Въпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?

Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.

Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.

Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.

По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !“ Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.

 Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.

Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.

Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.

А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.

Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно  и те ще свършат останалото.

Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.

Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: „Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.“ Става мъж: „Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.“ И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.

За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.

Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?

Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.

От ТВ програмата на „Интегрален свят“, 24.10.2012

[124064]

Filed under: Криза, глобализация, Образование, Общи - Няма коментари→

Въпрос: В психологията нуждите на хората се делят на осмислящи житейски ценности: приятелство, хубава професия и т.н., и инструментални ценности или ценности-средства: прецизност, радост от живота, чувство за хумор, изпълнителност, желязна воля, търпимост към ценностите на другите, широки възгледи и т.н.

Излиза, че сега основните конфликти, например, между децата, се случват заради това, че те не искат да бъдат вежливи или не им се получава. Във всеки случай, основната криза, освен житейските ценности, е очевидна именно в инструменталните.

Отговор: Виждам това като отсъствие на възможност да се създаде връзка между хората. Тоест да се принизиш  относно другия, да го разбереш, да го почувстваш по-голям или по-малък от теб, да се позиционираш относно другите – когато трябва да бъдеш мек спрямо тях, за да ги усетиш, малко да поприбереш своето „аз“, да погледнеш на себе си и на останалите отстрани – това, разбира се, е инструмент.

Но защо да отделяме и да изброяваме десетки, а може би, стотици различни нюанси на свойствата и качествата, когато всички те се базират само на „единия“ егоизъм?

Ако мога да принизя егоизма си, да се наведа и да поставя другиго по-горе от себе си, то тогава всички тези качества: чувствителност, разбиране, внимание, търпимост, вежливост и т.н. – възникват естествено.

Защото относно другия ние имаме само един поглед: когато съм по-горе или по-долу от някого. Когато съм му равен, не мога да кажа относително какво е това равенство, относително какви параметри? А по-горе или по-долу – това го възприемам много остро.

Значи, трябва да тренираме човека, така че той да се научи обективно да се отнася към другите: „Нека да погледнем другия човек отстрани. Ето го пред теб: хубав, не хубав, бял, черен – какъвто и да е. Всеки път относно всяко негово качество пробвай да се поставиш и по-високо, и по-ниско от него – при това максимално, колкото можеш“.

В случая под понятието „по-високо/по-ниско“ не се подразбира презрение, а само допълване или обучение. Тоест, ако поставям себе си по-високо от другия, го правя, за да му предам нещо, за да го науча на нещо. Използвам себе си както инструмент, напълващ го с някакви чувства, знания и т.н. Отнасям се към него както към дете, при това съм възрастен, но доброжелателен възрастен, който се отнася към него с добро. И в същото време мога да се направя малък спрямо него, а него – велик във всичко. В този случай ще бъда както дете относно възрастен или ученик относно учителя, и ще мога да получа всичко от него. По този начин мога да се обогатя от всеки човек.

При това, тук е моментът да се обясни, че никога не виждам обективната, действителна картина на света, а само тази, която ми рисува моят егоизъм, и затова тази картина наистина е изкривена. След време, когато поглеждам назад в миналото, виждам до каква степен съм грешал. А как бих могъл да не греша?

Може да не грешиш, т.е. да виждаш света в неговия истински вид, спрямо това, как се изграждаш относно този свят, относно всеки човек, всяко събитие: по-високо, по-ниско и какво на края мога да получа от това. По този начин създавам в себе си огромни възможности за изучаване, обучаване, напълване, комуникация, защото както съм готов да слушам, готов съм и да еманирам, да излъчвам.

Този похват е най-често използван и най-действен. Той ни позволява в следствие на постоянното позициониране, когато всеки вижда другите ту отвисоко, ту от ниско, да ставаме гъвкави, меки, управляващи себе си. И тогава, в резултат на подобно общуване, стигаме до осреднената позиция, когато ставаме равни, намираме обективната  точка на равновесие. Към такъв извод трябва да подкараме хората, като им покажем, че това е възможно, за да  използват този похват при най-различни общувания.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81048]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Днес светът става все по-жесток и заедно с жестокостта нараства и чувствителността на хората. Нещо повече, тази тенденция се разраства: в семейството, на работното място, човек вече не издържа дори и на най-малките страдания.

Отговор: Това идва от вътрешното безсилие, защото не можеш да бъдеш друг, а обществото те принуждава да бъдеш толкова жесток. В крайна сметка, в теб се пробужда още по-голяма чувствителност. Вътрешният конфликт води до психични разстройства и до още по-голям гняв. Трябва да се преструваш, да се блокираш, да забравиш всичко и да станеш още по-жесток, за да потиснеш в себе си тази чувствителност и желанието за състрадание.

Въпрос: По какъв начин, с помощта на правилното интегрално образование човек може да преодолее това безсилие?

Отговор: Мисля, че трябва просто да въвеждаме хората в добри взаимоотношения, за да почувстват, да усетят в себе си колко комфортно им става от това. Трябва да им дадем пример: бъдете съзнателно полезни, внимателни, нежни. Опитайте да се отнасяте един към друг така и ще видите колко приятно ще ви стане от това. Това изисква, но е приятно: грижите се за някого и това ви сгрява.

Тоест трябва да дадем на хората, които постоянно се намират в не равновесие между жестокостта и състраданието, възможност да почувстват и обратната страна на необходимостта от свързаност помежду си.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 24.09.2012

[90323]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво ви е отношението към ултра десните течения в съвременното общество?

Отговор: Те съществуват в развитите страни, независимо от държавния строй и настроенията на обществото, предизвикани преди всичко от намиращoтo се във всяка страна голямо количество имигранти.

Защото демографската криза принуждава да се внася чужда работна сила и като следствие от това произтича сблъсък между противоположните култури и религии. Решението може да бъде само в поголовното задължително възпитание на всички, да се издигнат по-високо над всички различия, в единно интегрално обединение.

А затова е необходимо, в задължителен ред, да се въведе масово възпитание за ВСИЧКИ членове на обществото, включително и имигрантите. Иначе във всички страни занапред ще има ужасни последствия във вид на граждански войни.

[50058]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Пет съвета на науката Кабала

Някои могат да бъдат лъгани дълго време, други – за по-кратко, но всички – винаги – не могат да бъдат лъгани.
Ф. Д. Рузвелт

Техниците вече прибраха оборудването, което разнесе по целия свят ехото на победната реч. Фанфарите затихнаха, коментаторите и хроникьорите се впуснаха в лов на други свежи теми. Циферблатът започна да отмерва с обратно броене часовете от 100-те дни щадящо време, които се дават на новия US-президент Барак Обама.
За съжаление, за него таймерът ще има много по-кратък срок. Тревожното развитие на събитията изисква не просто красиви лозунги и дори не още една програма за спасяване на икономиката. Днес, когато се рушат предишните концепции на управление и взаимодействие, дойде време да бъде сменен самият подход.

Готов ли сте, господин Президент?
Искрено желаейки Ви успех, ще си позволим да дадем пет съвета, които ще помогнат изтърканите фрази да се превърнат в реални дела. (още…)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→