От статията на Рабаш „Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статия на Рабаш ”Авраам породи Исак”: В Мишна е написано, че светът се крепи на три стълба: на Тора, на духовната работа и на милосърдието. Авраам се нарича ”милосърден човек”, защото е отдавал всичките си сили за благото на хората. Исак се нарича ”работен стълб”, тъй като е положил душата си на жертвеника.

А Яков се нарича ”стълб на Тора”, тъй като е получил истината, а Тора се нарича учението за истината. Всеки човек трябва да постигне тези три стълба, които се разкриват един след друг за сметка на нашите свети праотци, всеки един от които е разкрил своя стълб. И получавайки тези три стълба, ние също можем да вървим по тези пътища, които са положили за нас праотците ни.

И затова се наричаме избран народ, защото сме наследили от праотците тези три стълба, на които се държи светът, т.е. за сметка на които той може да постигне целта, за която е бил създаден.

Светлината създава желанието. Светлината е напълно отдаваща, а желанието – получаващо, но с помощта на светлината трябва да премине към получаване заради отдаване. Тоест светлината и желанието трябва да се обединят в особена форма, която се нарича ”над знанието” или ”средна линия”.

Такова съединение се образува по желание на самия човек. Благодарение на това, че човек всеки път избира правилното обединение, той го включва към себе си. Човек се нарича онази система, която се състои от две части: светлина и съсъд, отдаващо и получаващо желание и намирайки се между тях, е способна да избира, да прокарва правилно решение между тях, всеки път създаваща в себе си все по-голямо съединение между светлината и желанието.

Работата на човек е да провери себе си от страната на светлината. За това му е необходимо да притежава трите линии: светлина, желание и правилно отношение между тях. Само тогава ще може да разбере какво му носи светлината. Това се нарича работата на Авраам – първото духовно разкриване в нашата работа.

След това започваме да работим над съсъда, в лявата линия, за да разберем какво представлява нашият материал. Можеш да надзърнеш вътре в материала само ако имаш светлина и умееш  да работиш правилно с желанието. Тоест самата лява линия се състои от три линии, за да можем правилно да изучим желанието. Това се нарича работата на Исак.

Следва работа в средната линия: съчетаване на лявата и дясната линия в едно, за да разберем точно какво трябва да направим с тези две сили. Това се нарича работа в средната линия, работата на Яков – все още в малкото състояние, на ниво 0-1-2. А след това, след постигането на голямото състояние на стъпалата 3-4, тази работа вече се нарича работата на Израел. Такива са етапите на духовното израстване на човек.

Онзи, който напредва по този път, който се нарича ”благодарение на праотците” т.е. приема тази методика и я реализира – се отнася към избрания народ. Тъй като работи в трите линии, разбирайки, че той самият е средната линия, съединяваща първите две. Средната линия се нарича човек, нарича се също Творец, Зеир Анпин, централен стълб. Всъщност средна линия се нарича количественото сливане с Твореца.

В духовното не може да се работи без тези три линии, тъй като духовно качество се нарича отдаването. А отдаването е възможно единствено при правилно съчетаване на първите две линии; лявата и дясната в една средна линия.

Затова е казано: че ”светът стои на три стълба: на Тора, на духовната работа и милосърдните дела” – ако гледаме процеса на поправяне на света от нас, отдолу на горе. Тора е средната линия, Яков; работата е лявата линия, Исак; а милосърдните дела са, дясната линия, Авраам.

От подготовка към урока, 28.11.2012  

 [94212]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Римският Папа Бенедикт XVI предложи на страните от целия свят да реформират ООН и другите международни организации, за да могат те да станат основа за създаването на единно семейство на народите. По негово мнение, развитието на човечеството се заключава в разбирането на това, че всички хора на планетата се явяват едно голямо семейство.
Това, също така, може да помогне да бъде възстановена икономиката и да я защити от бъдещи сътресения. Новата икономическа система трябва да бъде ориентирана не към получаването на изгоди, а към съблюдаването на моралните принципи, милосърдие и полза за обществото.

Реплика: Ако това не включва в себе си религиозно допълнение, с неговото разбиране за морални принципи, милосърдие и полза за обществото, тогава можем да се съгласим с него. Наистина, това може да се реализира само чрез промяна природата на човека, от егоизъм към отдаване, което е по силите единствено на методиката на Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→

– Вие не обичате котки? Вие просто не умеете да ги сготвите добре!
(народна мъдрост)

Съгласно спецификата на моята работа (развитие на мотивационната система на персонала) на мен ми се налагаше да споря с много хора по повод на свойството алтруизъм. Едни ме уверяваха, че то им е присъщо едва ли не по рождение, други, че подобно свойство е само идеал, зараждащ се в болните мозъци на не съвсем нормални хора. Дори никой не може да посочи точното определение за алтруизъм извлечено от многото интернет енциклопедии. Ето няколко от тях:

«Алтруизъм – нравствен принцип, предписващ състрадание и милосърдие към други хора, безкористна служба и готовност за самоотричане в името на тяхното благо.» (още…)

Filed under: Духовност, Мир - Няма коментари→

Всичко се оценява не в процеса на развитие, а в неговия край.

Твореца не е завършил творението и затова наблюдаваме постоянно развитие в природата. От това следва, че всичко в света има право на съществуване. Не трябва нищо да се унищожава, трябва просто да се способства за завършване процеса на творението.

Например, усещайки горчивия вкус на ябълката, ние разбираме, че това не е порок, а признак за това, че ябълката още не е узряла.

Само този подход е правилен. Разглеждайки, който и да е обект или изучавайки каквото и да е явление, длъжни сме да помним, че те още се намират в процеса на своето сформиране. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Мир, Природа - Няма коментари→

(Кабалистичен обзор)

Войната се отнася към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човешката цивилизация. Потвърждение на това са документите, установяващи в течение на историята около петнадесет хиляди войни.

Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и грабителски, локални и световни, въздушни, морски, ядрени и даже… хуманитарни. (още…)

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→