Изследване: Коткоподобните маймуни решават колективни задачи без бой и спорове. Зоолозите са научили маймуна да отваря кутия с голямо количество храна само в случай, че маймуните от по-висок ранг се намират на определено разстояние, зад забранения кръг.

От всеки член на стадото се изисквало разбиране и издържливост: дори високопоставените индивиди е трябвало да изчакват встрани, докато негов подчинен се приближи и отвори кутията. Обаче на тези  правила е била обучавана само една маймуна, намираща  се  по средата на йерархичната стълбица в стадото. Останалите е трябвало сами да разберат същността на процеса въз основа на поведението на другите, по метода на чуждите и своите проби и грешки. След като изследователите обучили на правилата една маймуна, те не се намесвали в последствие в хода на експеримента.

И у маймунките всичко се получило! На тях им е било напълно достатъчно просто да се наблюдават взаимно, за да схванат принципа на това, което се случва. Нямало е никакво специално общуване или принуждаване, нито ругатни. Зелените морски котки (гриветки) се оказали рядко срещано търпеливи и снизходителни една към друга. При това доминантните индивиди усвоявали правилата на играта по-рано от останалите.

Ето как се случвал опитът: маймуна, стояща ниско в йерархията доближавала куфара с лакомствата и преценявала колко далече се намират доминантните индивиди. Ако те се намирали прекалено близо, маймуната-откривател не предприемала нищо. Ако „началството“ било разположено достатъчно далече, тя отваряла куфара. След това към гощавката са могли да пристъпят и останалите. Още един път да отбележим, че социалният статут не е пречил на маймуните да схванат  абсолютно демократичните правила и тяхното усвояване минавало без сбивания и спорове.

Получените резултати свидетелстват за това, че висшите когнитивни способности, като например, способността за  разбиране на чуждите мотиви и чувства, не задължително трябва да са свързани с решаване на сложните задачи, изискващи високоразвита социална структура или речевите навици. В социалното устройство на стадото на зелените мармозетки няма нищо особено, както и в задачата, която им беше предлагана. Въпреки всичко маймуните са съумеели да се организират, без дори да общуват, а само чрез взаимното наблюдение.

Реплика: Как в такава ситуация ще се държат възрастните хора, децата? Егоизмът ни отличава от приматите, той ни  заслепява! Колко страдания трябва да понесем, преди да приемем указанието на Висшата природа…

[104271]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата „Кадрови тайни“, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес хората вече разбират, че световните дела ще се влошават. И въпреки това, науката кабала е все така далечна за масите, както преди. Как да скъсим това разстояние? И за какво е необходимо това?

Отговор: За да предостави както на нас, така и на човечеството, възможност за прилагане на усилия. Това откъсване позволява на нас и на обществото да въведем взаимна работа по отношенията ни един към друг. Дистанцията е създадена специално – тук трябва да приложиш знанията си, осъзнаването си, своето разбиране.

Струва ни се, че това пречи за продължаването на естествения процес? Някога маймуните са слезли от дърветата. С времето те станали примитивни хора. След това следва епохата на робовладелците, средновековието, капитализма. И днес, когато той завършва своя период с крах, хората биха могли да осъзнаят необходимостта от доброволно обединение. Тогава защо развитието да не продължи автоматично?

Защото тогава няма да има човек. Това ще бъде все същата тази маймуна, слязла от дървото и задвижвана от своя егоизъм. Ние не осъзнаваме, че сме напълно подвластни на себелюбието. Ако ми бяха показали системата, в която се намирам, бих видял, че не правя нищо сам. При такива обстоятелства творение не се образува. Прекарай когото си искаш през филтъра на самостоятелността и от него нищо няма да остане – само една Висша сила, която съществува изначално.

”Как да създадем човека?” – ето в какво се състои въпросът. Да създадеш човек може само ако му предоставиш неосветено място, малко знания и малко сили, за да може именно в мрак, без да знае каквото и да е, без разбиране, той да намери начин да се издигне над своята природа и да изгради нещо противоположно на самия себе си. Тогава той ще пожелае да вземе от Твореца нужните му части, доброволно подчинявайки се на обкръжението, което ще го задължава към това. И благодарение на такава съвместна работа той ще може да придобие свръх естествена форма – онази, която лежи над неговото естество. Тъкмо тя се нарича ”човек” (Адам) – форма, която той е създал, без да използва решимот, останали в него от маймуната.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним Мейрот”, 19.09.2012

[88590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Произхода на човека от маймуната – това е едно от тези научни открития, за които ние узнаваме още в детството си. Много нагледно този процес можем да проследим на картинката, която изобразява превръщането на малката невзрачна маймуна в строен, гордо крачещ напред човек. Факта, че между човека и маймуната има роднински свръзки става толкова естествен, че всякакви други предположения, например, произхода от крава, предизвиква само смях. Но всичко това вече остана в миналото.
Днес съмнението за истинността на теорията на Дарвин, отдавна витае във въздуха, в началото проникна в пресата, а след това прерасна в тема, която се обсъжда на най-високи нива. Като пример ще приведем няколко фрагмента от откритото писмо, адресирано до президента на Украйна В.А. Юшченко: „… науката, която по времето на Дарвин е съдържала в себе си постулата на натурализма, т.е. изискването да се обясняват всички неща без да се прибягва до идеята за Висшия разум, се оказа все по-безсилна за да обясни възникването на живия и неживия светове…“ И по-нататък : „Инструмента наречен „наука“ се оказва безсилен да обясни произхода на битието, въпреки че този инструмент е много подходящ, когато трябва да се разпознава структурата и устройството на битието“. (още…)

Filed under: Егоизъм, Наука, Природа - Коментарите са изключени за Най-рационалният