Мисълта е най-голямата сила. Променяйки своите мисли, човек променя реалността, защото мислите и разумът са първични по отношение на материята и я формират. Колкото човек е по-високо духовно, толкова и силата на мисълта му е по-голяма. Затова няма никакво поправяне, освен поправянето на мислите на човека: какво мисли за себе си, за света, как да се отнася към света.

Каква е природата на мисълта и разума? Къде се раждат мисълта на човека? Как с помощта на мислите да промени себе си и света?

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Здраве, Клипове, Общи, Различни, Уебинари - Няма коментари→

Съобщение: Генетикът Б. Липтън твърди, че изключително за сметка на силата на мисълта човекът е способен да се избави от всякакви болести – насоченото психично въздействие е способно да измени генетичния код на организма.

В продължение на столетия на медиците е добре известен плацебо ефектът: с помощта на вяра в целебната сила на лекарствата човекът изменя протичащите в организма му процеси, включително и на молекулярно ниво, променя своя генетически код.

Това може да се постигне и с помощта на специални диети, въздействие на силен екстрасенс, по пътя на определени физически упражнения. Липтън смята че главното въздействие, способно да промени състоянието на здравето ни, е именно силата на мисълта.

Най-голямата разлика между човека и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да променя тялото си, сам да се изцелява от наследствени и смъртоносни болести чрез психически настройки на организма.

Проблемът е в това, че само единици, които са повярвали във възможността за самоизцеление с мисъл, в действителност вярват това – и затова успяват. Болшинството от хората на подсъзнателно ниво отричат такава възможност.

Тоест, за да успеем да се самоизцелим, трябва да сломим бариерата, установена от подсъзнанието за въздействие на мислите ни на клетъчните процеси и върху генетичния код.

Реплика: Няма нищо по-силно от силата на мисълта. Овладяване на мислите се получава при екстрасенсите, на които това е дадено от природата, или при тези, които придобиват тази възможност чрез тренировка. Но по-леко това се случва в колектив, когато човек отменя себе си, своята психологична бариера и  дава право на останалите да му въздействат.

[158229]

Filed under: Здраве, Наука - Няма коментари→

Цитат: „Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Замисълът на творението това е нещо грандиозно, а аз съм малък обикновен човек, моята мисъл има ли също значение?

Отговор: Ти просто не знаеш кой си, затова ти се струва, че си малък и не можеш да окажеш влияние върху всички.

Но ако започнеш да се издигаш по духовната стълба, ще откриеш, че у теб лично съществува възможност да приемеш върху себе си целия Замисъл на творението вместо Твореца и да се отнасяш към цялото творение така, все едно ти си Той.

Седем милиарда човека, безкраен брой звезди и космически обекти, целия растителен и животински свят и един Творец! Ти искаш да бъдеш вместо Него и да се отнасяш към всичко така, както се отнася Той? Заповядай! Ако си готов да Го смениш, ти имаш такава възможност. Това се нарича да се слееш с Него, да Му станеш равен. Това се нарича да станеш човек.

Затова ние говорим, че Творецът се отнася към творенията с доброта и любов и, ако аз искам да бъда вместо Него, ако искам да стана Негов партньор, аз съм длъжен да се отнасям към творенията така, както Той.

Ето защо съществува закон „възлюби ближния като самия себе си”. Ако аз се отнасям към ближния с любов, значи се отъждествявам с Твореца, намирам се в сливане с него. И тогава аз изпълнявам онова действие, което Той изпълнява относно другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27816]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Ние се намираме в полето на мисълта. Ако това поле действа в едно направление, а аз в друго, разликата между напра- вляващите, моето отклонение и неговата степен се усеща като степен на моите страдания.

Колкото е по-голямо отклонението, толкова повече са страданията. Всичко зависи от това доколко направлението на моите желания е противоположно на програмата на творението.

Как аз проверявам себе си относно програмата на творението? – За това ми е дадена групата.

Ако аз отменя себе си относно групата, тоест приближа своето желание към програмата на творението, започвам да се движа съответно на тази програма и тогава се чувствам добре, никакви страдания не могат да ми подействат, защото източникът на всички страдания е нашето несъответствие с програмата на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25256]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява човешката мисъл?

Отговор: Това е вътрешната програма за реализация на желанието. Има желано и има действително.

Как да премина от настоящото си състояние към онова, което искам? Това става за сметка на силата на мисълта.

Въпрос: Ако искам да пия и изпивам чаша вода, това с помощта на мисълта ли го правя?

Отговор: В даденото състояние ти изпитваш жажда и си представяш състояние, в което ще си напълнен.

Ти развиваш тази програма, как от състояние номер едно да достигнеш състояние номер 2 – тази програма се нарича мисъл.

