Въпрос: Какво е „пустинята“, намираща се в човека?

Отговор: Пустинята в човека е неговото егоистично желание, което е невъзможно да бъде поправено веднага. Човекът трябва да стигне до тази „пустиня“ и да се постарае да живее в нея, и от нея да излезе „в земята, в която тече мляко и мед“.

Затова нашите праотци са започнали от пустинята. Аврам отишъл в пустинята, спуснал се в Египет, върнал се в Беер-Шева и т.н… Ицхак, Яков – целият им живот е бил свързан с пустинята. Моисей избягал от дома на фараона и в пустинята се срещнал с Итро, пресичайки пустинята.

Разбира се, тук се говори повече за духовни действия, отколкото за материални. Това се е случвало и в материята, съгласно съществуващия закон, че всяка духовна сила трябва веднъж да докосне своя материален клон и да се отпечата в същия ред в материалния свят. Затова е необходимо да стигнем до разбирането какво е пустинята и как можем да я обърнем в цъфтяща, плодоносна земя, както е написано в Тора. Това зависи не от преместването на друго място, както е в нашият свят. В духовното промяна на мястото означава изменение на моите вътрешни свойства.

„Място“ в духовен смисъл е вътрешното желание на човека. И ако вътрешното ми желание е като пустиня, то аз живея в него. Ако желанието ми е като морски бряг или градина, то живея в градина. Всичко зависи от това, как човекът е поправил вътрешните си свойства. Изхождайки от това следва да разбираме казаното в Тора.

Тора описва процеса, проявяващ се вътре в човека, който преминава от вътрешно състояние на пустиня, пълна със скорпиони и змии, в цъфтяща земя. След четиридесет годишното поправяне в странствания из пустинята, ние идваме на земята, в която тече мляко и мед.

Въпрос: Оказва се, че пустинята е нещо лошо?

Отговор: Пустинята не е лошо, а изходно състояние, от което започваме развитието си: както във вътрешното, така и във външното.

Следва продължение….

Пустинята, част 3

Предишни публикации по темата:

Пустинята, част 1

От 924- та беседа за новия живот, 28.11.2017

[217430]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Ние влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Filed under: Духовна работа, Тора, Учител и ученик - Няма коментари→

Има само един начин да се постигне близост с Твореца – пълна и абсолютна покорност на Неговата воля.

Казал Творецът на Моше: ”Предай на своя брат Аарон, че Аз съм му оказал голяма чест. Кажи му: мястото за пребиваване на твоите синове ще бъде в най-съкровената част на Шхина, т.е.  място, където се проявява Творецът, неговото Божествено присъствие. Дори ти и твоят брат Моше няма да постигнете такива висоти.” [М. Вейсман, „Мидраш  разказва“, глава „Шмини“]

Ние говорим за състояние, което творенията не могат да постигнат до края на пълното поправяне. То се проявява след степените „Аарон“ и „Моше“.

Работата е там, че Моше е погребан на планината Нево, от другата страна на Йордан, и мястото на погребението е неизвестно и до днес. Оказва се, че той е постигнал такова ниво, което още никой не е разкрил. Но въпреки това, то е ниво на не пълното обединение, в това число и с народа на Тора, т.е. с всички останали части на общата душа.

Въпреки това, в края на всеобщото поправяне, всички нива ще бъдат разкрити и ще се изясни така наречената алегорична картина – гробницата на Моше. Принципно, няма никаква гробница, защото той сам се е изкачил на планината и е умрял там.

По-късно състоянието ”Моше” ще се прояви отново, но вече на такова ниво, когато отдолу нагоре към него започнат да се издигат всички останали души и се съединят с него, и се отправят по-нататък към пълното поправяне. Тогава, наистина, ние ще се издигнем на ниво, за което е казано, че ”дори ти и твоят брат Моше не ще постигнете такива висоти”.

Тора разказва за онази подготовка, която нашето егоистично желание преминава до встъпването си в така наречената земя на Израел, т.е. до пълното усвояване на нашия егоизъм на отдаване и любов.

В нея се разказва само за периода, когато излизаме от Египет и достигаме границите на земята на Израел, изминавайки 40 духовни степени – 40 години страдания из пустинята (повдигане на Малхут в Бина). След спускането на Бина в Малхут, когато започваме постепенно да усвояваме Малхут, да я издигаме в Бина и по такъв начин да се издигаме от Бина към Кетер.

След като цялата маса бъде поправена с постепенен подем, възниква така нареченото действие ”рав паалим у–мекабциел” – особена сила, обединяваща всички поправени части на общата душа („мекабциел“ – съединяване, свиващо всичко в една единна сила).

Това е допълнително поправяне. Когато то се случи, тогава ще възникне подем до нивото на короната (Кетер) и истински ще се прояви стъпалото Моше, но не в онзи вид, в който е описано тук, а на следващото стъпало, когато всички стъпала се слеят заедно и се изкачат на нивото на короната.

След това ще бъде открита ”могилата” на Моше, т.е. състоянието, когато постигнем нивото на ”Моше” и започнем заедно с него да се издигаме по-нататък към пълно поправяне.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137111]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Аарон бил абсолютно безгрешен, с изключение на случая със златния телец. Това прегрешение лежало на душата му като тежък товар. Той се опасявал, че Творецът ще отхвърли неговото служене. Мойсей му рекъл: ”Не трябва да се страхуваш! Всемогъщият ти е простил!” Едва тогава Аарон възлязъл на жертвеника. (М. Вейсман, „Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Аарон се счита недостоен да служи, защото усеща в себе си миналия разрив, миналата криза, миналото разбиване от прегрешението със златния телец.

