Реплика: Сега във Франция ръководителите на 140 държави са се събрали на поредната XXI международна конференция по екология.

Интересното е, че американският президент е подчертал, че вредата от нанесените от човека щети върху климата на планетата са доста по-мащабни и сериозни, отколкото предполагат мнозинството от хората.

Отговор: Независимо че политиците разполагат с такива данни, те все още не разбират, каква мизерна част е спрямо това, което природата ни е подготвила.

Всъщност тях малко ги вълнува всичко, което не представлява непосредствена заплаха за креслото и живота им: след нас ако ще и потоп!

Те смятат, че екологичните катастрофи ще бъдат заплаха за нас в перспектива от 50 до 100 години. Но проблемът е в това, че заплахата е надвиснала сега над нас и тя изисква огромни капиталоволожения, за да можем поне по някакъв начин да смекчим ситуацията, тъй като вече не можем да говорим за предотвратяване.

Всичко е много по-страшно и по-лошо, отколкото си мислим. Политиците частично вече разполагат с такива данни, но те забраняват да бъдат огласени в пресата или ефира, за да не станат достояние на широката общественост.

В действителност положението е застрашително и много по-лошо от всички игри помежду им, като игрите на момчетата в двора: този се наскърбил, онзи се обидил, на този му казали нещо и т.н.

Тук Природата решава всичко, а не просто политиците да се карат един с друг, а останалите да ги разтървават. Тук няма арбитър. Приближаваме се към екологичен крах. Заплашват ни най-силните урагани, изригвания на вулкани, на открито място земята  изведнъж ще се размества, а температурата от +70^о ще стане обичайна.

Въпрос: Вие смятате, че политиците докладват за това?

Отговор:  Те притежават всички тези сведения, защото прогнозите минаха всякакви граници: включи се червената лампичка. Седим във влака, движещ се към задънена линия, а отпред скала, която още малко ще се откърти и влакът няма да може да спре.

Реплика: Говори се, че в дългосрочна перспектива всичко това може да доведе до поредния етап от човешката еволюция.

Отговор: Друг етап няма да има, еволюцията скоро ще завърши. Главното е да успеем да изминем този път нормално с помощта на методиката за обединение.

Въпрос: Какво искат политиците?

Отговор:  Те искат в крайна сметка да отложат този проблем, ако не го изключат по някакъв начин от човешката история, затова ще забраняват някои производства и технологии, които променят екологията.

Но природата вече е прегряла до степен, в която никой не може да помогне, така както не помагат обезболяващите лекарства преди смърт. Затова не вярвам, че тези конференции ще променят нещо.

Единствената възможност на човека да спре природата, която сам е изкарал от равновесие – е да внесе в нея баланс. Но това не може да се осъществи на материално ниво, както правим обикновено: където е топло – охлаждаме, където е хладно – затопляме, забраняваме да се изпуска газ в атмосферата и т.н.

Равновесие в природата може да бъде постигнато само на по-високо ниво – на нивото на мислите на човека, на разума, на менталното му, психологично и духовно влияние на природата.

Но политиците не го разбират това, не вярват в него, те са реалисти, а техният реализъм е много ограничен. Те не знаят, че в природата има вътрешни сили, потребност от равновесие, а човекът го нарушава.

Те мислят, че екологичните катастрофи се случват заради затоплянето или охлаждането, които са резултат от нашите физически действия. Те не разбират, че най-голямото възмущение в природата предизвикваме с отношенията си един към друг.

Тъй като природата е глобална, тя се стреми към единство и това е целта за развитието на човечеството и цялата природа на неживо, растително, животинско ниво. Ако хората се бяха устремили към връзка помежду си, за да приведат природата в една, единна система, тогава те биха повлияли благотворно върху нея и тя би достигнала до равновесие. Такава възможност съществува.

Но ако човечеството не го направи, то ще напредва с „тоягата към щастието“. Затова ще се „пържим“ на бавен огън, докато не поумнем.

И тогава на Земята ще остане шепа хора, които все едно, ще проумеят, че само по пътя на обединението може да се достигне до равновесие на най-високото, ниво на природата и оттук вече това равновесие ще въздейства на по-нисшите слоеве.

Въпрос: Излиза, че всички егоцентрици, които са се събрали на конференция, трябва да разберат, че между тях няма никаква връзка. Нима те могат да достигнат до такова нещо?

Отговор: Все някога ще достигнат. А сега ще си седят спокойно в креслата, ще включват климатиците, ще отделят още няколко милиарда средства за отопление или охлаждане на жилищата на населението, и това е всичко.

