Въпрос: Сред ”народите на света” има категория ”АХАП в подем”, която първа трябва да се присъедини към Израел. Кои хора се отнасят към тази категория?

Отговор: Някои се включват към процеса по време на поправянето, а другите се поправят едва преди самия край. Но всъщност, не става дума за хора, а за съсъди. Работата не е в килограмите на плътта и не в животинските свойства – всичко това няма отношение към духовното. Важно е друго: колко голям е егоизмът в човек и колко дълбоко под него е погребана точката в сърцето.

Тъй като всичко в човек – това е неговият егоизъм. Къде се таи в него искрата (•), бъдещето отдаване? В кои пластове? На кой от петте нива на авиюта (дебелината на желанието)? Съобразно с това е и пробуждането на човек за поправяне.

По принцип, всички имат точка в сърцето. След разбиването и смесването на съсъдите, дори ”каменното сърце” има зачатък от нея – иначе то няма да може да се поправи. Но ако последното, четвърто ниво се поправя само накрая, то останалите всъщност се отнасят към ”АХАП” в подем.

От урок по статията ”Изгнание и освобождение”, 02.12.2012  

[94534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разбиването на съсъдите – това не е недостатък. То е било необходимо, за да се разкрие разликата между реалното творение, Малхут, и свойството Кетер, между коренния етап и четвъртия, бхина далет.

В Малхут на света на Безкрайността властвала светлината и удържала Малхут в сливане с Твореца. А след това на Малхут се сторило, че тя е готова и иска да действа заради отдаването. Светлината властва над каменното сърце, криещо се в Творението, и го потиска. И затова творението било готово да отдава на Твореца! Така се образували степените на световете отгоре надолу.

И когато творението е на път да завърши поправянето си и издига молитва (МАН) от НЕХ“И де-Галгалта, за да получи цялата светлина, то изведнъж за първи път вижда, че не може да моли за поправяне на всички свои желания.

То е мислело, че ще получи цялата светлина на Безкрайността във всички свои желания, но това е било, защото все още се намирало под влияние на светлината, под екран. Когато се появи тази светлина по моя молба, се оказа, че съм молил под влияние на светлината върху мен, на първите девет сфирот. Докато светлината действа, аз искам да отдавам. Вземи светлината и ще видиш, че не искам отдаването. В моята 10-та част, която е била потисната от светлината, аз не искам да отдавам – просто не съм я чувствал!

Можете да проверите това: вземи добро, забележително дете и го постави в общество на престъпници. След това се уверете в какво ще се превърне. Това е скритото в него желание, което се развива след като то попада в лоша компания.

И тук се случва същото. Идва Светлината в отговор на моето желание за отдаване под впечатление на деветте първи сфирот, но вътре в мен има 10 сфирот, включително и Малхут, каменното сърце. И частици от тази Малхут се разпространяват из тялото ми, прониквайки във всеки негов орган. И всяка сфира има своя собствена Малхут. И затова аз започвам да се разбивам. В тази десета част не мога и не съм заинтересован да получа, за да отдавам. „Лично аз“ не съм способен на това! И тогава става разбиване.

Разбиването разкрива каменното сърце във всеки отделен парцуф и сфира. Остава само да избереш тази разкрили се Малхут, да изчистиш от тях всичко останало и да ги сложиш всички долу. С това сякаш казвам: доколкото съм впечатлен от Твореца – мога да бъда в отдаване, а там, където не съм впечатлен – не мога да отдавам. Но аз преодолявам тази част в себе си и не я използвам. Използвам само това, в което мога да се уподобя на Твореца.

Оказва се, че имам много работа. Първо, да отменя своето каменно сърце – т.е. да се отменя пред обществото. А после да получа влиянието на светлината, деветте първи сфирот – да се включа в обкръжението, след като съм отменил себе си, и там вече да започна да работя като отдаващ.

Такова пояснение е нужно да направим: да отсечем своето каменно сърце и да започнем да работим с всички останали свойства за отдаване. В тази работа човек изяснява своята същност, а също – по какво тя се различава от Твореца и в какво тя може да бъде подобна на Твореца. Така той извайва сам себе си, подобно на статуя, която стои на пиедестал, направен от каменно сърце.

От каменното сърце той не може нищо да направи, но то служи като основа, на която се опира цялата негова сграда.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 04.10.2012

[89651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е най-трудното да се издигнеш на първото стъпало и да влезеш в духовния свят?