Затова трябва да премине през точката на раздвоение, за да се повдигне отново нагоре. Само тогава ще е готов за поправяне на прегрешенията, извършени по времето на преклонението пред златния телец.

Сега той ще започне да усеща, че прегрешението със златния телец е било специално подготвено, за да се поправи. Тоест, този проблем е трябвало да се реши именно по този начин, иначе не би бил разкрит. А сега може да се разкрие и да се поправи.

Това се случва, когато Аарон се свързва с Моше и те работят заедно, достигайки състоянието, когато върху тях слиза Висшата светлина, облечена в свойството отдаване. По този начин, в своето сближаване един с друг те придобиват свойството отдаване.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013

[136398]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

”Големият коментар” – тази книга е написана преди около 3600 години. По-късно многократно е добавяно към нея, но началото ѝ съвпада с излизането на Авраам от Вавилон и последвалото го разрушаване на Вавилонското царство. ”Големият коментар” е летопис, съпровождащ историята на народа през целия период, чак до египетското изгнание.

В него е казано, че когато жертвените животни били готови, дошъл редът на Аарон да започне да служи. Но той стоял и не помръдвал. ”Влизай Ааронe! – извикал Мойсей. – Защо се бавиш? Ти си избран за първосвещеник. Събери смелост и започвай да служиш!” Но Аарон продължавал да стои в нерешителност, защото всеки път, когато гледал към жертвеника,  той приемал очертанията на бик.

Въпрос: Как човек усеща в себе си, че жертвеникът приема очертанията на бик?

Отговор: В мен тези думи не предизвикват никаква  асоциация с бикове.

Първо, всичко казано се отнася до един човек. Но тъй като ни е трудно да си представим, че описаните действия стават в един човек, тогава да си представим много хора, които съпреживяват и усещат всичко като един човек – доколкото техните чувства са взаимни, а усещанията силни.

Те, като един човек, започват да се повдигат, разделяйки се на народ (Израел), левити, обслужващи народа, и коени – висшият слой служители в човека. Всъщност в човека, т.е. в общия образ на Адам, в общия парцуф има три нива: НЕХИ, ХАБАД, ХАГАТ.

Принципно, през цялото време ние събираме образа на целия Човек – Адам. Така те започват да усещат, повдигат ли се до нивото на Аарон, за да влязат в контакт с Твореца. Тяхната задача е да постигнат сливане помежду си, защото само в съединението си те се повдигат последователно от ниво народ на ниво левити, след това на ниво коени, от стъпалото коени на стъпалото Аарон, и след това достигат нивото Мойсей.

Така те решават проблема с обединение, и в тяхното общо единство, което се нарича Мишкан, се проявява Шохен. Шохен (от думата спускащ се, проявяващ се) е Творецът, който се усеща в човека като спускащ се в това място и запълващ го, както мъглата запълва долината.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 15.01.2013 

[136363]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: Благодаря Ви за отговорите на моите въпроси . Вие казвате ,че на кабалистите е била разрешено разпространението на знания именно сега в наше време . Къде и по-какъв начин това е зафиксирано ? В частност става въпрос за Ари и Баaл Сулам.

Отговор: Погледни статията “ Науката Кабала и нейната същност“: „Радвам се, че съм роден в поколение, в което Кабала може да се разпространява пред всеки. И аз получих указание отгоре да върша това, което Творецът не е указвал на никого. И всичко, което разкривам в моите книги е важно да се разкрива все по нашироко, защото това е необходимо на поколенията“, виж също така и сборника „Погледни доброто“ (Лирот тов) „, за важността от разпространение на Кабала.

Въпрос: Доколкото съм разбрал, нашето поколение, е длъжно да разпространява Кабала на всички и аз започвам да разбирам защо .Моят въпрос: защо рав Кадури, който е бил кабалист, нищо не е казал за това и не го е известил?. Ако той го е бил направил, много от противниците на Кабала, основно в религиозния сектор, биха започнали да откриват истината и разпространението е щяло да бъде по-леко .Освен това, аз съм уверен, че има и други известни равини-кабалисти. Защо и те не се занимават с разпространение? Има и такива, които осъждат това явление.

Отговор: Всички истински кабалисти призовават към разпространение на Кабала -погледни в „техните изказвания“. Против това е само този, който не разбира какво е това Кабала и за какво е разкрита на хората.

Въпрос: Моля обяснете, как е могъл Моше да въведе използването на десятъка за разпространение на Кабала, ако по това време тя е била скрита и не са я рапространявали?

Отговор: Кабала именно по времето на Моше е била разкрита на всички народи, като действие на Твореца! А десятъка се използвал за образоване на народа. Изучавайте източниците – даже по Гугал!

Въпрос: Били ли са амораите по време на Талмуд кабалисти?

Отговор: Всички мъдреци до АШЛ“А (18 век ) са били кабалисти.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Авраам, Мойсей, Раби Шимон Бар Йохай и АРИ – това са кръгообороти на една уникална душа. Нейното последно превъплъщение е бил Баал аСулам, който е адаптирал науката кабала за поколението ни.

„Според висшето желание на мен ми е дадена душата на АРИ – не заради добри дела, а именно според висшето желание. Скрито е от мен самия, защо съм избран за тази чудесна душа, която не е била давана на никой от смъртта на АРИ“.

Баал аСулам, „Плод на мъдростта“, писма.

Пет пъти тази душа е идвала на този свят и всеки път е възбуждала огромен скок в развитието на човечеството. Тя е била свързващо звено между Висшата сила и хората, и през различни исторически етапи е принадлежала на пет огромни кабалисти. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Велики кабалисти - Няма коментари→