Обединението на сърцата е усещането, че се намираме в едно сърце: разбираме се, чувстваме се, имаме една цел и има само една сила, която ни управлява. Но обединението предполага вътре в себе си да разбираме какво означава  разединението.

Едното не съществува без другото, противоположностите се поддържат една друга. Двете свойства трябва да съществуват заедно: Творецът и творението, желанието за наслаждение и желанието за отдаване. И тогава чувстваме едното на фона на другото.

Обаче не сме способни забележим само едното от двете свойства: само желанието за наслаждение или само желанието за отдаване. Затова трябва да почувстваме, че в нашето обединение се включват двете противоположни качества.

На първо място трябва да благодарим на Твореца, че всички континенти, всички хора в целия свят сега са в еднакво състояние. Творецът ни дава и духовно, и материално състояние. Това не се е случвало досега. Нашият материален свят започва да се свързва с духовния свят и това наистина е действието на Машиаха, притеглящ този свят към Висшия свят.

Затова трябва да бъдем повече свързани в сърцата, в намеренията, в обръщението към Твореца, в молитвата. И така ще развием нашето общото чувство. Всичко зависи от личния, малък принос на всеки.

Аз имам каменно сърце, което нищо не чувства, но чувам, че приятелите се усещат един друг и затова се стремя към тях. И другият е така устремен, и третият – ние сме милиони! Не трябва да пропускаме шанса си, пренебрегвайки това, което Творецът ни дава.

Вие ще започнете да виждате все повече, от ден на ден, как нашата група получава благословение свише, подем, разбиране, връзка с Твореца. Творецът напълва празнините между нас, разширени от вируса, откривайки ни възможност за духовно напредване.

Из сутрешния урок, 07.04.2020

[262872]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да се науча на  ясновидство, занимавайки се с кабала?

Отговор: Предсказващите бъдещето са хора, надарени от природата с особени екстрасензорни способности. Има и всякакави лечители, които могат да използват силите на природата, за да лекуват. Има такива хора и това явление е в рамките на природата.

В природата има много сили, които обикновените хора не могат да използват. Но кабала не одобрява предсказването на бъдещето. Тя казва: „Остави тази природа, ти трябва да си над нея. Научи се да уравновесяваш доброто и злото и тогава действително ще промениш съдбата си.“

С какво би ни помогнало това, че предварително ще знаем какво ще се случи след две години? Кабала казва, че ще стане това, което ние определим за сметка на балансирането на двете сили. Няма никакъв смисъл просто така да се поглежда в бъдещето. По този начин само се прилепваме към злата сила и я подхранваме.

Трябва да се увеличи добрата сила чрез обединяването на хората. Тогава тя ще противодейства на разделящата силата на злото. Добрата сила ще ни доведе до единство, равновесие, и благодарение на това ще се промени бъдещето ни.

Въпрос: Например,  отивам при ясновидец и той ми предсказва, че с мен ще се случи нещо трагично.  Кабала позволява ли ми да го отменя?

Отговор: Преди всичко не трябва да слушаш такива предсказания, защото подсъзнателно вече се свързваш с тези сили. Всички тези ясновидци предсказват на основата на развитието на силата на злото без намесата на силата на доброто, която можем да добавим чрез нашето единение.

Сценарият за лош филм с наше участие вече е написан, но за себе си можем да създадем алтернативен, добър сценарий, хубава реалност. За това кабала е дадена на хората.

Още повече, че доброто бъдеще вече съществува и това е нашето крайно поправено състояние, света на безкрайността в окончателната си форма. Всичко зависи от това какъв ще бъде пътят ни към него. Как да напредваме към това състояние във всеки миг по най- добрия път  ни учи науката кабала.

Ако не я слушаме, пак ще стигнем до същото състояние, но по пътя на големи страдания, защото ще бъдем принудени да учим на свой гръб какво е зло и как да стигнем до доброто. Затова ни се дава методика, позволяваща да вземем доброто, с това да уравновесим злото и да се наслаждаваме на всяка крачка.

