Entries in the 'клетки' Category

Птиче ято

Живота е устроен по начин, според който, за да се построи живо тяло, всички негови клетки трябва да се превърнат във взаимно зависими една от друга. Природата е създала такъв особен порядък, в който свързващият елемент между клетките и органите в едно живо тяло се явява връзката, основана на взаимното разбиране между тях. От тук виждаме, че силата, която създава и поддържа животът, е силата на отдаването и споделянето. Нейната цел е да създаде живот, основан на съществуване в грижа за другия, хармоничен и балансиран между всичките негови части.

Човечеството може да извлече полза от примерите, които ни дава природата за взаимна зависимост, за да ни подтикне да развием подобни отношения между нас. Достигайки взаимно разбиране, доверие и любов между хората, ние ще разкрием един съвсем нов живот – балансиран, хармоничен и съвършен!

Видеото е от сайта Illuzia.net.

Алтруизмът – принцип на живота

Изследвайки природата, ние откриваме явлението алтруизъм. Този термин произлиза от латинското alter, което означава „друг“, „чужд“. Той е въведен през ХІХ век от френският философ Август Комте (August Comte), който е определил алтруизма като противоположност на егоизма. Алтруизъм често наричат стремежът да се действа за благото на ближния, любовта към ближния, предаността и великодушието към другите, безкористната загриженост за чуждото благо.

По своята същност, тези два термина – „алтруизъм“ и „егоизъм“ – от всички същества характеризират само човека. Наистина, понятия като „намерение“ и „свободно желание“, се отнасят само към човешкия род. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, а също така ловуването и самопожертвованието, са абсолютно предопределени от техните гени и инстинкти. Всъщност ние ще използваме термините „алтруизъм“ и „егоизъм“ във фигурален смисъл, за да облекчим разбирането на законите, управляващи живота в природата и да направим свои собствени изводи.

На пръв поглед природата ни се струва арена за егоистичните борби на индивидите, в които побеждава по-силният. Оттук възниква потребността в изследователите от теории, обясняващи преките и косвените стимули, подтикващи индивида към алтруистични действия. По прецизният и всестранен поглед показва общата картина: всички форми на борба и противопоставяния водят само до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло. (още…)