Четейки „Зоар”, ние трябва да се грижим за намеренията. Без намерение книгата няма да ни помогне и ученето няма да бъде ефективно. Всички поправяния произтичат само съгласно намерението. Защото имено то създава различията между всички части на природата – неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Имено намерението строи в нас образа на човека. Целият заключен в нас слой желания (авюит), всички негови възможни напълвания, различни състояния, всичко това слиза свише. Отдолу трябва само да добавим намерението, какво именно желаем. Ако не задействаме намерението си изкуствено, със сила, то все пак ще се прояви, но в своя естествен, егоистичен вид. И тогава ще напредваме по пътя на страданията.

Ако искаме да напредваме по краткия и добър път, по пътя на Тора/светлината, трябва само да добавим намерение. У нас няма нищо повече. Затова всички наши надежди и очаквания трябва да разкрием по време на четенето на книгата „Зоар”.

Човек трябва да провери как си представя своето напредване в духовното, в земния живот, какво му е угодно, какви са намеренията му, които може да присъедини към четенето. Това е процесът на самопознание: какъв съм аз. Защото в намерението всъщност има и човек. А всичко останало е Творецът.

Намерението ни строи, създава образа на човека чрез съвкупност от чувства и разум. Защото те, в крайна сметка, са цялата кръгла сфера на Малхут на Безкрайността, съвкупност от всички усещания и разуми. И после какво? Какво искаме да построим от целия този материал? Това е и намерението – екранът и отразената светлина, които строят духовния парцуф. Без намерение няма парцуф, няма образ, няма форми.

От урок по книгата „Зоар”, 29.08.2011

[52950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Днес вече сме длъжни да създадем първата версия на нашата ”декларация за намеренията”. В нея ще цитираме различни учени, ще разкажем за съвременната болест на човечеството и за поправянето.

Още преди 5-7 години, когато говорех за кризата, никой не беше съгласен с мен. До последният момент хората се присмиваха на подобни ”спекулации”. Преди година ”беше решено”, че кризата е приключила, но много бързо стана ясно, че това не е така: сгромолясването продължава, и даже Америка започва да потъва.

И затова трябва да подготвим ясна декларация за кредото ни, да покажем, че същността на болестта е човешкият егоизъм, а нейното лечение това е единството и поръчителството. Самата Природа, проявяваща се в интегралната действителност, ни задължава да бъдем заедно, в едно желание.

Трябва ясно да запишем стъпките си по този път: ще построим правилно общество, започвайки с малка организация, която ще се разширява все повече и повече, превръщайки се в гигантски международен съюз, много разнолик, но сплотен. Така ще се излекуваме от болестта.

Моля всички наши другари: ако имате данни, идеи, ако можете да изразите това послание в текстове, в клипове, в песни, в рисунки и т.н. – моля, изпратете ни ги, за да използваме обединената сила на поръчителството за създаване на методика.

От любов към човечеството трябва с всички сили да се постараем да му предложим лекарство, докато болестта не е приела остра форма. Всички ние трябва много да се трудим, за да доведем хората до разбиране на случващото се.

От 3-я урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50723]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

За възприемане на духовния свят аз трябва да формирам в себе си нов сетивен орган, който да осъзнае какво представлява злото начало. Сега аз нямам този сетивен орган и затова не мога да различа злото. Не съм запознат с него, не знам, кой е и какво е, и не мога да се проверя.

Така че, преди всичко, аз трябва да създам и укрепя в себе си сетивен орган за осъзнаване на злото. Как да го направя? Аз се обединявам с обкръжение, в което ме довеждат, започвам да създавам връзка с тях и постепенно достигам до нови детайли на възприятието, съществуващи между мен и другарите.

Аз си представям: какво ще стане ако ние бъдем свързани взаимно, ако в някакво наше желание се почувстваме като едно цяло? Засега само фантазирам, без реална основа, и напълно си давам сметка за това. Без да изпадам във „виртуалност“, аз живея в реалността – и все пак фантазирам: „Как би изглеждало това? Аз и те в единство, аз – на тях, а те – на мен. Аз прекланям глава, въздигам ги в своите очи като най–добрите хора на поколението. Те ми помагат, предизвикват в мен нови впечатления, заставят ме по нов начин да оценя важността на целта…“

О! Важността на целта, желанията, впечатленията, намеренията, които получавам от тях – това го нямаше в мен преди. И аз започвам да работя с това. Така както капката семе получава подхранване от майката: в нея прониква кръв от майчиния организъм и тя расте. Така и аз съм проникнат от нови детайли на възприятието, общи между мен и другарите. Проникват в самия мен, но аз чувствам това, което получавам от обкръжението – и от него раста.

Ако нищо не получавах от другарите, нямаше и да раста. А щом получам – израствам. Какъв парадокс: за да получа от тях храна, аз анулирам себе си, а когато получа храна – сам раста.

Какво расте в мен? Техният образ. Аз не само получавам „кръв“ – подобно на капката семе, която представлява само набор от решимот, информация. Аз започвам да придобивам и „плът“, но според собствените свойства. По принцип, капката семе може да получи подхранване от когото и да било и дори в искуствени условия, а духовния зародиш на човека получава намерения, и затова формата, която той придобива в процеса на развитие, зависи от обкръжението. 

Колкото повече завися от другарите, толкова по-добре и по-бързо израствам, придържайки се по-близо до истинската форма, по–близо до тях. Няма друг изход: формата, която приемам, е формата на моето обкръжение. Моята работа се състои в постоянното анулиране на себе си и приемане на тяхната форма, обличайки я на себе си – все повече и повече.

По такъв начин, в духовното, в процеса на израстване аз ставам подобен на родителя – висшето стъпало, и приемам формата на майчината утроба – групата.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42898]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: При всеки празник се разкрива особена висша светлина. Каква светлина настъпва на празника Сукот и как по-добре да го използваме за своето придвижване?

Отговор: На всяко състояние в духовния свят съответстват съответни светлини и желания (келим), съединяващи се в едно.

Светлината въздейства на желанието и съгласно програмата, по съответен ред, го довежда до поправяне. Душите на поколенията са длъжни заедно да преминат поправянето.

Съществува висше, общо и частно управление. Общото управление пробужда келим (желания) слой след слой, съгласно тяхното ниво, поколение след поколение и ги заставя да се развиват по естествен начин, който се нарича „в своето време“ (беито).

И съгласно този естествен ход на времето, понастоящем настъпва особена светлина в този свят и придвижва всички хора заедно.

Това се нарича празник – така духовния корен се отразява в своите материални клони.

Човек, който се пробужда за духовното в индивидуален план, може също така да използва това общо пробуждане за своето придвижване.

Това е много полезно, нали има огромна маса желания, празнуващи Сукот – макар и във вид на символи, по традиция.

Ако присъединим своите намерения към това общо пробуждане, с това си помагаме един на друг.

Filed under: Духовност - Няма коментари→