Още щом злото нарасне, ние веднага, в съответствие с това трябва да усилваме доброто и да ги уравновесяваме. Не е нужно доброто да бъде повече от злото, но и злото не трябва да превишава доброто. Само в равновесието между позитивните и негативните сили, светлината и тъмнината, се достига най- комфортното състояние.

Такова уравновесено трябва да бъде състоянието във всяка секунда от нашия живот и той да стане безкраен. Ако това не е така сами сме виновни, защото не се учим как да уравновесяваме добрите и злите сили във всеки от нас.

Сега  дори не осъзнаваме какви зли сили има в нас. Предстои ни да го разкрием. Преди всичко е нужно да се научим какво е добро и зло от гледна точка на природата, а не както на нас ни се струва.

Природата е висшата сила, която ни обгръща от всички страни. Трябва да разберем какво неравновесие предизвикваме от гледна точка на тази обща сила, наречена „природа“.  Това определя бъдещето ни.

Ние се намираме в процес на развитие, задвижвани от силата на злото, която постоянно автоматично се развива и ни води към крайното поправено състояние. По целият този път постоянно учим какви сили ни управляват.

В наши дни сме влезли в завършващия период, наречен дните на Месията (Машиах) .  В това време, именно от нас, от развитието на човечеството зависи как ще се уравновесим и ще преодолеем този последен участък от пътя си до завършването на шесте хиляди години по добрият път.

Въпрос: Нима Месията не е човек, който ще дойде на бяло магаре?

Отговор: Месията е силата, „издърпваща“ ( мошех) ни в посоката на добрия път. Добрата посока вече съществува, но от нас зависи дали ще преминем по добрия път, ще приемем ли Месията, т.е. ще успеем ли да разкрием добрата сила на природата, която да уравновеси силата на злото.

Добрата сила, която може да ни балансира още сега и да продължава във всеки миг чак до последното, съвършено състояние, се нарича Месия. Защото тя издърпва ( мошех) злото от нас и уравновесява доброто.

Въпрос: Защо е написано, че Месията ще дойде на бяло магаре, като че ли до това време ще има ядрена война и нищо повече няма да остане?

Отговор: Магаре (хамор)- от думата „материал“ (хомер). Нашият материал (желанието) трябва да стане бял, чист от егоизма.

От програмата на радиостанция 103 FM, 11.12.2015

[172561]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Израстнах на село, сред природата и от тогава съм много свързан с нея. Когато гледаш цветята или облаците в небето, или морските вълни, виждаш, че нямат въпроси, съществуват в покой и благо, всеки на своето място, те са прекрасни и съвършени.

И си задаваш въпроса: „А къде съм аз? Защо в моя живот няма такава хармония и красота?“ Защо човекът, най-развитото създание в природата, освен това е и най-нещастното?

Отговор: Колкото повече е развито творението, толкова повече то страда. Нима камъните страдат? Тяхната вътрешна сила действа така, че да се удържат в тази форм,а и това е всичко. Растението вече страда, защото се развива, нужни са му дъжд, слънце, топлина, страда от студа, изложено е на всякакви външни влияния.

При животните е още по-лошо. Те през цялото време трябва да бягат от някой, да се защитават, постоянно търсят храна. Природата не им е обезпечила изобилие, сами трябва да се грижат за себе си.

А човекът, както е казано: „Ръката му е върху всички и ръцете на всички са върху него.“ Той действително зависи от всички, въпреки че е най-развит.

Въпрос: Но защо на човека му е толкова тежко в живота? Жена ми работи в детска градина и разказва как с всяка следваща година децата стават все по-нещастни. Животът им е толкова тежък, сякаш от малки страдат, живеят в постоянен стрес, агресивни са едно към друго. Никъде няма добра атмосфера – нито в къщи, нито в детската градина. Защо живеем под постоянно напрежение?

Отговор: За да се приведем към целта на творението, трябва да си задаваме трудни въпроси, да живеем труден живот, иначе нищо няма да постигнем. Особено в наше време, защото в края на ХХ-ти век сме дошли до такава точка от развитието на човечеството, за която са говорили кабалистите: започвайки от 1995 г. и нататък, човечеството влиза в период на идването на Машиаха. Машиаха не е човек на бяло магаре, както много си мислят, а е сила, която ни изтегля на следващото ниво на развитие.