Отговор: Раждането, това е най-тежкото и опасно действие. В днешно време вече не чувстваме това  толкова остро, благодарение на развитието на медицината за последните сто години. А дотогава, много жени и новородени са умирали по време на раждането и това е било обичайно явление.

Процесът на раждането е необичайно труден – и в материалния свят, и в духовния. Затова трябва да се отнасяме не така, както в съвременния земен живот, където вече сме свикнали да се надяваме на докторите и цезаровото сечение. Трябва да се разбере, че това е въпрос на живот и смърт, особено за такова сложно същество, каквото е човекът.

И затова духовното ни раждане не е обикновен процес. Защото, колкото е по-съвършено създанието, толкова му е по-трудно да продължи рода си. А духовното раждане означава начало на духовен живот. Това даже не е продължение на земния живот на същото това материално ниво. Ти трябва да се родиш на съвършено ново ниво!

Сега даже не си представяме какво е това – това е раждане на чувство и разум, на ново съзнание, на възприятие, на усещане, на разкриване, което не е било в теб преди! И всичко това изведнъж се ражда, разкрива се в теб, пробива отвътре в такава форма, че ти даже за миг не си очаквал това. И изведнъж откриваш, че то съществува и е възможно, и че то е такова, каквото ти не можеш даже да си представиш. Просто това е чудо! Затова се нарича чудо на излизането от Египет.

А после вече започва процесът на развитие и ръст, а не на такава революция, каквато е раждането.

Кабалистичните източници описват духовното раждане в прекрасното сказание за лопатара, бродещ високо в планините и срещащ змията, която го ухапва на това място, откъдето трябва да излезе новороденото – и това помага на лопатара да го роди. Този разказ описва отсичането на най-жестокото егоистично желание, неподдаващо се на поправяне, на ”каменното сърце” (лев аевен). Иначе е невъзможно да се роди.

В тази точка се съединяват всички крайни, противоположни сили, съществуващи в творението, за да се роди новото създание, включващо двете сили заедно (отдаването и получаването). Това е истинско чудо, създадено от Твореца – защото се ражда човека.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към групата, за да доставим удоволствие на Твореца?

Отговор: Групата – това е съсъд, в който се намира Творецът. Тъй като Творецът няма образ. Видовете връзка и взаимно отдаване между душите, които ти разкриваш вътре, се наричат образ на Твореца.

Всъщност Творецът/“Боре“– това е „Ела и Виж“/“Бо-ре“, когото ти разкриваш. А „Кадош Барух Ху“ (Свят и Благословен от мен) – това е общият Му образ, който впоследствие разкриваме напълно.

„Елоким“ – това е частичен образ на Твореца, Бина. А Кетер – това е формата на всеобщото, абсолютно отдаване, която ще се разкрие на всички, когато  всички души се съединят във взаимно отдаване, без никакви разлики помежду им, и свойството отдаване ще се възцари в тях без никакви граници. И даже тяхното его – „каменното сърце“ ще заработи за отдаване.

Целият този единен организъм, всички души ще работят изцяло за отдаване, с всичката си сила. Това се нарича Кетер – тази висша светлина, това свойство, от което е започнало творението. Всички останали негови проявления, съответстват вече на стъпалата на неговото спускане, намаляване и скриване, на които творенията само частично го постигат. Защото самият Кетер не постига никого. Ние ще го постигнем само в бъдеще.

Затова имаме много имена на една и съща отдаваща сила – единствено съществуващата сила на природата. Всички останали нейни проявления – това са  видове от частичните й въздействия върху нас, според степента на  нашата способност да ги възприемем. Защото силата е винаги една. Но аз възприемам само нейните ограничени форми – и ги наричам с различни имена.

Да кажем, „Кадош Барух Ху“ – това е ограничена форма от тази висша сила, за която изобщо няма име. „Кадош Барух Ху“ – това е З“А на света Ацилут, с който ние работим, постигайки го също по части, в определени форми.

Елоким, АВАЯ, Адни, Еке, Шадай – всичко това са явления в мен, в моето желание/кли. Поправяйки себе си, в това поправено кли аз постигам свойството отдаване – и го наричам „Творец“. Но къде се разкрива то? В моето отношение към другите, в моето включване в групата – не външната, а вътрешната група – в нашите общи желания и мисли.

