху намирането на други подобни  „симулации“ като нашата Вселена, “нашия свят”?

Забележка: Кабала разкрива програмата за създаване на нашия свят, ние трябва да я овладеем и променяйки себе си според нея, да разкрием създателят на тази програма – да разберем неговият замисъл, причини и цели. И тогава, след края на поправянето, т.е. пълното овладяване свойствата на създателя на програмата, да се развиваме извън „матрицата“ – в света на безкрайността, т.е. в неограничените възможности.

[95602]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ако хората се занимават духовно, те не са обхванати от материални грижи. Тъй като материалното усещане под въздействие на духовното успокоява и уравновесява.

Нашият свят е следствие от слизането на сили от духовния. Всичко съществуващо в нашия свят, се управлява от висшите сили.

Ако приведем тези висши сили в равновесие, същото ще се случи и в нашия свят.

Ако започнем да строим правилна връзка помежду си, т.е. подобна на духовната, то целия наш свят, включително нашият земен живот, ще започне да се уравновесява.

Действайки на нивото на нашия свят, ние нищо не можем да поправим и да променим към по-добро в нашия земен живот, тъй като светът ни се управлява от висшите сили.

Но ако се заемем със собственото си поправяне в съответствие с висшите сили, то силите спускащи се свише ще приведат в хармония нашия свят – и ние веднага ще усетим това.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да бъде разкрита цялостната система на реалността и да се извършват правилни изчисления? Дори физиците, имайки на разположение най-съвременните компютри, не могат да изчислят точното разположение на електрона в следващата милисекунда. И какво означава пълно разкриване на мирозданието?

Отговор: Разбираемо е, че физиците, действащи вътре в материята не могат да знаят, какво ще се случи в следващия миг. Особено, когато те навлизат в своите изследвания толкова дълбоко, че изчезва ясната граница между материал, вълни и други форми на съществуване, и те започнат да се оплитат в понятията време, движение и пространство. На тази граница нашите органи за възприятие престават да възприемат явленията.
Истинската реалност се разкрива във вид на сили, управлявани от природата. Тези положителни и отрицателни сили се обединяват в своя източник, който се нарича Висша сила. Това знание обезпечава правилна основа на човек за извършване на верни изчисления.
Нашият свят – той е следствие от сили, спускащи се в него свише. Затова, ако не се издигнем на по-висока степен, то завинаги ще си останем тук в мрак, никога няма да разберем, защо всичко се случва по този начин и винаги ще грешим! Ние дори няма да разберем, в какво точно бъркаме.
Ако искаме правилно да съществуваме в този свят, към какво ни обвързва природата, то ще успеем да направим това, само ако се издигнем на следващото ниво. Това означава да разкрием общата сила, действаща в природата, да разберем формулата, по която тя въздейства на всички части от мирозданието, позволяваща извършването на всяко действие в равновесие с цялостната природа и тогава да достигнем до приятно съществуване.
Тази обща сила (Природа или Творец), със своите удари ни показва, че сме направили неправилни изчисления и сме сгрешили пътя, и по този начин ни принуждава да се издигнем на нейното ниво. Ако не се издигнем на нивото на Висшата сила ни очакват страшни страдания.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→