Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Махсом е тази психологическа точка, до която работя за собствено наслаждение, а след нея – за наслаждаване на Твореца или ближния – някой, който е извън мен. Това трябва да постигна.

Тази граница, това стъпало се нарича ”махсом”. Границата между нашия свят и духовния е чисто психологическа. Ако се грижа за себе си, дори и да се стремя към Твореца и духовното, и в двата случая действам заради себе си. Това състояние се намира над линията на махсом и се нарича ”ло ли шма”. А ако достигам до това, че мисля само за наслаждаване на Твореца, всички наслаждения, да не бъдат лично за мен, то тогава аз, моите желания и намерения са вече над махсом и това мое състояние се нарича ”ли шма”.

Махсом е психологическа точка, която трябва да премина, и тогава вече се намирам в духовното, с намерение за отдаване. А след това, намирайки се вече над махсом, трябва все повече и повече да издигам своите желания и намерения над махсом.

Или може да се каже: при нарастващия в мен егоизъм, при нарастването на всички наслаждения, аз издигам точката на своя махсом все по-високо – докато, на фона на цялото желание да се насладя, което се разкрива като зло начало на всяко стъпало, издигам точката на махсом до Безкрайността, докато всичките ми желания станат наистина само за отдаване.

Няма значение как ще се каже: да издигна намерението над махсом или да издигна условието на махсом до Безкрайността – важното е, че при нарастващите желания, работя над поправянето на намерението и тяхното използване не заради себе си, а за другите/ за Твореца.

[89453]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Каква е точката на единство, която достигнахме на конгреса? Може ли да я опишете по-подробно? Къде се намира спрямо махсома? Как се усеща? Как я разпознават, как я усещат? Как определят, че се държат за нея?

Отговор: Тази точка се намира на самия махсом. Тази точка е единството между цялата наша световна група, състояща се от много хиляди хора, които са свързани помежду си, желаят да бъдат свързани и се стараят да се съединят един с друг, чрез всевъзможни видове връзки. Целта на нашето съединение е  да достигнем взаимно отдаване, наречено „поръчителство“.

Готови сме да се поддържаме един друг, да мислим един за друг, да се грижим за общото кли между нас. Тоест готови сме да се укрепим и да желаем, всички да се пробудят, и тук няма никаква конкуренция и съперничество, когато бих искал да стана силен за сметка на другите и не бих мислил за тях. Обратно: искам, всички да бъдем силни, а резултатът от моите усилия отначало ще усетят моите другари, които в такъв случай стават за мен, като деца.

Спрямо групата трябва да чувствам себе си в три състояния:

1.Грижа се за тях, като за по-малки, като майка за своите деца или Творец за творенията,

2.Отнасям се към тях като към висши, считайки ги за велики хора на поколението, готов съм да ги обслужвам, да правя за тях всичко – само за да получа от тях величие на целта и сила,

3.Искам да бъда техен другар – равен с тях, не по-високо и не по-ниско, за да се съединим заедно в едно „обятие“.

И в това „обятие“ да достигнем сливане на желанията, от тези три отношения към ближния, всеки и всички заедно, достигаме едно желание, една мисъл и искаме, Творецът да ни напълни.

И тук откриваме, че не сме достатъчно обединени, има още в какво да се съединим – тогава изискваме „Светлината, възвръщаща към източника“, за да ни съедини помежду ни – и след това да ни напълни. Това е цялата ни работа.

От урока по книгата Зоар, 11.12.2011

[62847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Свобода на волята”: Преди получаването на кабалистичната методика, народът на Исраел са приели да изоставят всяка частна собственост до степента, изразена с думите „царство на Свещеници”, и целта на цялото творение е да се слее с Твореца по свойства: тъй като Той е отдаващ, а не получаващ, те също ще са отдаващи, а не получаващи. Това е последната степен на Двекут (сливане), изразено с думите „Свят народ”…

Как ние излизаме от този свят? Ние влизаме в период на подготовка. След това преминаваме Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) и се издигаме до нивото наречено „Хафец – Хесед”, тоест отдаване заради отдаване. Това е степента Бина.

След това се издигаме до степента Кетер, получаване заради отдаване, и получаваме светлината Хохма (Мъдрост), докато на предишното ниво получаваме само светлината Хасадим (Милосърдие).

На степен Бина се отказваме от „частна собственост”, тоест достигаме до състояние Хафец – Хесед, където не се предполага да използваме нашето получаващо желание. Това също е подготовка, етап на поправяне на съсъда. А на следващата степен става получаването на светлината.

От урок по статия „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че можем да осъзнаем злото само след минаването на махсома? Какво да правя дотогава?

Отговор: Всяко стъпало има свое замерване, свои стандарти и критерии. Точно така, по различен начин съм оценявал себе си на четири, пет, шест, седем години.

Дори сега, имам възможност да осъзная злото. Физически се намирам в групата. Но дали се намирам в нея с душата си? Не. До какво ще доведе това състояние? Какво ще се случи с мен? Защото така няма да постигна духовното. Лоша работа. Жалко за пропиляното време, за живота, от който нищо няма да спечеля.

И тогава започвам да ненавиждам онова, което ми пречи да се съединя с другите – това, което ме отличава от другарите.