Въпрос: Това ли е целта на творението, за която говорите?

Отговор: Да. Ние трябва да достигнем състоянието „ Адам“ – стъпалото „ Човек“.

Днес живеем съгласно животинското ниво, а не човешкото, тъй като се грижим само за тялото си и за това как да устроим свое гнездо, дом. Нима с това постигаме смисълът на живота? Целият смисъл на съществуването ни за нас е в това да установим живота си, с което се занимават и животните.

В сравнение с тях, ние сме само по-сложни създания, но не повече от това. Не ставаме по-щастливи, защото не постигаме смисъла на живота. Не знаем защо се раждаме, как живеем, кой ни управлява, какво се случва след смъртта ни.

Въпрос: Човек се ражда, за да страда?

Отговор: Не. Точно обратното! Всички страдания, които усещаме, са само природни сили, подтикващи ни към достигане на съвършенство, хармония, щастие, светлина.

Въпрос: Важно ли е да се задават въпроси за смисъла на живота?

Отговор: Да. Защото можеш по време на живота си в този свят да излезеш на нивото на вечния свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе.“

Хората, които започват да изучават науката кабала идват със същия въпрос: „Какъв е смисълът на живота ми?“ Човек трябва да пита за това. Даже ако всичко при него е наред, той пита: „За какво все пак живея?“

Той иска да знае защо всичко е устроено така, че няма отговор, не му е известно накъде да се насочи. Да стане сутрин, да отиде на работа, да се върне вечер в къщи и какво по-нататък?! Той иска да знае, че може би има по-висока цел, да може да оправдае съществуването си. Защото е много тежко да се каже, че живея, само да обезпеча семейството си и децата ми – само за това.

Вече сме се развили до такова състояние, че сме задължени да си задаваме въпроса за смисъла на живота и да намерим отговор на него.

От програмата на радиостанци 103 FM, 18.01.2015

[155266]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Книгата ”Зоар”. Предисловие. Статия „Заповедите на Тора. Първа заповед”, п.192: Заплакал раби Шимон, разбирайки: „Лошо, ако разкажа, и лошо, ако не разкажа!

Ако разкажа, то ще разберат грешниците, как да служат на своя Господар! Ако не разкажа, то приятелите ще бъдат лишени от това!”.

Въпрос: За какво се говори тук?

Отговор: Грешници и приятели, праведници и престъпници – всичко това са вътрешни състояния на всеки човек, и никой не може да ги избегне през цялото протежение на своя духовен път. Даже и в края на пътя, във всеки човек се разкриват всевъзможни грешници и праведници.

Въпросът е в това, относително какво се разкрива Тора – относително грешниците или относително праведниците в човека, как може той да използва това правилно? Тоест как е устроена висшата система?

Построена ли е тя така, че да ни се разкрива само по такъв образ – когато ние вървим в правилния път, то я използваме правилно и не понасяме неуспехи, или може да се заблудим, както е правило това цялото човечество в религиите и в различните методики.

Вижте какво са направили те от науката кабала, какво мислят за края на поправянето, за Машеаха, за доброто и злото, за всичко! Те са превърнали това в съвършено материални понятия, считайки, че става въпрос за действия в този свят, а не вътре в човека, добавили са към това различни външни действия, обреди и т.н.

Затова в кабалистите съществува проблем, как да направят така, че човечеството по-малко да се обърка? Разбира се, тези грешки трябва да стават, защото това е част от поправянето и всичко върви по плана на Твореца.

Но винаги имаме пътя на Тора и пътя на страданията, и винаги има възможност да се извършат превантивни действия или такива поправяния, за да може и в грешниците и в праведниците, които ни се разкриват, и в грешниците и в праведниците, които се разкриват в душите, да направим така, че всичко да тръгне по пътя на Тора, а не по пътя на страданията.