Преди два дни се върнах от Москва, там беше +5^оС, без сняг. Може би ще падне мокър сняг и температурата ще се понижи, а може и обратно, да удари силен мраз и навсякъде да се образуват непроходими снежни преспи. Природата е излязла от равновесие и попада от една крайност в друга.

Въпрос: Значи природата се е лишила от равновесие, защото ние сме излезли от него?

Отговор:  Да, хората отдавна трябваше да достигнем до равновесие, още през XVI век – по времето на Ари. А вместо това, ние сме започнали да развиваме науката, културата и т.н. Всички тези столетия са били период на бурно развитие на прогреса и техническата революция, а не на духовната.

През всичките тези години човекът е ставал все по-груб и по-егоистичен, съсредоточавайки в ръцете си все по-мощни средства за наука и техника. Мислел е само за това, как да покори природата, вместо да покори себе си. В това е целият проблем, защото равновесието – е основен закон на природата, а ние сме причина за нарастващия дисбаланс. Точно това се разкрива сега.

Затова или трябва да слушаме кабалистите и да насочим всички свои сили към изпълнение на принципа „възлюби ближния като себе си“, който е главен закон за равновесие, създаващ всеобща добра връзка между всички части на природата, включително и хората, или ще достигнем до това, но по много неприятен път, така както учат неразумните деца.

Въпрос: Какви са пожеланията ви към ръководителите на държавите, които са се събрали на конфренеция?

Отговор:  Нямам никакви пожелания към тях, аз дори нищо не пиша и не говоря за това. Този форум е същият като Г8, Г20. Ще мине още една конференция, и още една, на която ще крещят, ще си изясняват отношения. Едва тогава, когато всичко действително започне да се разпада, тогава може да започнат да слушат.

А дотогава те ще ни критикуват: вие не сте прави, това не е възможно и т.н. Ще повикат философи, политикономисти, предствители на религиите, всевъзможни антисемити, които всички като един са настроени против кабала: ще крещят, че еврейската наука отново ни устройва поредните машинации.

Историята, както винаги ще излъже; светът както винаги по своя път ще подскача на кокили, но в крайна сметка, той все едно, ще бъде принуден да осъзнае единствеността на решението и да се обедини.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 30.11.2015

[171259]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо понякога, само след много години, човек започва да чува за необходимостта от обединяване?

Отговор: Ние се намираме в този процес в течение на цялата история.

Цялото ни развитие от поколение в поколение, във всичките ни прераждания, е предназначено да ни доведе до такова състояние, в което ние ще бъдем принудени да се обединим.

История ни е започнала с разбиването на общата душа – на нашия духовен съд.

От тогава, всички тези парчета, се блъскат помежду си, ненавиждат се и не разбират, кои са те, от къде са и защо съществуват. Главното за тях е постоянната борба помежду им.

Постепенно, по етапно, ние трябва да разберем, че поради тази ненавист и нашия егоизъм ние губим много,  до толкова, че сме задължени да се съединим.

Защо? Защото постепенно, в процеса на нашето развитие, ние откриваме, че сме свързани в едно. На нас ни остава или да се избием по-между си, или да живеем в мир. Та какво да правим?…

Но у тези, които усещат стремеж към духовно развитие, съществува проблем. Целият свят се предвижва към обединение по пътя „беито” (в своето време).

От безизходица, разсъждавайки логически, аз виждам, че сме задължени да се обединим. Но от друга страна, аз разкривам, че ние не сме способни на това. Така се усеща целият свят.

Тогава, тези в които се е пробудила точката в сърцето, започват да чуват за онова, че сме задължени да се съединим заедно, и само за сметка на обединяването можем да достигнем духовното. Но ние не усещаме потребност в това.

Излиза, че едни разкриват необходимостта да се обединят, само че не знаят, за сметка на какво. Те нямат за това никакви средства.

А другите имат средство, с помощта на което могат да се съединят, но те нямат вътрешна потребност, каквато има в целия свят.

Явно, тези две групи, външна и вътрешна част, ще е необходимо да се съединят заедно и да се допълнят един друг. Ние им поднасяме методика за обединяване, а те ни дават потребност от съединение.

Така, новороденото предава на родителите си своите потребности, и с негова помощ родителите доставят необходимото за новороденото.

За това външното общество – е носител на вътрешна потребност към обединение, а ние – притежатели на методиката за обединяване. И така ние ще се допълним един друг.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→