От урока по книгата «Зоар», 11.03.2011

[39534]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Ако групата е достигнала до задънената улица на взаимната ненавист, по-добре тя да бъде разпусната и да се даде възможност на другарите да видят истината. По-добре всеки да си постои у дома и да помисли за своя живот. Ненавистта няма вече да замъглява очите, и той ще види това състояние, ненавистта между другарите, като че отстрани – ще внесе в чувствата малко разум.

Тогава ще се замисли: какво да прави с тази ненавист, откъде е дошла тя и с каква цел е дадена. Той ще си спомни, че именно тя се явява средството за възвишение, тъй като Творецът е създал злото начало и нарочно ни пробужда с ненавист, така че да Го привлечем и разкрием. Науката кабала това е – средството за разкриване на Твореца, и именно сега ти имаш възможност да го разкриеш.

Творецът се разкрива именно над нашия егоизъм, а докато ние се чувстваме добре – няма да го позовем. Трябва да разберем веднъж и завинаги, че всяко движение произхожда само вследствие от лошите усещания. А когато на човек му е добре той няма сили да се помръдне от мястото си, така е устроена нашата природа.

Затова да работим над любовта с другарите може, ако ние си представим всички процеси и състояния, които ни предстои да преминем , ако ги различаваме в себе си и осъзнаваме, записваме, завръщаме се към този анализ по няколко пъти на ден, добавяме в него разум и чувство. Така ние започваме да управляваме всяко такова състояние – и лошо и хубаво, използвайки го като необходимо средство, като лост, позволяващ ни да го превърнем в следващото състояние и да напреднем.

И ако всеки от нас, път след път, се старае така да разбие своето его, своето “каменно сърце“ – това означава, че той навлиза в сърцето на другаря. И накрая ние разкриваме единственото съществуващо състояние, което нашия егоизъм е скривал от нас.

Ние не работим над приятеля или групата, ние само изменяме своето възприятие, своето сърце, усещането ни за реалността. Проблемът не е в другарите и не е в групата – съществува единствено моята душа, която аз трябва да събера в едно.

От урока по писмото на Рабаш, 07.03.2011

[37288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, глава “Видението на раби Хия”, п.56: … „В този час Той удря 390 небосвода и всички са потресени и изплашени от Него”… Това е загатването в Масах, наречено “небосвод” … Те не са 400, а 390 – и недостигат десетте от Малхут де Малхут. И затова се нарича този небосвод „390 небосвода”.

Съсъдът на нашата душа се характеризира с величината на желанието. Тази величина се нарича „авиют”. Ако направим първото съкращаване (Цимцум Алеф), тогава до нас достига пряката светлина (Ор Яшар) и ние я отблъскваме, издигайки отразената светлина (Ор Хозер).

Пряката светлина е равна на желанието, защото нашето желание разкрива степента на светлината или съответстващото ѝ наслаждение. Затова, в действителност светлината не трябва да „дойде”. Сега, когато все още не съм направил съкращаване, аз не чувствам, че съм в светлината, Твореца. Но, изпълнявайки условието на първото съкращаване,  веднага започвам да чувствам, че съм в светлината.

Това е пряката светлина, която „идва” при мен. Тя оказва натиск върху мен, почуквайки, за да влезе вътре, и първото нещо, което правя, е да я отблъсна, издигайки отразената светлина. Отразената светлина показва грубостта на екрана (кашиют), а пряката светлина свидетелства за нейния авиют. Говорим за екрана, защото той е свързващото звено между душата и Твореца, намиращ се по средата между тях.

Желанието, т.е. Малхут, се разделя на четири части, всяка, от които съдържа десет сфирот, а всяка от тях също се състои от десет. Общо са 400. Ние не можем да поправим най-нисшата част, Малхут де Малхут, „каменното сърце”. Нейните десет сфирот са изключение от общия разчет и така остават 390 сфирот или екрана, които „Зоар“ нарича „небосводи”.

Оттук виждаме, че за да се задържим за  нишка, която ни свързва, е желателно да преведем все още непонятния  за нас език на „Зоар” на езика на кабалистичните термини.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.12.2010

[30603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че първият човек Адам е имал няколко тела и няколко „облекла”. Каква е разликата между „тяло”, „материал” и „облекло”?

Отговор: „Материалът” е желанието за наслаждаване. „Облеклото” е степента на отдаване, в която той може да се намира.

Цялата „история” на материала започва от разбиването на световете (швират а-келим), след което се ражда общата душа – Адам, която също се разбива, и именно нея трябва да поправим, защото сме нейни части.

