Както са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянно търсене на решения на проблемите, търсим пътища за подобряване на своите състояния, докaто не стигнем до осъзнаването, че най-доброто решение е във връзката между нас, тъй като се проявява висшата сила, изхождаща от корена на нашите души. Завръщайки се към корена на своята душа, ние получаваме пълно, съвършено напълване.

[172847]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Малко история: парите са много древно изобретение, открита е монета, която е била в обръщение още 650 години преди нашата ера.

В началото те са били оценявани според тяхната тежест и стойността на самия метал, но постепенно е станал преход към хартиените банкноти. В началото на 17 век в Европа вече са съществували хартиените банкноти.

И в наши дни парите си остават в центъра на всеобщото внимание и предизвикват множество спорове, преминавайки от ръка на ръка и служейки като средство за съединение между хората. С какво е свързано това развито използване на парите?

Съществува само светлина и желание, което трябва да ни свърже един с друг. Тази връзка възниква за сметка на това, че всеки скрива собственото си его зад екран, който се нарича “покритие“ (кисуфа) – и от тази дума произхожда и думата “пари“ (кесеф). Ако аз имам покритие на своите желания и следователно съм способен да ги използвам правилно, това означава, че притежавам “екран“, “покритие “, “пари“.

Като следствие на това явление в нашия свят, отражението на духовния корен в материалните клони, в нашия свят съществува правилото, че за всяко получаване е необходимо първо да се положи усилие. И тази работа създава и покритието на желанието. Чрез това колко съм готов да работя заради някое желание, се определя и доколко в края на краищата аз ще успея да го напълня.

В древността хората са работили само срещу препитание. По примера на животните, които цял ден са заети само с търсенето на храна и живеят в интереса на животинското тяло: храната и продължаването на рода.

Парите са най-естествения предмет, и дори и ако няма пари и човек е сам със себе си, природата или Твореца – той все пак плаща със своите усилия за да удовлетвори желанията си.

Тъй като в него през цялото време се пробуждат нови желания, заради които на него му се налага да работи, за да създаде за тях екран, покритие.

И затова необходимостта от пари, екран, възниква в този същия момент, в който се появява желанието.

В течение на цялата история на своето развитие хората постоянно са били в обмен: “ти – на мен, аз – на теб“ – плащайки ако не с пари, то поне с една усмивка, благодарност, добро отношение. Не съществува нищо, което може да се вземе от някого, без да се заплати. Или плащаме по собствено желание, или по задължение, съблюдавайки приетите в обществото договорености, а ако не правим това – то висшата система в края на краищата ще почисти нашите дългове и ще върне неизплатеното на продавача.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36771]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е станал Адам Ришон след прегрешението?

Отговор: Ние разказваме за него така, като че ли е имало Адам преди и след прегрешението. Ева, змията, ябълката, Дървото на живота, Райската градина – в действителност няма нищо такова.

Просто свише се спуска система, която изгражда духовните стъпала, отслабвайки светлините в съсъдите.

Работейки по собствен избор, ние придобиваме ново кли, в което се проявяват различни явления. А дотогава, не съществува нищо, освен Твореца, Елоким.

И действително, в чие възприятие може да съществува Адам, като духовна същност? Ако нас ни няма в духовния свят, тогава няма нищо. Само абстракция, за която няма какво да се каже. Всичко съществува само по отношение на човека.

Откъде кабалистите знаят за спускането на системата отгоре надолу? От своето реално постижение отдолу нагоре. А нима мога да говоря за това, което е съществувало преди мен?

Кабалистът постига явленията на духовния свят и пише за тях, а след това аз постигам това, което той е написал. За мен, той е част от същата система, както е и Адам. Всеки кабалист, който ми предава  знания за  духовната реалност е система, а не човек.

Така трябва да се отнасяме и към другарите, и към целия свят. Ние сме  система. Действайки правилно в нея, ние показваме и верните резултати. А, ако действаме неправилно, то ще имаме и съответстващите на това резултати.

Кабалистите постигат  корените – постигат ги в себе си, в своите келим. Нищо не може да съществува извън моето кли. Създавайки кли, аз веднага получавам някакво явление в него. Постигам това, че то произтича от Безкрайността (Ейн Соф) и по пътя към мен преминава през степени на ослабване.

Но ако нямам нишка, която да ме свързва с Безкрайността, то няма и светове между нас. Те съществуват само, ако аз ги пробудя за живот, ако искам да се свържа  с Твореца. Тогава, между нас веднага се разпростира връзката – именно това е системата на световете.

Из урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 22.12.2010

[30500]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Авторите на Зоар написали тази книга за нашето поколение. Аз се намирам в самото начало на духовния път. Защо те така скрупульозно описват толкова високи стъпала? Какъв е смисълът в тези коментари за мен?

Отговор: Стъпалата и състоянията, които ни описват авторите на Зоар – това са състояния на света Ацилут, имащ отношение към всяко стъпало, даже най-малкото на което се намира човек, просто четейки тази книга и още нищо не разбирайки от нея.

