Цялото развитие на човечеството до настоящия момент, се е основавало на определени рамки, на ясна йерархия, на религиите. Човек винаги е знаел с какво ще се занимава през живота си, как ще се развива. Ако баща му е бил ковач – той също ще стане ковач. Ако работи като шивач, бил е длъжен да се облича, както е подобавало на хората от тази професия. Всичко е било съвсем точно определено. Хората са искали тези рамки, била им е необходима йерархия в отношенията.

С какво е привлекателна йерархията? Да предположим, че аз се намирам на някакво стъпало. Тогава аз съм заинтересован, намиращият се над мен да притежава колкото е възможно по-голяма сила – за да ме пази от онези, които се намират под мен, защото те могат да ме заплашат.

А този, който възглавява пирамидата, е трябвало да бъде най-силния, най-твърдия човек, от когото всички да се страхуват, но и именно заради това да го обичат. Над него трябвало да стои само Висшата сила, която го закриля.

Тази пирамида е съществувала винаги, чак до нашето поколение. Тя винаги е била съхранявана, а ние сме се развивали вътре в нея и сме били заинтересовани от нейното съществуване. Тези йерархии за нас са били много важни, подчинеността ни един на друг: капитан – лейтенант – сержант.

Но сега всичко това се разруши. Старите правила вече не важат. Започвайки от този момент и по-нататък, ние сме длъжни да се движим напред и да развиваме нова система на нашите отношения. А да я построим можем само благодарение изучаването на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→