Новосибирски конгрес, урок №2

Да поговорим за душата. Какво е това душа? Къде е тя? Има ли някой душа или никой не притежава такава? Как да придобием душа? Може ли да я загубим? Вселява ли се тя в човек и напуска ли го тя?

Ако попитаме хората по света, смятам, че никой няма да даде точен и еднозначен отговор. И от къде да знаем, кой е прав? Отговорите са хиляди! Философията също е вложила своята лепта в общото объркване. А психологията си има собствено мнение по този въпрос. А по принцип, всеки човек си мисли, че усеща душа в себе си.

Всъщност, има само една душа – едно, единно, единствено желание, създадено от светлината. В това желание за получаване светлината започнала да въвежда своите свойства и по такъв начин то преминало през десетте стадия на развитие: кетер, хохма, бина, гвура, хесед, тиферет, нецах, ход, есод и последното свойство – малхут.

Първият стадий – кетер – е свойството отдаване, желанието да се наслади творението. А да се наслади творението е възможно, ако го направим такова, каквито сме ние самите. Тъй като, ако в света съществува една единствена Сила, това означава, че тя е абсолютна. Свойството ú е отдаване и любов. Това означава, че трябва да направим такова и творението, за да пребивава то в същите свойства.

Затова светлината вселява, сякаш вписва, осем свойства в желанието, което е създала, и то става получаващо. Малхут притежава свойството да получава – тя желае да получи всичко, което излиза от светлината.

С това смисълът на действието не се ограничава – сега трябва да доведем малхут до подобие със светлината. Тя е включила в себе си всичките ú свойства в обратен ред – във вид на егоизъм, във вид на свое желание. Създадена просто като точка в първоначалния си вид, тя постепенно, под въздействието на светлината, достигнала до абсолютно пълно, голямо, огромно желание. Това всъщност е зародишът на душата – на единственото творение, което съществува.

А след това, творението преминава през всевъзможни състояния: съкращаване, образуване на екран, разбиване на множество части и падение на всички тези разбити части до най-ниското състояние – в нашия свят.

Като цяло този процес се разделя на три части:

• Първо – състояние в света на Безкрайността, появило се заедно със сътворението на Малхут.
• Второ състояние – спускане до нашия свят и нашето съществуване в него.
• Трето състояние – обратен подем към първоначалното състояние, но вече самостоятелно.

Първоначално, напълно се откъсваме от Създателя – от онази Сила, която ни е създала, Силата на отдаване и любов, и съществуваме тук, във Вселената, милиарди години след Големия взрив (а). А днес ние с вас се намираме в състояние на изход от този свят (б), пред обратен подем към третото състояние. Както сме се спуснали по стъпалата на петте свята – Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, а сега трябва да се изкачим обратно по тях.

На чертежа отбелязвам отделно клоните на слизането и на изкачването, защото това са съвсем други светове – разширени. Те се разширяват, благодарение на нашето участие, когато сами се изкачваме нагоре.

Процесът се осъществява по следния начин. Ние се разбиваме и смесваме в себе си, във второто състояние, свойствата за получаване и отдаване: получаване + отдаване заедно. В нас те се образуват в следствие на разбиването, вече ”на местно ниво”.

Днес завършваме това разбиване – с други думи, завършваме смесването на всички желания за получаване и отдаване в една ”салата”, или ”каша”. В крайна сметка се създава такава консистенция, в която е невъзможно да се определи какво е получаване и какво отдаване, кое е зло и кое добро. Всичко е абсолютно смесено.

И от такова състояние ние с вас сега започваме да се издигаме. Защо? Защото на това ни задължават действащите върху нас Сили. Това е днешната криза, нашето неразбиране как да съществуваме, което предизвиква в нас множеството въпроси и въпроса защо съществуваме? Всичко това ни изкарва от второто състояние – и отново се издигаме нагоре.

Какво ще спечелим от това? Работата е в това, че първото състояние се различава от третото. В третото състояние съществуваме самостоятелно и в същото време сме подобни или равни на Твореца.