Не е важно, за какво четем в книгата Зоар. Човек, за пръв път отварящ тази книга, може да чете за най-отдалечени от него системи на висшия свят.

Но главното е, че неговото желание го свързва с неговият висш корен. Понеже му е необходимо – да притегли от там светлина към се бе си, за да може тази светлина да го издигне към своя източник.

За това Баал Сулам, не се удовлетворил с една книга по Кабала, която човек може да чете няколко пъти, да я препрочита и пак да се връща към нея, а написал 2000 страници на Талмуда за десетте сфироти, за да изрази всичко необходимо за издигането ни във висшите корени. Но това, не означава, че аз съм длъжен да прочета всичките книги!

По-нататък свързан с текста, човек с това пробужда въздействието върху себе си и своите висши корени и за това си струва да четем който и да е текст, независимо от това дали го разбираме.

И за това, приготвяйки се за издаване книгата “Зоар за народа”, ние преподнасяме на човека цялата книга Зоар, очиствайки текста от някои части, свързани с изследвания и сравнения на източниците, понеже това интересува само изследователите, а не устремените към Твореца.

Преди всичко ние се грижим за това, хората да влязат в духовното, да разкрият висшия свят и да осъществят контакт с Твореца.

За това подготвяме книга Зоар в няколко по-леки варианта, достатъчни за влизане в духовното.

От урока по книга Зоар. 21.042010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, главата „Ки-тиса“, п.24: „Подобно на бременна жена, която при започване на раждането се превива, крещи от своите мъки”.

„Подобно на бременна”, тъй като заченалата обичайно преминава девет пълни месеца на бременност.

Необходимо ни е време, за да почувстваме цялото свое зло. В началото просто започваме малко по малко да го усещаме, но това все още нищо не означава.

Всяко състояние трябва да премине през всичките 4 стадия, докато напълно не го постигнем заедно с неговите корени и можем да решим, че това не е нещо случайно или временно, а е лошо изначално в самия си корен и ние трябва да се избавим от него. Тогава в нас се появява силата да го изкореним.

Но има много такива по света, които са преминали само ден или два от деветия месец, а всички схватки и напъни на тази бременна са вече в деветия месец.

И едновременно с това, макар и да е минал само един ден от деветия и месец се смята, че е преминала напълно всичките девет месеца.

Тук Зоар говори за разкриването на злото, за изгнанието и освобождението, и за това, че не е необходимо да чакаме края на 6-те хиляди години, ако се намираме в усещането, че вече е дошъл деветият месец на „бременността” и родилните мъки на изгнанието, което означава, че вече можем да завършим целия този процес на поправяне.

И също така Исраел, тъй като са изпитали вкуса на изгнанието, ако се върнат към разкаяние, им се зачита сякаш над тях са преминали всички бедствия, споменаващи се в Тора.

Нещо повече, изпитали са толкова страдания още от времето, когато е започнало изгнанието.

Тоест периодът на изгнание не зависи от времето. То зависи от него само до срока „9 месеца”. Ние трябва да преминем първите „8 месеца” на тази бременност, в това няма съмнение.

Но когато започнем да чувстваме макар и първия ден на 9-тия месец, по-нататък всичко зависи от това усещане, от нашето осъзнаването на цялото наше зло сравнено с неговия корен.

И тогава вече можем да излезем от изгнание, нали „ще ни се зачитите, сякаш над нас са преминали всички бедствия”!

Има период, който се нарича „8-те първи месеца” – време на подготовка, време на изгнание, което сме длъжни да преминем. И няма възможност да го избегнем или съкратим – това е периодът до времето на Ари.

А от Ари и по-нататък започва вече друго време, което можем да съкратим все повече и повече – колкото по нататък се придвижваме, толкова по-силни стават „родилните мъки” на нашето развитие и можем да го завършим много преди края на 6-те хиляди години.

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Езикът на клоните е език, който е създаден според указанията, получени от клоните в нашия свят и от техните корени, които се намират във висшия свят и се явяват за своите клони еталон.

Какво означава ,,да са еталон“? Това значи, че клоните желаят да подражават на корените, намиращи се на по-висока степен. Този език се нарича език на клоните, само ако низшият клон знае, че е клон и желае да се издигне към корена.

Няма нищо в низшия свят, което да не води своето начало от висшия свят и да не произтича от него. Коренът, намиращ се във висшия свят, заставя съответстващия му клон в низшия свят да приеме своя форма и да да се сдобие със свои качества.

Тук трябва да се добави: ако този клон желае това. В противен случай, между тях няма връзка. Тук, естествено се предполага, че низшият разбира, че е низш по отношение на висшия, че към него всичко слиза отгоре и слиза само за това, за да поеме той правилно в себе си това, да се коригира, да  стане и да се уподоби с висшето.

От връзката между корена и клона кабалистите са създали словесен запас, позволяващ им да говорят за духовните корени на висшите светове, използвайки името на низшия клон, точно определен в усещанията на този свят. (още…)

Filed under: Духовност, Книги - Няма коментари→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - Няма коментари→