Въпрос: Ако от „сладко – горчиво“ трябва да преминем към изясняване на ”истина – лъжа”, то в крайна сметка се получава, че всичко горчиво е истина?

Отговор: На неживото, растителното и животинското ниво сладкото е истина, а горчивото е лъжа. В такова изясняване хората се намират във всеки един момент от живота си. Това е много забележимо при малките деца, а с израстването им става по-скрито. Лъжата маскира изясненията, правейки ги не толкова очевидни.

Излиза, че аз мога да се трудя и да изглеждам безкористен борец за правда, предан на някаква абстрактна идея, но всичко това да е лъжа. Просто тази абсурдна идея, тази висока цел ми се струва сладка, и затова съм готов да вложа силите си в нея. Всичките ни изяснения са насочени само към това да получим сладкото. А за правдата не сме готови дори пръста си да помръднем – докато, висшата светлина не ни даде такава способност, която се нарича вяра над знанието, сила за отдаване.

Дотогава нямаме никаква възможност да извършим дори и най-незначителното действие, което да не е изгодно за нашето желание за наслаждение, което се нарича сладко. Мога да сменя една изгода с друга, благодарение на своето разбиране, на осъзнаване, завист, стремеж за власт, слава, под влияние на обкръжението, общоприетото мнение, страха как ще погледнат на мен, ще ме одобрят ли другарите?

Всичко това променя поведението ми, но само защото са се променили приоритетите ми и онова, което преди ми се е струвало горчиво, вече не ми се струва такова. Тъй като знам, че ако се възползвам от тази горчивина, то ще заслужа одобрението на обкръжаващите ме. И затова, тя вече не ми се струва горчива, а става сладка.

Към такъв горчив вкус, който съм усещал в себе си, се прибавя сладостта на обкръжението, което ми казва какъв велик герой съм аз, с каква сила, и как всички искат да са ми другари. Излиза, че ми става сладко на съвсем друго ниво на вкуса. Но това все пак е сладко, за което си струва да се трудя – и затова се променям.

Струва ми се, че преминавам през някои поправяния, изменения, изкачвам стъпала, но всичко това се случва в същото това желание за наслаждение и по същество нищо не се променя. Качествена промяна може да се осъществи само за сметка на светлината, възвръщаща към Източника. Получавайки я, човек започва да усеща какво всъщност се нарича промяна.

Затова е казано: ”Вкусете и се убедете колко е добър Творецът”. Докато не опиташ – нищо няма да видиш. Ще си мислиш, че се променяш, но всъщност промени ще се случват само на нивото на този свят. Вероятно ще станеш по-човечен и по-малко загрижен за животното си състояние, но всичко това благодарение на все същото онова желание за наслаждение, само че по-сложно, задълбочено, егоистично, замаскирано, с по-зрял егоизъм.

В учебника всичко е просто: искам сладкото, а горчивото не искам. Но възрастният човек може да вземе горчивото, и ако го ценят и одобряват в обществото, то тази горчилка се превръща в сладост. А той вече се брои за велик, изключителен, мислейки, че е поправил своя вкус. Но всъщност, той си е все това егоистично дете, но много по-хитро и порочно.

Така преминава целият ни живот, докато накрая на този процес не достигаме до осъзнаване на злото. Всички тези промени, благодарение на които сме променяли горчивия вкус на детето в сладък при възрастния човек, нищо не са ни дали. По този път не ще постигнем правилното напълване на своето желание.

Тъкмо обратното, достигаме до там, че желанието се оказва напълно празно и не ни остават средства, за да се променим, за да усетим някакво напълване. Повече такива възможности не ни остават. И затова, в крайна сметка, човечеството се приближава до бариерата, до критичното състояние, когато е принудено да реши, че тук е необходима някаква висша сила, която да измени нашата реалност, да ни промени.

С други думи, нуждаем се от светлината, възвръщаща към Източника. Но хората не знаят за нейното съществуване и затова ние трябва да отидем при тях и да им обясним, че това е възможно, да променим реалността и да издигнем всички, благодарение на новото съзнание, позволяващо ни вместо горчивина, да постигнем сладостта вътре в обединението на хората. Там, вътре, в това обединение ние ще усетим новия живот.

От урока по статията ”Тайната на зачеването”, 13.08.2013

[114583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От писмо на Рабаш (№16): Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата, и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината…

Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината. И тогава той вижда, че върви по лъжливия път, т.е. разкрива своето истинско състояние. Излиза, че той разкрива в душата си точката на истината, която му показва как да се издигне на правилния път. И това е мостът, свързващ истината с лъжата, след който свършва лъжата и започва пътя на истината.