Постигането на тези две състояния, две взаимно изключващи се условия, е целта на творението. Висшата сила на природата, една и единствена, желае да създаде творение, да го напълни и да го наслади. С какво? Само със своето подобие. Но така, че това подобие да е осъзнато от творението – като най-доброто състояние. Развивайки в себе си това свойство, ние развиваме своята душа. Когато в човек има егоистично желание отдолу и свой устрем, степента на това желание се нарича душа.

Съществува ли във всеки един човек отделна душа? Не. Душата е една, обща. Тъй като говорим за свойството отдаване, а в отдаването няма разделяне, то се образува над нашия егоизъм. И затова се казва, че душата е една и единна за всички. Тя наистина е такава, но във второто състояние тази душа се дели на множество, разсечени части.

Но това е временно състояние и тези части са повредени. Съединявайки се помежду си, те образуват група – все по-голяма и по-голяма – докато не достигнат до пълно обединение. Така се завръщаме към единната душа.

От 2-я конгресен урок в Новосибирск, 07.12.2012

[95252]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Духовният подем – от получаване за себе си към отдаване за другите, който се нарича „вяра над знанието”, тоест „предпочитане на отдаването пред получаването” – получаване на наслаждение от отдаването.

Аз съм длъжен да усетя вдъхновение и радост от това, че се повдигам над своя егоизъм и повече не гледам какво мога да получа в него. Но на мене ми е необходима светлина – сила, за да направя такава промяна със себе си!

Това се нарича „Аз – към своя любим, а любимият – към мене” – когато започнем да разговаряме с Твореца, разбирайки се един друг.

Аз разбирам защо Творецът е направил живота ми пуст и ми е дал възможност да се прикрепя към група – за да ми стане ясно какво е отдаване. Той леко ми просветва, като че ли казва: „Избери това!”, за да мога да направя първата крачка. А реализацията вече е възложена на мен.

Малхут на висшето (свойството отдаване) се представя на моя егоизъм Кетер (Рош, глава) – тъмна и пуста.

Но ако аз реша, че моят Кетер (устрем) трябва да се прикрепи към нея със своето желание за отдаване, то Малхут на висшето вече няма да ми се представя пуста и тогава аз ще се прилепя към нея като към висша степен.

Това е и начало на нов път. Началото се нарича Нова година (Рош Ашана – глава на началото), идваща след месец Елул – абревиатура от  „Аз –  към любимия, а любимият –  към мен”.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо дори когато разбираме причината за нещастията, те не спират?

Отговор: Това означава, че още няма разбиране! Разбирането, е постигане на причината и източника, от който идват тези удари – от моя егоизъм. Защо идват те – защото съм противоположен на Твореца!

И какво трябва да направя – да поискам обкръжаваща светлина, за да мога с нейна помощ да придобия свойството отдаване и да постигна връзка с Твореца, което се явява и изначалната цел.

Тоест необходимо е да премина през няколко етапа. Десет сфирот на пряката светлина извикват в нас десет сфирот на отразената светлина, които започвайки от първата сфира Малхут се усещат като болка.

Когато към мен отгоре идва светлината и се удря в Малхут след първите 9 сфирот, аз чувствам убождане, удар, зло. И след това трябва да обърна това зло в правилната реакция, в 9 сфирот на отразената светлина.

Тоест, трябва да разбера, че това зло е дошло при мен не от Твореца, а от моето егоистично желание, противоположно на Него. Но защо оз съм Му противоположен, нима Той не ме е създал такъв?

Трябва да разбера защо Той ме е създал така и какво трябва да направя с това – да се издигна над своя егоизъм, да се съединя с другите, да достигна формата на Бина, тоест да се издигна от Малхут в Бина.

Но защо? За да придобия свойството отдаване в пълна степен, за да се включи Малхут в Бина и да изчезне сякаш там, а свойството отдаване да ми повлияе и напълни, за да се намирам изцяло в него.

Но това все още не е всичко! После е необходимо да се издигна още по-високо, от Бина в Кетер, за да постигна получаване заради отдаване, докато напълно не се слея с Твореца.