Разбира се, всичко се случва в егоизма, в получаващото желание, което иска да получи духовното, за да не изпусне нищо от живота. Но това ще ме отведе до правилното егоистично състояние ло-лишма и тогава, въздействието на светлината го превръща в алтруистичното състояние лишма.

Така или иначе, тук също присъства срамът. Първо се срамувам от възможното изобличаване в кражба, после забелязвам, че не си струва да крада – поне, не винаги. И в крайна сметка се променям вътрешно така, че не ми трябва нищо от никого. Искам само да отдавам. Такъв стремеж имам и се чувствам добре от него.

Прекрасно е – и именно това е лишма, в която вече е заложено желанието за отдаване, действието по отдаването. Разбира се, съществува и компенсация – хубавото усещане. Така се присъединяваме към доброто и повече от това не искаме.

А на следващия етап, светлината, дори без знанието на човека, го връща към Източника – и той действително се съединява с Добрия и Творящия добро.

По този начин, първо се присъединявам към доброто, от което аз самият се чувствам добре, а след това, преминавам към истинското отдаване на Твореца.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46506]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Въпрос: Може би ще бъде правилно колкото може по-малко да употребяваме понятието „махсом” (границата между материалния и духовния свят), защото мнозина виждат именно него като наша цел, а не като един от етапите по духовния път?

Отговор: Несъмнено „махсомът” е нашата цел. Докато се намирам в нашия свят, „махсомът” се явява моето следващо стъпало. Защото ако уча в 1-ви клас, тогава целта ми е да премина във 2-ри, а от 2-ри – в 3-ти. Но не е реално да си поставя цел да скоча от 1-ви в 10-ти клас.

Разбира се, мога да кажа, че се стремя към това, но всъщност не е така. Дай Боже, да разберем какво е „махсома” и да пожелаем да се намираме в това състояние.

„Махсом” се нарича стъпалото, на което аз, живеейки в този свят, най-накрая съм готов да отменя всички свои желания заради постигането на свойството отдаване. В зависимост от напредването по духовните стъпала, моето желание ще расте и ще ми се наложи да отменям себе си отново и отново, но първото стъпало е най-важно и се нарича духовно раждане. Затова смятам, че всъщност „махсомът” трябва да бъде цел за нас. Но при това, трябва да се устремя към крайното състояние.

Кабалистите казват, че себе си, групата и ученето – като средство за постигане на целта, а също и светът на Безкрайността, трябва да възприемам като едно цяло. Така напредвам.

Но „махсомът” е първото стъпало на стълбата, по която става издигането на Малхут в Бина. Когато Малхут се издигне в Бина и за първи път придобие нейното свойство – това е велико постижение!

Ти веднага получаваш духовно усещане и от този миг нататък вече знаеш какво да правиш – и четейки книгите, написани от кабалистите, разбираш за какво става дума.

Сякаш се намираш в непозната местност, а в твоите ръце, книгата е като карта. Четеш какво е написано там и виждаш какво се случва на мястото, където „пътешестваш”. Сега се движиш съзнателно, с отворени очи.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45130]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да имаш увереност за своя живот?

Отговор: Това е усещането, че толкова съм свързан с групата, че в това съединение разкривам Твореца. И сам съм постигнал тази връзка – тя е записана на моята сметка и затова няма да изчезне.

А ако в един момент изчезне, ще стане само, защото съм я възстановил на ново ниво и съм постигнал още по-силна връзка. И в това също мога да бъда сигурен – в бъдеще, винаги ще мога да я задържа и така ще напредвам.

Увереността за своя живот е усещането, че със свои усилия съм постигнал връзката с Твореца и съм се напълнил със светлината на отдаването – Хасадим. Само светлината Хасадим ни издига над егоизма, над страха за себе си и ни дава увереност. Или ще се вълнуваш за себе си, или за другите – едно от двете.

Тук има само психологическа бариера, и ако преминеш зад тази граница (бариера – махсом), и вместо за себе си започнеш да се тревожиш за другите, ще получиш усещането за пълна увереност за своя живот. (Разбира се, това се дава само със силата на светлината – сам не можеш да измениш своята природа). И тогава ще чувстваш, че никога и от нищо не си имал недостиг – ще се намираш в светлината на Твореца, под Неговата власт. Какви проблеми би могъл да имаш в двореца на Царя, където има всичко, което пожелаеш.

Само висшата светлина може да те освободи от страха от смъртта, защото тя ти дава усещането за вечен живот. Започваш да живееш във всички останали и губиш усещането, че живееш в своя егоизъм – в своето животинско тяло.

Сега много се страхуваш да загубиш този живот в тялото, защото нямаш друг! В мига, в който започнеш да живееш друг, духовен живот и се издигнеш на неговото ниво, ще започнеш да възприемаш земното ниво, това тяло като куче, намиращо се до теб или като своето магаре.

Така ще чувстваш земния живот – само като съпровождащ те, докато не си отиде от теб. Но няма да почувстваш никаква тъга по него или страх, когато това се случи.

Не се вълнувай, ще постигнем вечния живот, който ни носи кабала!

От урока на тема „Усещане за увереност” , 03.03.2011

[37876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→