Ние през цялото време се стремим към доброто, към истината и отдаването, но когато нашите усилия достигат до някаква степен, усещаме тъкмо противоположното, откриваме, че се намираме в лъжата: не отдаваме и не желаем да отдаваме, а се грижим само за самите себе си.

Но осъзнаването е лъжливо състояние – това е самото разкриване на истината!  Макар то да не е приятно и човек да не знае какво да прави. Но ако се абстрахира от всичко и отново се устреми към отдаване, смятайки това за добро и жадувайки за истината, тъй като истината – това е отдаване, то отново открива, че е потънал в още по-голяма лъжа… Да, това е истината! Истина е, че се намира в лъжа.

И така се продължава дотогава, докато лъжата не стане толкова голяма, че да е непоносимо да останеш в нея. И тогава той така вика, че идва спасението.

Имаме самото състояние, а също така и неговото осъзнаване. И колкото повече нашите състояния се приближават до истинските, толкова повече се поляризират.

От подготовка към урока, 07.08.2012

[84915]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът ни изпраща беди и проблеми, всевъзможни неприятни неща, а ние трябва да можем да различим в тях доброто намерение и бащинската любов. Защото Творецът е добър и твори добро и за лошите, и за добрите

С други думи, той не ни дели на добри и лоши, защото такива ни е създал, а всеки от нас по своему възприема отношението на Твореца, т.е. своя живот.

От всичко, което се случва в живота ни, трябва да изграждаме съответстващото на Него отношение: „Всичко идва от Добрия, творящия добро”, от „Няма никого, освен Него”. Тук, човекът трябва да се издигне над усещането за „сладко – горчиво” към преценката за „истина – лъжа”.

Истината е, че всичко „горчиво и сладко”, идва от една Сила и то само за моето благо, за справедливостта. А горчивите и сладките усещания се дават, за да се насоча към истината – над горчивината.

Така привикваме да се стремим към Висшата сила, да я разбираме, да я долавяме в собствените си свойства – как се отнася тя към нас, какво ни носи, какво иска.

А тя иска от нас вяра над знанието, преданост, отдаване над цялото получаване, над всички усещания. В крайна сметка, тя изисква от нас да се издигнем над усещането „горчиво – сладко”, към намерението „истина – лъжа”.

По този начин, ние ще разпознаем и ще започнем да разбираме нейната цел – Висшата сила иска към всичко, което съществува в реалността да се отнасяме съгласно само едно намерение, а не усещане.

Тогава ни се разкрива нов орган на чувствата – отразената светлина, хасадим, вярата над знанието. Именно в този орган на чувствата, ние започваме да различаваме Твореца, който ни изпраща всички чувства и ситуации, над които трябва да се издигнем, изграждайки към Него отношение, което е над каквито и да е усещания.

Става ни ясно, че цялата работа се извършва по-високо от егоизма, по-високо от усещанията, които Творецът създава в нашите егоистични желания.

Всичко това е необходимо само, за да развиваме все повече намерението за отдаване – „истината”. В него, ние ще живеем и ще се наслаждаваме, устремявайки всичко от себе си към отдаването на ближния и Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23562]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се обича нещо, което не ни дава наслада?

Отговор: Невъзможно е да се обича това, което не ни дава наслада. Та ние обичаме насладата, нали? Ако тя идва от лош източник? Ако усещаме стремеж към истината даже тя да е горчива? Ако за нас е важно, главно да знаем истината, то ние се стремим към мястото, където получаваме:
1. знания за истината
2. важността от постигането й.
Ние поначало сме съставени от:
1. егоизъм – сърце, всички наши желания
2. точката в сърцето – желанието за истина.
Когато 2 започва да надделява над 1, тогава отиваме някъде, където се занимават с Кабала. Там развиваме в себе си любовта не към насладата, а към истината.

Кое е по-важно за човека: сладко, но лъжа или горчиво, но истина? Сладко-горчиво се нарича чувствения анализ, в сърцето, а истина-лъжа се нарича умствения анализ, в разумa. В духовния свят сладкото и истината съвпадат, а също така – горчивото и лъжата. Но в нашия свят анализът сладко-горчиво и истина-лъжа не съвпадат, защото в следствие на счупването на екрана, на свойствата на отдаване, са объркани желанията и намеренията. Техният анализ – това е нашата работа и нашето придвижване към съвършенство.

