Въпрос: С какво „изгнанието“ се различава от състоянието „ло лишма“?

Отговор: Човек чувства изгнанието едва след като се е намирал на високо ниво и поради това може да разбере, че сега е отишъл в изгнание. Изгнанието е падение, след като човек е узнал нещо, усетил, след като е бил в контакт с Твореца. Сега той чувства, че се е изключил до известна степен от всичко това.

Стъпалата на нашите предци: Авраам, Исаак, Яков, за които разказва Тора – са нива на разбиране, прозрение, чувството на отдаване, на свойствата на Твореца, Неговото разкриване. А грижите в Египетското изгнание вече са „обременяване на сърцето“, което човек усеща, след като е достигнал състоянието, което се нарича „праотци“ (самото начално състояние).

Докато „ло лишма“ е първоначалното състояние на човек, който учи и се опитва да се издигне чрез всички налични средства, които са му достъпни. Той все още се намира в егоистични намерения. Той желае да постигне отдаване, усеща стойността на това свойство и би искал да се откъсне от самия себе си. Но и това отклонение той иска заради себе си, чувствайки, че тогава ще му бъде добре. Това чувство, че дори когато се стреми към отдаване, все пак действа в своя полза, се нарича „ло лишма“.

Но това е при условие, че цени отдаването, и то не поради това, че му помага да се откъсне от трудностите в живота или в надеждата за духовно възнаграждение. Той иска да се намира в отдаване, защото светлината му оказва такова влияние. Човек дори не знае какво означава да се намира в отдаване. Но вътре в него се раждат някои нови преживявания, формират се такива желания, стремежи, които го карат да цени отдаването. Дори не знае откъде е дошло това – а то е в резултат от въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

И тогава този стремеж става все повече и повече осъзнат, и човек сам започва да се държи за него. В крайна сметка достига до състояние, когато желае само да отдава, откъсвайки се от всякакви собствени интереси.

За целта е нужно да премине много пъти през обременяване на сърцето, през различни препятствия. Показват му, че в живота остават скъпи за него неща, от които не може да се откъсне – колко той все още се интересува от тях и не може да се издигне над своята егоистична любов към някои хора или пристрастеност към нещо. Вижда и как не може да се издигне над своята омраза към някого или нещо.

Светлината му помага да направи такова изясняване. И в крайна сметка, чрез много работа и молитви, човек достига до това, че се опитва да се издигне над всичко това и „почти“ достига до отдаване. Тогава висшата светлина завършва тази степен за него, както е казано: „Положил усилия – и намерил“.

Главното е напредъкът на човек да се ускори чрез интензивна работа в групата. Всичко зависи от обкръжението.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 27.11.2012

 [94142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверя, че обучението не ми служи като ”смъртоносна отрова”?

Отговор: До състоянието, когато обучението става ”смъртоносна отрова”, трябва да се достигне. За това трябва да разкрия, че се намирам вътре в своя егоизъм и ненавиждам всички, включително и Твореца. Виждам, че не желая да се съединявам с никого и да отдавам на никого. Но знам, че такава е целта на творението, която трябва да постигна. Тоест, вече разкривам двете линии, противоречащи си една на друга.

При вътрешно разбиране на необходимостта от отдаване, едновременно ми се разкрива, че природата ми е противоположна на това. Тогава откривам, че това е ”смъртоносната отрова”. Трябва да изясня, че получаването за себе си и използването на ближния – означават смърт за мен.

Гледам лицата на моите другари и разбирам, че искам да използвам всички. Искам да съм по-умен от всички, да съм по-красив от всички, по-силен от всички, по-голям късметлия. И ако не подхождах така към всеки, то изобщо не бих го усещал и не бих го виждал, че съществува в света. Не бих го разпознал със своите органи, защото зад зрението стои моят егоизъм. И ако не се каня да използвам човека за някакво свое благо, изобщо не го виждам. Той не съществува за мен!

Затова, ако съм разкрил, че се намирам в състояние ”ло лишма” и искам да използвам всички, това е висока степен, но разбирам, че е смъртоносната отрова, т.е. противоположно е на онова, което трябва да бъде. Защото искам истината, а съществувам в тази лъжа. Това е в следствие на силната светлина, която достига до човек и осветява неговото истинско, развалено състояние, позволявайки му да го разбере.

От урок по ”Предисловие към ТЕС”, 28.11.2012  

[94423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→