Затова раби Шимон плаче (плачът – това е малко състояние, катнут): как да уреди системата така, че в нея светлината да свети на душите и да им дава колкото се може повече надеждни вътрешни определения, за да не се объркат те и да не започнат да материализират духовното (и това е най-главното!) – вместо да възприемат всичко като идващо от Твореца, заради поправянето, защото поправянето е във връзката между душите. Всичко това са много точни условия, единствено вътре в намерението за отдаване.

И в това грешат на всички нива, на всяко стъпало и във всяко състояние. И за да не започнат да възнасят това в култ, да не мислят, че с помощта на разума може да се постигне нещо, или че всичко приключва с действията в групата, човек трябва да бъде точен в своите вътрешни определения, за да може винаги в края на всяко свое състояние да намира точка на съприкосновение с Твореца.

Ако разкриваш поне малко методиката на поправянето, с това ти несъмнено даваш възможност да я използват неправилно. Нищо не може да се направи! Ако ти предоставиш на човека свобода на волята, и той се намира в точката на свободен избор, как може тук да се намеси висшата система, наричана „раби Шимон” или „Зоар”? Как може още по-добре да се уточни, още по-добре да се приведе тази система към състояние, че съхранявайки свободата на избора на човека, той може уверено да съществува и занапред?

Затова „плачът на раби Шимон” означава, че той строи все по-ниска система, слизайки все по-ниско и ниско, – до такова състояние, в което практически може да се спусне към човека. Това означава, че той седи и плаче, как ще я използват – правилно или неправилно. Това е построяването на адаптираща система между разбитите души и висшата светлина, наричана „Зоар”.

Ние никога не възприемаме праведниците, за които разказва ”Зоар”, като хора от този свят, а техните действия – „плаче” или „се смее” – като човешки постъпки. Всичко това са действия на висшата система.

От урока по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 09.02.2011

[34886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”: „В този час, когато се явява Машиах на събранието на раби Шимон, той е увенчан с висши украшения от главата на събранието.

Но сега, след като всички тези членове на събранието се удостоиха със стъпалото „глави на събранието”, Машиах е украсен с Тора от главите на събранието. По такъв начин, той се овенчава с най-висши украшения от главите на събранието.“

Става въпрос за стъпалата вътре в човека, който разкрива своя вътрешен строеж. Целият негов вътрешен строеж – това е общото желание, разделено и подредено по нива, възможности за отдаване.

В него е строежа на света Ацилут, а вътре в този вътрешен строеж се намират по-вътрешни структури, съгласно нивата „шореш” (корен), „нешама” (душа), „гуф” (тяло), „левуш” (облекло), „ейхал” (чертог) – отвътре навън. Както и в нашия свят, в него има  неживо, растително, животинско и човешко ниво.

Няма разлика между материалния и духовния строеж, това са само проекции на нашите вътрешни свойства, рисуващи в нас такава картина. Така, както сега  виждаме пред себе си нашия свят, но това е наше вътрешно изображение.

Разкривайки своя вътрешен духовен строеж, аз виждам как с помощта на поправянията, получени от светлината, всички мои свойства се издигат – от „членове на събранието”, към „глави на събранието”, от Машиах, идващ от определено ниво, към Машиах на по-високото стъпало. Изведнъж виждам раби Шимон – стъпало, което по-рано не се е разкривало в мен.

Всичко това са нива в душата на човека – всички праотци и синове: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут.

Става въпрос за това, как човек разкрива вътрешния строеж на своята душа във все по-подробни детайли и вътре в тях разкрива по-голямата степен на отдаване във всевъзможни форми. И това се нарича разкриване на Твореца.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 26.12.2010

[30796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Раби Шимон бар Йохай и неговата група

Рашби (авторът на Книга Зоар) и неговото поколение (последното поколение на падането на Храма), са постигнали всичките 125 степени (на поправяне, от нашия свят до света на Безкрайността), въпреки факта, че това е било преди идването на Машиаха (периодът на поправяне, е започнал развитието си едва в наше време, след 2000 години).

За него и учениците му е казано: “Мъдрецът е за предпочитане пред пророка“ (защото пророкът казва това, което е заложено в природата, дори страданията, а мъдрецът предлага път за поправяне, лек и мирен, и затова е за предпочитане пред пророка).