В това се състои целта! И именно затова сега аз получавам първия удар в Малхут, който усещам като болка, за да мога да достигна Кетер.

Целият този процес трябва да премине в мен като потенциал, по мое собствено решение, в Малхут на пряката светлина, тоест в Кетер на отразената светлина, в началната реакция на творението в посока към Твореца.

Всичко това трябва да си изясня, да го осъзная и да реша, за да се появи после в мен молбата: „Дай ми сила да помоля!” Нали даже това аз нямам…

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ако ви зададат простия въпрос: „По света живеят седем милиарда човека. Как мислите, дали всеки от тях притежава душа?“
Да, непременно ще отговорите: „Всеки от тях има душа. Съществуват седем милиарда човека, което означава, че има и седем милиарда души“.
А ако ви попитат : „Как смятате, те обединени ли са заедно или не?“
Тук са възможни два варианта на отговора:
Първи вариант – ще отговорите раздразнително: „Какво означава обединени?! Защо ме обърквате? Нали ви казах – седем милиарда души“.
Втори вариант – нищо няма да отговорите, ще се замислите.
И тогава ще се възползваме от това, че сте се замислили и ще ви разкажем, какво казват по този повод кабалистите.
Всеки кабалист ще отговори на този въпрос мигновено, с лекота и без никакво съмнение: „Да, всички души са съединени заедно в една единна система, която се нарича Единна Душа“.
„Тоест всички ние се явяваме частици от тази Душа?“ – ще попитате вие.
„Именно.“ – ще ви отговори кабалистът.
След такъв отговор, вие може да продължите и да попитате: „Тогава защо не усещаме тази Единна Душа, след като всички сме съединени в нея?“
„ Защото ние усещаме само себе си, заети сме само със себе си, със своето его, и живеем в този свят разделени, често сме ядосани един на друг, без да чувстваме никакво единство. За какво тук да говорим повече!…“
„А как можем да го почувстваме?“ – ще попитате вие.
„Като се съединим. Науката кабала е дадена на човечеството с цел да разкаже на всеки един (абсолютно всеки!) как да се почувства като част от Единната Душа. Сега, без да го отлага, в този живот.“
Кабала разказва, че за това ние трябва чисто и просто да съответстваме на закона, съгласно който съществува тази Единна Душа. Този закон е следният: „Възлюби ближния, като самия себе си“. Излиза, че Единната Душа е величествено обединение между обичащи се един друг хора. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Обръщам внимание на това, че вие не отговаряте конкретно на въпросите, а се базирате върху статии на Рав Ашлаг. Дори Рав Ашлаг да се явява автор на различни коментарии, това не означава, че във всичко е прав. Човек трябва да има свой поглед върху нещата, за да разбере, кое е правилно и кое не е. Голяма грешка е да следваш някого сляпо .

Отговор: Аз станах кабалист, т.е. усещам и разбирам висшия свят, благодарение на своя Учител. Дори разбирам, колко по-високо е той от мене. Погледнете, как децата копират възрастните като образец на подражание – по-такъв начин те растат. Това е закон на природата. Ако се намирате с вашите свойства, чувства и разум на по низше стъпало, вие именно от тях се ръководите и не можете да оправдаете висшата степен, тъй като само сляпо я следвате. (Ако младостта знаеше и ако старостта можеше).
Висшата степен по-стълбата на световете винаги е абсолютно права относно по-низшата степен. Дори по-низшия да не разбира това. Дори по-низшия явно да вижда, че висшия греши, а той е прав – нека да знае, че това му се вижда така от неговата степен на развитие и минавайки на по-горна степен разбира, че грешката все пак е негова! И само с такова отношение към по-висшия, ще го приеме като безпорен авторитет, с вяра към висшето знание, може да се издигне до него и само тогава да разбере, колко е бил той прав, защото всяка степен на израстване, по-своите свойства, по закона на отрицанието е обратна на висшата (малхут на висшата става кетер на низшата).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→