Въпрос: Преди няколко дни при подготвянето за урока, вие казахте, че познаването на Твореца е условие за спазване на заповедите. Как мога да знам за неговото съществуване? Аз мога да уча, но не знам, че той съществува.

Отговор: Именно от познаването на Твореца, ние познаваме кое и как трябва да направим. От познанието, тоест от придобиването на свойството на отдаване и любов, ние можем да отдаваме и обичаме, както е казано „Познай своя Творец и Му служи“ (Да ет Ашем елокейха ве авдеу). На сляпо работят робите, а от нас се изисква да станем синове: на иврит думата син е „бен“ от думите „мевин„, „авана“ – разбиране.

Въпрос: Как да не изгориш от любовта на Всевишния?

Отговор: Като я приемеш в своята любов към Него, взаимно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Напълно съм объркан по отношение на правилната вътрешна работа. Привлича ме вътрешната Тора, като път към сливането с Твореца. Но съществуват още и теченията Бреслав, Хабад и др., както и пътят на Баал Сулам, между които има много разногласия. Всеки казва: „Истината е при мен!“. – Как да продължа да напредвам?

Отговор: В първоначалния си, истински вид, между всички направления, във всички техни вариации не са съществували никакви различия, защото те са били базирани върху Кабала на Ари и вътрешната работа на Баал Шем Тов – неговите ученици преподавали една и съща Кабала в цяла Източна Европа. Но навсякъде добавяли заради общата маса хора различни „минхагим“ – външни обичаи, обреди, за да могат чрез тях да ги привлекат. С течение на времето, масите приели тези обичаи и обреди, като нещо много важно, а изучаването на Кабала и вътрешната работа, като нещо второстепенно, което постепенно било забравено. Останали само външните думи и действия.
Днес всички хасидски течения се различават едно от друго само по своите обреди и обичаи. В тях отсъства вътрешната работа, т. е. постигането на сливане с Твореца. Баал Сулам е преразказал Кабала на Ари (в ТЕС), дал е основите на вътрешната работа (в неговите и на Рабаш статии и писма) – работата на човека за поправяне на неговата душа без каквито и да е външни действия, обичаи.
Ако Вашата душа е все още на ниво, на което ви привличат обичаите – отидете при Хасидите. А ако тя е вече дотолкова развита, че се нуждае от непосредствено разкриване на Твореца и целта, тогава не бихте могли да останете в никакво друго течение, освен в чистата (без външни ритуали) Кабала. Затова и съществува древният призив към човека: „Нека човек учи там, където желае неговото сърце.“ – избирайки самостоятелно мястото за обучение, без да се поддава на чужди мнения, защото това ще определи неговия път.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - Няма коментари→

 Земетресение в Перу, вълна от необичайни горещини в Европа, проливни дъждове в Англия, урагани в Мексико, наводнения в Северна Корея… Може и занапред да пренебрегваме екстремалните климатични изменения, но все пак по добре е да се стреснем преди екологичната криза да нанесе непоправимата щета.

   „Преди няколко седмици страхотен взрив в химически завод разтърси Девня. Отровен облак носен от попътен вятър се устремява към Варна, – това е само един от тези сценарии от, които на всеки му настръхват косите. Обаче в действителност страшно става когато разбереш: подобна авария е само капка в морето от екологични и технически катастрофи, които ни заплашват на всяка секунда.“ (още…)

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация, Природа - Няма коментари→

Всичко се оценява не в процеса на развитие, а в неговия край.

Твореца не е завършил творението и затова наблюдаваме постоянно развитие в природата. От това следва, че всичко в света има право на съществуване. Не трябва нищо да се унищожава, трябва просто да се способства за завършване процеса на творението.

Например, усещайки горчивия вкус на ябълката, ние разбираме, че това не е порок, а признак за това, че ябълката още не е узряла.

Само този подход е правилен. Разглеждайки, който и да е обект или изучавайки каквото и да е явление, длъжни сме да помним, че те още се намират в процеса на своето сформиране. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Мир, Природа - Няма коментари→

(Кабалистичен обзор)

Войната се отнася към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човешката цивилизация. Потвърждение на това са документите, установяващи в течение на историята около петнадесет хиляди войни.

Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и грабителски, локални и световни, въздушни, морски, ядрени и даже… хуманитарни. (още…)

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→

Буквите имат сила, буквите имат смисъл. Всяка от тях представя особено духовно състояние. По пътя към Твореца, стъпка по стъпка, буква по буква – ни се разкрива духовната реалност.

Какво се крие в името? Както и да наречеш розата – ароматът и ще остане същия. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→