Най-важното нещо, което всички и всеки един трябва да се опита да направи, използвайки всички изкуствени способи (т.е. против своето желание), е да предизвика „потребността” да бъде включен в групата. Всеки един от нас трябва да убеди себе си, че групата или нейната вътрешна част е в напълно поправено състояние и това е „мястото”, където се разкрива Творецът.

Това място е вече готово и чака твоето включване. До степента, в която включиш себе си, ти ще разкриеш в това място висшия свят.

Всеки човек, който се включи в него, ще получи всичко: духовния свят, вечността, съвършенството и висшата сила. Всичко това е там, вътре в него! Това „място” е състоянието на крайното поправяне, Гмар Тикун, и всички другари съществуват там като най-великите хора на поколението, над всичко. Но за да ми бъде по-лесно да се включа в това място, аз моля всеки един да ми повлияе – това се нарича обкръжение.

С други думи има обкръжение, има и място. Обкръжението трябва да ме тласне, за да попадна вътре в поправеното място. Освен това, обкръжението може по всяко време да ме мами, но това не е важно. В крайна сметка самите те още не са вътре, а са някъде по пътя. И аз мамя себе си в „ло лишма“, сякаш се стремя към отдаване и любов.

Но обкръжението постоянно ме кара да вярвам, че това е необходимо, сякаш то „работи върху мен”, и изведнъж аз придобивам силата да изпълня това действие и да вляза в самото „място”. 

Това място е вече приготвено напред във времето. Ние вече сме в него, в третото, окончателно поправено състояние. Затова всичко, от което се нуждаем, е:

1. Всеки човек трябва да търси начини да убеди себе си да бъде вътре в групата, в „мястото”, където ще разкрие висшата сила, Твореца, цялата истинска реалност.

2. Всеки трябва да „играе” един за друг поправеното общество, което въодушевява всички и ги тласка да се включат в него, отменяйки себе си пред него.

От урока по статия на „Прислужница, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Аба ве-Има били толкова слепи, че не са забелязали в света Некудим каменното сърце и изпълнили действие, което довело до разбиването? Защо те не са направили изясняване?

Отговор: Изясняване е възможно само там, където има нужда от него. А ако няма необходимост, тогава какво да се изяснява?

Изясняването започва след разбиването на келим, когато се оказваме пред гора от парчета разбити желания и не знаем, към какво да ги отнесем. А те всичките са се разбъркали помежду си.

И тогава идва висшата светлина и те осветява, какъвто си – какво желание се отнася към дясната линия, какво към лявата, какво нагоре, какво надолу, разликите им по сфироти, съгласно изгубените екрани, отсъствие на светлина и останал в тях авиют.

Всичко било готово, за да изпълнят това действие заради отдаване, и никой предварително не знаел, какво ще се случи! Понеже това свойство малхут де – малхут, което е неспособно да се проникне с отдаване, никога по рано не се е разкривало в творението!

То може да се разкрие само сега, защото се среща с ГАР на светлината хохма, с огромната светлина на крайното изправяне.

С това се разкриват желанията, „възникнали от нищото” (еш ми аин) – най-вътрешното ядро на цялото творение, което до тогава не се е разкривало, понеже винаги е властвала висшата светлина.

Разбиване означава, че висшата светлина престанала да властва над желанието. Ти през цялото време си бил под мое влияние и принуда. Аз съм властвал над теб и през цялото време съм ти диктувал да изпълняваш действия свързани с отдаването.

И изведнъж се разкрило, че над някакво си свойство в теб аз не съм властен! Т.е. в тебе се е разкрила точка на независимост от мен! Разкрива се онова, което не зависи от мен и не се отнася до мен.

Ти не си роб, висшият няма в теб власт над всичко! С това каменно сърце той не може да те управлява, той не може да те задължи с това желание да действаш за отдаване. Това е началото на твоята независимост.

Затова разбиването не е било лошо действие – то е преотворило вратата на светостта и издигането на творението.

От книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→