Въпрос: Как нашето растящо его е свързано с такива явления, които всеки ден виждаме по заглавията на вестниците: “ баща насилва своята дъщеря“, „учителка издевателства над своите ученици “ и т.н.?

Отговор: Във вестниците пишат само за една малка част от това, което произтича наистина и нещо премълчават. В течение на много години при мен на прием са идвали хора и с всяка година все по-открито са говорили за това, за което по-рано са предпочитали да мълчат. Те са ми разкривали такива свои вътрешни подбуди, желания и мисли, такива разстройства и отклонения, които преди никога не са се появявали в такива мащаби и качества.
И всичко това е нашето растящо егоистическо желание да се наслаждаваме! То ще се увеличава все повече и повече и тук нищо не можеш да направиш, ако не се заемеш с неговото поправяне.
Разкрива се цялата пълнота на това егоистическо желание, разделящо нас и Твореца. Това се нарича ожесточено изгнание, скрито (отделяне от духовното). Така ще бъде до тогава, докато не се превърнем в такива чудовища, че сами няма да можем да се понасяме.
Това зло е длъжно да се разкрие – или в постъпки, в действия, или само в осъзнаване на егоизма, във възпитание. Човекът може да поправи само това зло, което той открива и усеща в себе си като зло – в мярката на усещанията за зло към себе си. А след това ще бъде свободен да поправи злото, причинено на други.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→