Готови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата „Нов живот“, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Болест на растежа

Ще се наложи да дам доста страшен пример. През 1987 година членовете на комитета на Американската психиатрична асоциация с общо гласуване признаха съществуването на ново психично заболяване – СДВХ (или ADHD), известно като синдром на хиперактивността. Разработени били специални препарати и започнали да лекуват „болестта“. Между другото, резултатите от „лечението“ на СДВХ се оказали трагични. Списанието на Асоциацията по сърдечни заболявания „Circulation“ съобщава, че от лекарствата, предписани на болните от СДВХ са загинали десетки деца: по данни на американската Администрация за храните и лекарствата (US Food and Drug Administration, FDA), 11 деца са починали вследствие приема на метилфенидат (риталин), 13 деца – от употреба на амфетамини (адерал) и три деца – от атомоксетин.
Но, според Фред Боман – доктор по медицина и известен невролог от САЩ , до ден днешен нито един психиатър или детски психолог, така и не е представил на обществото обективни доказателства за съществуването на СДВХ като изолирано патологично състояние.
По правило, казват на родителите, че децата им имат биохимичен дисбаланс на мозъка, който най-добре се лекува с безопасни и ефективни стимулиращи препарати. .. Така и не са показали нито един кръвен анализ на никого, или резултът от сканиране на мозъка, или каквото и да е друго научно свидетелство, доказващо наличието на т.нар. химически дисбаланс в мозъка на детето. Защо? Защото такива свидетелства не съществуват.
Трябва да се отбележи, че само за психиатричните диагнози няма биологични доказателства за тяхното съществуване. Когато става дума за психични отклонения, лекарите-психиатри не са в състояние да посочат критерия, по който определят диагнозата и назначават лечение.
(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Една китайска пословица предупреждава: «Ако не сменим посоката, то много скоро ще приключим нашия път там, накъдето се движим». Отнесено към съвременното човечество, това ще бъде катастрофа. Ако ние не променим посоката, то ще се окажем на пътя към свят, който ще се характеризира с : увеличаващ се демографски натиск и бедност; нарастваща запалаха от социални и икономически конфликти; стихийни и организирани войни; ускоряващи се изменения в климата; дефицит на храна, вода и енергия; задълбочаващо се промишлено, градско и селско-стопанско замърсяване на околната среда; продължаващо разрушаване на озоновия слой; съкръщаване на биологичното разнообразие; а също и намаляване на атмосферния кислород. Заедно с това съществува риск от мега-катастрофи, предизвикани от ядрени аварии и изтичането на ядрени отпадъци, разрушителни наводнения и торнадо като резултат от промяната на климата, повсеместни проблеми със здравето, както заради природните катастрофи, така и вследствие на човешките фактори, като например натрупването на токсини в почвата, въздуха и водата. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→