Въпрос: Как групата може да ме пробуди?

Отговор: В това се състои част от нашето поръчителство. Трябва да чувствам, че ако не пробудя другите, то и те няма да направят същото за мен. Тъкмо в това е основният проблем, защо заспиваме и не напредваме, и изоставаме от света. Вместо да теглим света след себе си към поправяне, ние изчакваме, докато светът не прояви до край своето заболяване, разбиването.

Ако в някой твой близък, например в детето ти, се проявява ден след ден някаква опасна болест и то се чувства все по-зле – ти би ли чакал спокойно до пълното му влошаване? Нима не би търсил лекарство за него и не би настоявал да го изпие?

Преживяваш ли така за целия свят? Ако не, то не изпълняваш своята мисия. Групата не те пробужда, и ти не я пробуждаш.

От урока по писмо от Рабаш, 14.09.2012

[88533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сега в света има толкова много хора, които са в депресия, с месеци не излизат от дома си и имат нужда от психологическа помощ. С какво може да им се помогне?

Отговор: Депресията е най-разпространената болест в света днес. Единственото лекарство, което мога да препоръчам против нея, е светлината, връщаща  към източника.

Но никой психолог няма да помогне за това. Тъй като Творецът ни се разкрива в обратната форма.

Понякога всеки от нас се е усещал като едно малко човече, около което се разкрива светът в различни слоеве на нашия егоизъм:  1,  2,  3.

Нашето его е растяло все повече и съответно на него ние сме се развивали, създавайки ново обкръжение – свят на нова техника, технология, обществени отношения.

Така сме се развивали в течение на цялата ни история, поетапно 1-2-3, към богатство, власт, знания.

Но сега се приближаваме към 4-то ниво – особеното! Тук вече не се развива нашето его, не свойството ”получаване” се разкрива все повече в нас, а Творецът, свойството “отдаване”. Това е основната характеристика на нашата епоха – епохата на разкриването на Твореца.

Преди природата (Творецът) ме е задължавала да раста и да ставам все по-умен, знаещ, разбиращ, властващ, тоест да се развивам.

Но сега човекът е завършил цялото свое развитие в този свят. Хората откриват безсмислеността на новите открития, всичко постепенно угасва: развитието на науката, космическите изследвания. Ние напълно сме изчерпали себе си.

В противоположност на това сега се разкрива Творецът – новата природа. И  вече трябва да вървим по друг начин. Не можем с егоизма си да излезем на новия етап – само ще си навредим.

Нужно ни е да разберем, че е започнал съвършено нов подход и не може да ни помогне нито нашата сила, нито развитата техника, нито цялата наша наука.

Изведнъж откриваме, че всички построени от нас системи в този свят са спрели да работят. Обезценили са се предишните цели: пари, власт, знание, семейство, образование, култура.

В света идват тъмнината и отчаянието. Това е така, защото в него се разкрива Творецът, силата на отдаването. А ние не я искаме, тъй като тя променя нашия егоизъм, нашата природа, всички наши желания!

Като на дете, което тича от ъгъл в ъгъл – иска да играе и изведнъж му казват: ”Стига, сега трябва да отдаваш и да обичаш – иди да поиграеш с малката си сестра”. А това е против неговата природа и животът му става черен. То веднага губи цялата си енергия.

И тогава става ясно защо хората изпадат в депресия и месеци не могат да излязат от дома си.

Сега антидепресантите са най-популярното лекарство. Но мога да посъветвам в качеството на лекарство само обкръжаващата светлина.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Пристрастен ли си към вещите, които притежаваш? Има шанс да си. Ние сме нация консуматорска и това стана наша първична идентичност. 
Според книгата „Епидемията“ (Affluenza): Всички ние консумираме епидемиологично, ние живеем за да купуваме, и фактически, купуваме и изхвърляме толкова много неща, че изразходваме повече средства за торби за боклук отколкото 90% от съществуващите в света 210 държави изразходват за всичко останало.
Безкрайното преследване на повече вещи се превърна в нещо, като социално предаваща се болест, заразяваща душата ни и заплашваща да разруши не само природата, но и собственото ни семейство и общество. Нещо повече, за да получат вещите, които искат, хората често прибягват до всякакъв вид безскруполни действия.
(още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→