Мисълта е следствие на желанието. За да активизираш желанието и да достигнеш желаното, ти е нужна мисъл. Желание плюс мисъл те водят до реализация – напълване.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[25137]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: В началото на урока вземах лист хартия и започнах да отбелязвам, колко пъти мисълта ми отиваше в страни. След 15 път съвсем се отчаях и спрях да отбелязвам.

Отговор: Но защо? Точно обратното! Ако излизането и влизането става хиляди пъти в секунда – това е още по-хубаво !

Нали е казано: „От Сиона излиза Тора”. Думата „Сион” (на иврит „Цион”) произлиза от думата „Изход„ („Еция”) .

Колкото по-често изключваш мислите си по време на урок и отново се връщаш към него, толкова по-голямо е твоето придвижване.

Така е и в техниката: колкото по-бързо се придвижваме, толкова на по-високи честоти работим .

Защо? Защото това говори за количество на вътрешните различия, които възприемаш за една секунда .

Можеш да ги обработиш и да ги преживееш . От тях получаваш информация, усещане, своето духовно ниво. Така количеството преминава в качество.

Затова не съжалявай, че имаш много такива входове и изходи. Напротив, колкото повече – толкова по-добре!

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Творецът е създал желанието за наслаждение. Нищо, освен това желание. Голямото желание за наслаждение властва над малкото.

А какво е това мисъл, разум? Мисълта ни помага да преминем от едно желание към друго, от състояние към състояние, от определен вид желание към друг вид.

Желанията, това е материал на природата. А мисълта е средство, оръдие, което ни помага да използаме тези желания, включвайки ги в себе си, премествайки ги в полето на силите на тези желания, от голямата сила на желание към малката сила или обратно, като приближаване към магнит или отдалечавайки се от него.

Мисълта е силата на движение между желанията . За нейна сметка аз мога да изменям своето местонахождение между различните желания, премествайки се между тях. Но в каквото и желание да се намирам, то винаги властва над мене.

За това съм длъжен да се възползвам от силата на мисълта, която ще ми помогне да разбера и убедя себе си, че моето желание, моето състояние, условията в които се намирам, лоши и съществуващи добри условия, но затова аз съм длъжен, с помоща на мислите си, да изменя своето желание, преминавайки от една вълна в полето на силите на тези желания (напрегнатост на полето) на друга негова вълна (напрегнатост) , подобно на заряд в магнитно поле.

В науката Кабала, анализът на мисълта на желанието, в което се намирам се нарича осъзнаване на злото. Развитието на мисълите в мене произтича под влиянието на обкръжението или въздействието на висшия свят.

Така ние може „да плуваме” в полето на желанията, премествайки се между тях, от низшето към висшето. Мисълта (осъзнаване на злото) ни помага да премине от едно състояние на желанието към друго.

Така променливо в мене работи ту разума ту чувствата. Но винаги ние се движим по една схема: желание – мисъл – желание.

От урока по статията „Характеристика на науката Кабала“, 13.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Когато преподаваш уроци аз не ги разбирам. Как да ги почувствам в сърцето си?

Моят отговор: Ще ти кажа една истина – никой не ги разбира и все още ги слушат. Слушат и неразбират, отново слушат и пак неразбират, и отново и отново. Но постепенно, мисълта се развива и едно чувство се заражда в човек даващо му възможност да усеща.

Бебетата също неразбират нищо в началото, но всеки ден те порастват, започват да ходят и говорят, а в последствие стават подобни на теб, бавно остарявайки.

Никой незнае какво ще му се случи утре. Човек живее, развива се, слуша и постепенно възможностите му се разкриват в сърцето, за да може той да почувства и разбере повече. Редица чувства се разкриват в сърцето и много идеи се пораждат в съзнанието. Така света става все по-голям и по-голям.

Но нашият свят има лимит и ние искаме да преминем отвъд този лимит. Застана ли сме на границата и копнеем да излезем извън нашият „балон”. За да бъдем свободни, ние трябва много да слушаме уроци и да се опитваме да усещаме, трябва да създадем голямо вътрешно напрежение насочено срещу въображаема преграда. Оказваме натиск отново и отново докато се пропука преградата и излезем навън в голямото външно пространство.

Малко отклонение за възрастните. Нашият живот в този свят започва, чрез навлизане на мъжкото семе в женската яйцеклетка, която изобразява проникване на малко количество отдаване в сфера или качество на приемане. По този начин започва развитието на нов живот.

Но днес ние трябва да напуснем този „балон”, който напълно се изду по време на развитието ни. Време е да излезем отново навън.

(От Детския урок (урок 4) на Северно Американския Конгрес в Бъфало 17.10.09)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→