За поправянето на общата душа е необходимо да подберем желания-келим, изяснявайки си, кои от тях можем да поправим, кои – не, и кои не е нужно да поправяме. Затова, те се разделят на три категории – на три тела.

Външното тяло – най-лошите желания, изобщо не можеш да поправиш. Вътрешното тяло не изисква поправяне, тъй като е поправено свише. Защото, ако не бяха го поправили свише, ние нямаше да можем да поправим абсолютно нищо.

От нас не се изисква да поправим всички последствия от разбиването – ние не сме способни да го направим. Трябва само да се включим в системата, с помощта на която да извършим поправянето. Затова, отдаващите желания се поправят свише. А същинските получаващи келим – „каменното сърце (лев а-евен), ние не сме способни да поправим.

Всъщност, ние абсолютно нищо не поправяме – само си изясняваме разликата между Твореца и творението! Не е необходимо да поправя своето желание за наслаждаване – то ми е дадено с цел изясняване, за да мога по пътя на анализа и синтеза да изведа от него „производната”, да синтезирам новото понятие!

Интересен е не самия материал – „непоправен” или „поправен”, а това, че с негова помощ мога да си изясня по-високото понятие.: „Кой е Творецът” – опознавайки го „по Неговите действия”.

И затова, не е необходимо да работя с желанията, които или не мога, или не е нужно да поправям. Необходимо е само да се ориентирам в онова място, където те са смесени.

Няма какво да изучавам и проверявам в „каменното сърце”. С най-високите желания – Г”Е, също нищо не мога да направя, защото това са свойства на отдаването, които не ми принадлежат. Мога да бъда само по средата – между едното и другото. Цялото ми поправяне се състои в изясняването, в разделянето на доброто от злото.

И с това нищо не поправям – то не е моя работа. Но, благодарение на факта, че си изяснявам и полагам усилия, на мъките и страданията, аз придобивам нещо, което е над желанията, които не се издигат по-високо от животинското ниво.

Това е целият материал на творението, на желанието за наслаждаване – неживото, растителното и животинското. А аз, трябва да разкрия стъпалото на човека, нивото на Твореца в себе си!

Сега, това стъпало го няма в мен, но изяснявайки си разликата между получаване и отдаване, аз започвам да разбирам Твореца. Това е цялата „печалба” от духовната работа.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.12.2010

[30641]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Аба ве-Има били толкова слепи, че не са забелязали в света Некудим каменното сърце и изпълнили действие, което довело до разбиването? Защо те не са направили изясняване?

Отговор: Изясняване е възможно само там, където има нужда от него. А ако няма необходимост, тогава какво да се изяснява?

Изясняването започва след разбиването на келим, когато се оказваме пред гора от парчета разбити желания и не знаем, към какво да ги отнесем. А те всичките са се разбъркали помежду си.

И тогава идва висшата светлина и те осветява, какъвто си – какво желание се отнася към дясната линия, какво към лявата, какво нагоре, какво надолу, разликите им по сфироти, съгласно изгубените екрани, отсъствие на светлина и останал в тях авиют.

Всичко било готово, за да изпълнят това действие заради отдаване, и никой предварително не знаел, какво ще се случи! Понеже това свойство малхут де – малхут, което е неспособно да се проникне с отдаване, никога по рано не се е разкривало в творението!

То може да се разкрие само сега, защото се среща с ГАР на светлината хохма, с огромната светлина на крайното изправяне.

С това се разкриват желанията, „възникнали от нищото” (еш ми аин) – най-вътрешното ядро на цялото творение, което до тогава не се е разкривало, понеже винаги е властвала висшата светлина.

Разбиване означава, че висшата светлина престанала да властва над желанието. Ти през цялото време си бил под мое влияние и принуда. Аз съм властвал над теб и през цялото време съм ти диктувал да изпълняваш действия свързани с отдаването.

И изведнъж се разкрило, че над някакво си свойство в теб аз не съм властен! Т.е. в тебе се е разкрила точка на независимост от мен! Разкрива се онова, което не зависи от мен и не се отнася до мен.

Ти не си роб, висшият няма в теб власт над всичко! С това каменно сърце той не може да те управлява, той не може да те задължи с това желание да действаш за отдаване. Това е началото на твоята независимост.

Затова разбиването не е било лошо действие – то е преотворило вратата на светостта и издигането на творението.

От книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→