В Южна Корея са измислили интересно нещо: „затвор вътре в мен“. Човек влиза в затворническа килия, оставя отвън мобилния си телефон, сяда на пейка и… мисли.

…

Това е чистилището, реално, сериозно. Това е истинският ад. Това са съжаления, угризения – не за миналото, а за да поправиш свойствата си и да се устремиш към бъдещето.

И след това ти предлагат: „И така, приятелю, да повторим? Само избирай за себе си сериозни условия, за да направиш нещо наистина“. И човекът отново се гмурка в нашия живот, в същия момент забравя за всичко, което му се е случило, и това объркване започва отново…

[237574]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо само науката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: Ние търсим отговора в ясна, научна форма, а не вярваме на нечии твърдения, написани в някакви книги. Трябва сами да стигнем до отговора.

Науката кабала е изградена върху ясни постижения, както е казано, „в съдията няма повече от това, което виждат очите му”. Постижението е най-ясното разбиране на човека. Така трябва да бъде.

Потапяйки се в мъдростта на кабала, ние придобиваме научни инструменти за изследване и разкриваме всичко до такава степен, че изобщо не се съмняваме в това. Но проблемът в науката кабала е в това, че аз разкривам в себе си такива инструменти, възможности, свойства, с помощта на които мога да разкрия Твореца, мрежата, свързваща цялото творение, висшия свят.

Аз живея в два свята: тялото ми живее в този свят и заедно с това усещам висшата реалност. Това го усещам само доколкото го постигам. И всеки, който желае да усети същото, трябва да премине този път: да се учи, да изпълнява упражнения и тогава постепенно ще влезе в разкриване на същата висша реалност.

Въпрос: През цялото време говорите за разкритие: разкриване на всеобхватната сила, единствения закон, действащ в природата. Излиза, че има нещо, което и сега съществува, но аз не го усещам? Какво означава да разкрия?

Отговор: Има много явления,за които ти е известно, но не ги усещаш. Нима възприемаш радиовълните? Не. Около нас протичат множество явления, но ние не ги възприемаме. Ние сме построили различни уреди, с помощта на които можем да открием тези или други явления.

Но в науката кабала не можем да създадем външни уреди, сами трябва да се променим вътрешно, защото нашето възприемане, нашият мозък и чувства са ограничени и трябва да ги разширим.

Трябва да разкрием тази обща сила на природата, наречена „Творец”. „Творец” / на иврит „Боре”/ означава „Ела”/”Бо” и „Виж”/”Ре”, тъй като трябва достигнем състояние, в което да Го видим, т.е. да разкрием, да постигнем.

Въпрос: След като достигна това разкритие, висшата реалност, какво трябва да правя?

Отговор: Самото разкритие те задължава. По същия начин, както всяко разкритие в този свят те задължава да се отнасяш по друг начин, защото ти сам се променяш в съответствие с него – ти се изпълваш с ново знание, усещане.

Въпрос: Но с какво ме напълва разкриването на висшата реалност, Творецът?

Отговор: Ти усещаш, че се напълваш с любов към ближния. Така разкриването на Твореца напълва човека. Това е огромно изменение, което претърпява човекът. Защото „възлюби ближния като себе си” е законът за поръчителството – това е всеобщият закон на висшата реалност и ние трябва да се издигнем до него и да съществуваме в него.

От програмата на радиостанция 103FM. 18.01.2015

[156190]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Творец - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Молитвата на многото“: На онези хора, които усещат в себе си вътрешна потребност и не се съгласяват със сегашното състояние, не забелязват никакъв напредък в духовната работа и страдат от недостиг на любов и сливане, не усещат живота в Тора, ще им помогне следният съвет: да се молят за цялото общество.

Тоест човек не смята, че му се полага повече, отколкото на всички останали, а съгласно казаното: ”Творецът пребивава сред народа си”. Той се моли за всички, желаейки въобще да престане да се грижи за собствените си интереси и да мисли само и единствено за удоволствието на Твореца. Затова му е все едно от него ли се наслаждава Твореца или от другите, и той се обръща с молитва за цялото общество.

Човек започва да търси смисъла на живота над обичайните, земни интереси: храна, семейство, пари, слава, знания. Той дори в крайна сметка не дочаква отговор на земните си търсения, за да се увери в тяхната непригодност, а вярва на общественото мнение, под чието влияние се развива. И ако обществото вече е проверило тези ценности и се е разочаровало от тях, то човек не трябва да ги проверява – той веднага преминава към следващите, по-високи от земните цели.

Така той започва да пита: ”А в какво се състои смисълът на този живот? За какво живеем? Има ли някаква друга причина да продължаваме да живеем, освен животинския страх от смъртта? Нима така ще си отиде този живот, без нищо, или има някаква възможност да останем да съществуваме за някаква вечна цел?”

Всички тези въпроси, разбира се, ако има късмет, го довеждат в науката кабала. А освен нея, никой друг не може да даде отговор, и ако човечеството продължи да се развива и да си дава равносметка, то на неговото състояние не би завидял никой. На никое друго място няма да намери отговор. Затова, все повече нараства употребата на наркотици, защото къде да се дянат онези милиони, които остават без работа и едновременно си задават въпроса за смисъла на живота. Те са притиснати от двете страни и нямат никаква възможност да се наслаждават на живота, и предварително се отказват да търсят такава възможност за наслаждаване.

Но онзи, в когото вече се е събудил този въпрос за смисъла на живота, отнасящ се към духовното търсене, излизайки извън рамките на обичайните интереси на еснафа за храна, секс, семейство, пари, слава и знания – трябва да намери отговор на това. Тоест той иска да надзърне зад границите на този живот, в неговия корен, за да разбере откъде идва той, от кого се управлява, накъде тече и към каква форма на съществуване трябва да ни доведе.

