Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие „любов към другаря“?

Отговор: В стандартното общество човек може да помогне на другия само там, където има богати и бедни, умни и глупави, силни и слаби и т.н. Но ако всички са равни, то как можем да си помогнем взаимно?

Но има нещо, което не достига на всички – доброто настроение. Ако настроението е лошо, то няма да помогнат нито богатство, нито мъдрост. Само друг човек може да повдигне настроението, за да усети другарят отново прилив на жизнени сили и да почувства, че целта да се обединим е близка.

Излиза, че всеки член на групата трябва да обръща внимание на настроението на своя другар, и в случай на необходимост – да го повдига. Защото именно настроението е винаги това, което всеки може да допълни в другия.

[72516]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Защо постоянно чувствам отчаяние от това, че съм отделена от Твореца? Защо през цялото време се намирам в състояние на потиснатост, ако в действителност усещането за изолация от Твореца е лъжливо? Много се страхувам за своята психика, тъй като чувството за безизходица ме кара да плача.

Отговор: Заради отсъствието на подкрепа от обкръжението. Възможно е да съществува обкръжение, но Вие да не сте готова да приемете от него силата на общество. Всичко зависи от Вас. Дори виртуалната връзка може да поддържа човека в правилно състояние. Отчаянието Ви отделя от Твореца, а радостта Ви приближава. Такъв е смисълът на статията от „Шамати“ „Радостта – следствие от добрите дела“. Ако човек не е радостен, с това, той сякаш укорява Твореца, че неправилно е сътворил света, не оправдава Неговите действия. По този начин човекът казва, че Творецът е лош, и така сам себе си нарича грешник. Не заради своите действия, а заради настроението си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→