Съобщение (Икономистите от McKinsey Global Institute): Кризата върна назад световните финанси с няколко години – активите се обезцениха, кредитите изгоряха, залозите не могат да покрият загубите. Но проблемът дори не е в това – в посткризисния свят финансовите инструменти се страхуват от рискове, не влагат пари в нови начинания и спират икономическия ръст.

Кризата спря развитието на световната финансова система, а някои процеси просто ги върна назад, развитието на транспортното кредитиране и инвестиране, което сега е с 60% по-малко от предкризисното ниво. Световната финансова интеграция спря, а нейното бъдеще е доста мъгливо. Обемът на активите и активността на финансовите пазари след кризата рязко спадна. Частичното финансиране просто не стига за възстановяване на икономиката и за връщане към нормалния ръст.

Реплика: Всичко върви по плана на природата, която ще ни принуди да приемем новото отношение към нас, обществото, света – като единна глобална всеобщо зависеща система.

[101956]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню-Йоркски Обзор на Книгите, Извадки от симпозиума.

Джеф Мадрик: Имаме проблеми с жилищни пазар, който полудя.

Бил Брадли: Националното правителство вече вложи 12,7 трилиона долара под формата на гаранции и задължения във финансовия сектор на САЩ и ние вече похарчихме повече от 4 трилиона за тази криза. Държавната програма няма успех, банковите активи не се купуват.

Нийл Фегюсън: От края на 70-те години се наблюдава взривен ръст на съотношението дълг към брутния вътрешен продукт. Това е криза в световната икономика. И аз бих казал, че това е криза на самата глобализация.

Пол Кругман: Семействата в САЩ станаха свидетели на рязкото понижение на доходите им. Затова хората искат да пестят. Тези спестявания трябва да бъдат превърнати в инвестиции, но няма търсене на инвестиции дори при нулева лихва на банката. Това води до проблеми. Откъде ще се появят спестявания, които да финансират огромния бюджетен дефицит на САЩ? Кризата може да се окаже самоусилваща се и да ни задържи в капана си за доста години.

 Нуриел Рубини: Безусловно това е най-тежката финансова криза, икономическа криза и рецесия от времето на Великата Депресия. Ние все още продължаваме да се свиваме с много бързи темпове. Перспективите за Европа и Япония през тази, и следващата година са още по-лоши. В повечето развити страни работите ще бъдат по-зле отколкото в САЩ.
Урокът от Великата Депресия е достатъчно ясен: започна се с краха на фондовата борса през 1929 г. и завърши с края на Втората световна война. И така, войната е следствие неприемането на належащите мерки в краткосрочна перспектива.
Политиците започнаха да приемат, че саморегулирането е възможно най-доброто, а това означава, че изобщо няма регулация. Целият модел на саморегулация и пазарна дисциплина понастоящем претърпя пълен крах.

Джордж Сорос: Финансовата система фактически рухна, а реалната икономика започна свободно падане и това се оказа глобално. Пазарите се разглеждаха в качеството на саморегулираща се система. Тази парадигма се оказа лъжлива. Когато хората смятат, че тази криза е същата като предходните финансови кризи, те правят грешка.
Нека погледнем истината в очите, в продължение на 25 години ние консумирахме повече отколкото произвеждахме.

Робин Уелс: Ние се намираме в противоположна ситуация в отношенията си със страните- износителки. Можем да забележим завой в посока към протекционизма.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Главната причина за кризата е порочният механизъм на създаване на пари.
Трябва само банките да бъдат лишени от възможността да създават пари и да ги заставим да ги държат на 100% в паричен резерв.
Всички банки трябва да бъдат финансови посредници, на които вносителите дават парите си, а не да създават пари с последващото им даване в заем под определен процент.
Това ще бъде преход в справедлива и екологически устойчива «стационарна икономика».
Наличността всъщност представлява 3% от общия обем на парите. Останалото съществува само като запис в счетоводните книги.
Ако банките можеха да създават електронни пари по своя воля, оставяйки само част от парите в резерва, то защо демократично избраната централна власт да не направи същото.
Само Централната банка ще бъде длъжна да установява количеството нови, неналични пари, ще дава нови пари на правителството, като обществен доход, който впоследствие ще бъде пускан в оборот.
Само правителството има право да представлява интересите на гражданите и само на него трябва да му е дадена свобода да създава пари. Целта на монетарната политика трябва да бъде в това, да гарантира точно съответствие между количеството пари и материалните ценности в икономиката, а също и да обезпечи капитал за нови инвестиции в реалния сектор, с цел стабилно развитие на икономиката.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→