Въпрос: Човек има ли душа?

Отговор: Ние трябва да създадем душата вътре в нас. Душата – това е взаимната свързаност помежду ни, което означава допълването на сърцата ни. Ако постигнем дори и частична взаимовръзка, в нея ще почувстваме следващото, висше ниво. Затова „Обичай ближния като себе си“ е основният закон в Тора.

Въпрос: Това означава ли, че духовните ценности и умствените качества са само празни приказки?

Отговор: Тези понятия са характерни за нивото на нашия свят и служат единствено, за да може чрез тях да се установи някаква приятна форма на общуване помежду ни, нищо повече.

За да се нарека „духовно създание“, което означава създание имащо висш разум, а не само създание, което да създаде следващото поколение и да вреди на другите, то аз трябва да правя вътрешни усилия да изучавам науката кабала.

Няма друга методика като нея, защото всички други методики произлизат от човешкия начин на мислене, докато методиката на кабала произлиза от разкриване на висшата система, на висшето провидение.

Въпрос: Това означава ли, че Вие предлагате да изхвърлим зад борда на съвременния кораб всички велики философи в човешката история, които са изразявали идеи, произтичащи от собствения им ум?

Отговор: Не, кабала се отнася с голямо уважение към науките, към реалните науки. Ако става въпрос за философията, то аз като доктор по философия, смятам, че тя не е реална наука, защото философията не изследва природата и няма претенции към истината, тъй като се основава на спекулации, произхождащи от човешкото въображение. Като цяло, днес така се отнасяме към нея.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако се вслушваме в съветите на кабалистите, бихме могли да предотвратим различни природни бедствия?

Отговор: Ако хората се бяха вслушвали в кабалистите, то нещата щяха да са се променили много отдавна. Обаче в момента, в който призовем към изпълнение на правилото „Обичай ближния като себе си“, всеки веднага обръща гръб. Харесваме думите, с които ни се говори, но не разбираме какво ни се казва и си мислим, че това, което ни карат да направим, е непостижимо.

Хората не разбират, че хармонията е основният закон на природата и че тя неминуемо ще настъпи, но чрез пътя на страданието. Ние, от друга страна, трябва да осъзнаем, че можем да напредваме чрез положителни действия и по този начин да избегнем различни кризи.

Откъс от интервю по RTN, Ню Йорк, 21.06.2015

[163985]

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние всички преминем към равновесие, ще стане ли възможно спиране на природните катаклизми? Нали вече достатъчно разрушихме света…

Отговор: Ние сме разрушили света и вече отдавна сме преминали точката за връщане назад. Според всички изчисления ние можем да се движим единствено към края и то с много голяма скорост.

Но, достигайки равновесие с природата в своите желания и мисли, ние можем да спрем всички нейни „невъзвратими“ нарушения. Тези явления са следствие на нашите отношения (егоистичните ни желания и мисли), а не на нарушенията ни на земно ниво (прекалено потребление, изтощаване и замърсяване на околната среда).

Последните научни данни свидетелстват за това, че измененията, които човек внася чрез своите физически действия в обкръжаващата го среда са много незначителни и не могат да причинят тези промени, които наблюдаваме в природата.

Измененията в природата са обусловени от програмата на творението, целяща да ни доведе до едно по-висше ниво на съществуване. Това е неизбежно.

Според това, как достигаме равновесие с природата по отношение на взаимната гаранция и помощ между нас, ние оказваме въздействие и на всички по-ниски нива: животинско, растително, неживо. И всичко ще се успокои. Нали всички проблеми (природни смущения) възникват главно поради отсъствие на равновесие в отношението между хората.

Нали всички катаклизми и кризи в света не са нищо друго, освен проява на неуравновесени сили. Тези наши егоистични сили причиняват такива следствия на неживото, растителното, животинското и човешко ниво.

Вулканът, който изригва е вътре в мен, вътре в мен бушува цунами, вътре в мен на неживо, растително и животинско ниво няма равновесие. И затова пред мен възникват такива външни картини, които са проява на това, което става вътре в мен!

Няма да има край на света. Ние ще стигнем до „почти край на света“, но това ще стане за нас повратен момент към новия живот. Кабала предлага себе си, като система от знания и съвети за поведение в кризисна ситуация, за да можем по-бързо и лесно да преминем към съвършено съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→