Такива хора, занимаващи се с търсене на корена на този живот, се обособяват в особени ”активни” общества. Те не само се развиват за сметка на обкръжението, но и самите те го доразвиват. Тоест, те се обединяват с обкръжението за да извършват съвместна работа, ставайки този инкубатор, който ускорява развитието на човек и го ориентира в определено направление. Човек сякаш не иска да разчита на това, каква реколта ще му позволи природата да събере: колко яйца, кокошки, месо, зърно, плодове и зеленчуци ще получи по естествен път, а изкуствено създава благоприятни условия – изгражда изкуствена среда. И тогава може приблизително да знае каква реколта ще получи.

Той може сам да регулира температурата в инкубатора, за да получи повече яйца, да регулира температурата и влажността на оранжериите за по-голям добив. Точно така той може да създаде благоприятна среда за собственото си израстване. Въздействайки на обкръжението, той може да регулира посоката на своето развитие и неговата крайна цел.

От много поколения насам, ние се ползваме от светлината на кабалистите и ускоряваме своето развитие за сметка на особеното обкръжение, без да чакаме кога най-после цялото човечество ще достигне това осъзнаване по пътя на страданието.

В такова общество действат принципите: ”Да помогне човек на ближния си” и ”Творецът пребивава сред своя народ”. Това означава, че с Твореца може да се установи връзка само чрез връзката с обкръжението, което ни направлява към Твореца. Такова общество се изгражда на основата на всеобщото равенство, единство и взаимното поръчителство, като един човек с едно сърце. И тогава вътре в това едно сърце разкриваме Твореца.

Затова цялата ни работа се състои в това да настроим самите себе си правилно, като музикален инструмент, за да не звучи фалшиво, а наистина да търси Твореца. Ако се обединяваме с такава цел и между нас възниква отразената светлина – алтруистично отношение, взаимна връзка, поръчителство, грижа един за друг, та чак до любов, то в зависимост от здравината на това съединение, вътре в него разкриваме силата на Твореца. Така изминаваме всички 125 стъпала, започвайки от първото, първоначално единство и до пълното разтваряне един в друг.

По този начин настройваме своя съсъд да усеща Твореца и започваме да Го чувстваме вътре в себе си. В обкръжаващата светлина се разкрива пряката светлина, давайки ни усещане за живот във висшите светове: в полето на силата на отдаване, вместо силата на получаване. И единственото, което е необходимо за това, е поправяне на своя съсъд, което ще ни доведе до поправяне на отношенията.

От подготовка към урока, 31.05.2013

 [108813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (М.Барболин): Знаем, че понятията за добро и зло са относителни. Къде е линията, която да следваме, за да не навредим нито на себе си, нито на другите или на природата? Къде е механизмът, който да регулира и направлява човешкото поведение? Как да се организира един свят, където не само няма да си вредим, но и ще знаем как да уреждаме живота си? За това е нужно да разберем смисъла на живота, смисъла на съвременната цивилизация, а от там да определим необходимите промени в обществото.

С появата си, в самия човек се намира предназначението му в този живот, което той трябва да реализира в процеса на развитие на морала, на взаимодействие с околната среда, на реализирането на любов и дълг.

Смисълът на живота е системен резултат от жизнената дейсност на човешкия организъм. Форма на неговото изразяване – умствено представяне, което е отразено в начина на живот.

Стойността на смисъла – той свързва психичната дейност и обективната реалност, едновременно принадлежи на субекта и на обекта, свързва психическите и физически светове. Смисълът на живота осигурява качествена промяна, действа като закон, свързващ човека и развитите действия. Личността е съвкупност от социални отношения.

Законът за смисъла на живота обезпечава интеграция на нравствените качества на вътрешния свят на човека и тяхното проявление. Чрез мислите и смисъла се извършва настройката между природата на човека, АЗ-а, който не съвпада с природата и материалните действия.

Пълноценният смисъл на живота е в безкрайното продължение на живота чрез начина на живот.

[66637]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на моето пътешествие и духовно търсене, се сблъсках с различни форми на развитие, дори и с различни занимания и видове Кабала. Все още не съм намерил лек за душата си. Съществува ли изобщо такъв лек?

Отговор: Само ти, без никакво влияние и „помощ“ отвън, без да поглеждаш никого, ще успееш да намериш пътя си – така и всеки човек. Тъй като Кабала е предназначена само за тези, които се питат „Какъв е смисъла на живота“ и само тези, които си задават и се занимават с този въпрос, откриват в себе си истинската Кабала. Всички останали се задоволяват с всичко, намиращо се около Кабала, всякакви спекулации – с психология, с религии, с мистика. Всички те могат да се поднесат под етикета „Кабала“.

Въпрос: Индуизмът ни поучава да намаляваме егоизма си максимално. Възможно ли е в това състояние да получим екран и да почувстваме духовния свят?

Отговор: Екрана може да се появи само над материалното желание, докато всички останали религии и методики минимализират егоизма. Как тогава може да се появи екран на подтиснатия егоизъм?

Въпрос: Кабала отрича ли Дуализма? До колкото разбирам, според Кабала не съществува нищо друго освен съзнание. Не човека, не егото, дори не и материалният свят. Разбираме съзнанието като понятие за нашето „Аз“, което си дава сметка за всичко случващо се по света, като едновременно „Азът“ няма никаква свобода на избора.

Отговор: Всичко може да се изследва и провери, чрез опит, но само съзнанието е доказателство, а не някакви фикции. Кабала не отрича и не твърди нищо. Тя е просто практична методика за разширяване на нашето възприемане. По-малко философия и повече собствено преживяване, което може да се докаже чрез факти, без да прибавяш теории. Според принципа „По делата им, ще ги познаете“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→