И затова много пъти се говори в Зоар, че няма да има поколение, подобно на поколението на Рашби (по висота на духовното постижение), чак до поколението на Машиаха (започвайки с нашето поколение и нататък).

Затова великата книга на Рашби е направила на света такова голямо впечатление (известна в целия свят като особената книга за тайните на мирозданието), тъй като тайните на Тора (висшето управление и неговата цел), заключени в нея (по начина , по който се разкриват на човек спрямо степента на неговото поправяне), обхващат висотата на всичките 125 степени.

Баал аСулам. Статия при завършване на Книгата Зоар.

[29025]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

При постигането на целта на творението има взаимна работа между онези, които се наричат „Исраел” (Стремящи се към Твореца) и останалото човечество.

„Исраел”, това е малка част (като количество) от душите, в които се разкриват духовните искри – стремежа към разкриването на Твореца.

В началото, те по неволя трябва да реализират своя стремеж към духовното, а след това, да го правят вече със своя осъзнат свободен избор, с вяра над знанието.

Тази част от душите, „Исраел”, човешкото ниво на желанието, въздейства върху останалите души, които все още се намират на животинско, растително и неживо ниво на желанието, с това, че към тях, от „Исраел” се разпространява светлината на знанието, разбирането и силата.

А в отговор, към „Исраел” идва реакция – от неживото към растителното, от растителното към животинското и от животинското към човешкото (Исраел) ниво и по този начин, всички се присъединяват към процеса на поправяне.

Както казва Баал аСулам, останалите народи на света също вземат решение, скланяйки себе си към доброто. Те също имат свобода на избора, но само, след като „Исраел” им повлияят.

Тогава ще се разкрие Машиахът – всеобщата висша поправяща светлина. Машиах, в превод означава изтеглящ – силата, която извежда човека от неговия егоизъм.

Разпространяването на науката кабала по целия свят се нарича „Зовът (призивът, рогът) на Машиаха”. Общата сила, увличаща всички към духовен подем, която ще се разкрие в цялото човечество, се нарича „Машиах”.

Машиахът не идва при „Исраел”, защото те трябва сами да се поправят. Машиахът се разкрива в целия свят, но само след като Исраел – онези, които са получили стремеж към лично поправяне, започнат да обслужват целия свят, бидейки вече относително поправени в степен, в която могат да отдават на света.

Затова, ако говорим за времената на Машиаха, става дума за това, че самата група – „Исраел” трябва да бъде вече поправена и тогава може да започне да поправя света. А пробуждането на света се нарича „Машиах”.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23336]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал Сулам.  Предисловие към книгата ‘’Паним Меирот’’:

Нашето освобождение от страданията и идването на Машиаха означава постигане на Твореца, както е казано: „И няма повече  да учи човек човека за Бога, защото всички ще ме познаят Мене, от малък да голям”.

А когато придобият синовете на Израел съвършен разум и се препълнят с него, ще се плисне през границите на Израел към всички народи на света, както е казано: ,,И ще се напълни земята  със знанието на Твореца, и ще се притекат към Твореца и към благото негово”.

Затова е казано в книгата Зоар: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнанието”. Че само чрез разпространяване на науката Кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение. Както е казано от мъдреците: „Светлината и ни връща към Извора”. Че само светлината, съдържаща се в нея, се явява средство, способно да завърне човека към неговия Извор.

Затова първо ни е необходимо разпространяване на науката Кабала сред масите, за да се удостоим с идването на Машиаха – избавителя. А разпространяването на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго. По тази причина ние сме задължени да откриваме училища и да пишем книги, за да ускорим разпространението на науката сред народа.

Действията на Твореца са закони на природата и не могат да бъдат измама.

Затова, както са казали мъдреците: „Няма да достигнат сами – ще им помогнат страданията”, а което не свърши разумът, ще направи времето. Тоест, има път на страданията, които помагат да се откъснем от животинската хранилка, за да се изкачим по стълбата на съвършенството.

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→