Мнение: В обществата с ниско ниво на икономическо неравенство хората се чувстват по-благополучни и щастливи. В благополучните страни възприемането качеството на живота зависи не от показателите на икономическия ръст, а от наличието на неравенство, което се разглежда като социална болест.

Със задълбочаването на неравенството в обществото, расте конфронтацията и усещането за несправедливост. Това предизвиква у хората усещане за неблагополучие. Забелязаното неравенство прави човека нещастен. Отвращението към неравенството в благополучните страни е свързано именно с фактора доверие. Фактор за субективното усещане на щастие при жителите на благополучните страни се явява нивото на доверие в обществото.

Реплика: Да се създаде доверие, а значи и усещане за благополучие в обществото, е възможно само при пълно и постоянно равенство между хората – това е възможно само по методиката на Интегралното възпитание, която за промяна природата на човека използва Висшата светлина.

[136427]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Алексей Байер – наблюдател на списание “ Рисърч „, Ню Йорк:

Обама критикуваше икономическата политика на Буш, заради подкрепата на Уол-стрийт да надува спекулативни балони.
Но и той самият продължи да надува нови финансови балони. В началото беше надут балон, свързан с държавните облигации на САЩ и изпадналите в паника инвеститори пренасочиха капиталите си в по-безопасни и ликвидни активи.
Сега финансови балони се надуват повсеместно. Няма обективни предпоставки за устойчив ръст на индексите. Икономическите показатели показват негативна тенденция. Американците купуват по-малко и спестяват повече.
Федералния резерв заливаше банките с пари за кредитиране на бизнеса и потребителите – но натоварването на производствените мощности е 69 %, а 12 % от собствениците на жилища не могат да изплащат ипотеките си. Но ако няма търсене на кредити, банките спекулират, за да печелят.
Обама увери крупните банки, че държавата няма да допусне техен банкрут и банките започнаха да пускат на пазара нови акции, да изплащат държавните кредити, избягвайки държавния надзор.
Докато се надуват балоните на пазарите за акции и суровини, се пръсва балонът на държавните облигации, изключвайки възможността за финансиране на държавния дълг.
При безработица от 10%, американците ще спрат да купуват китайските стоки за широка употреба и японските машини в предишните количества.
Макар финансовите балони да дават отсрочка, глобалните производствени мощности, построени за тяхното обслужване, трябва да бъдат значително съкратени, тъй като световното търсене значително спада. Този болезнен процес ще започне, когато свършат тези ресурси, които държавите и централните банки хвърлят за борба с кризата и които сега преминават в нови финансови балони.
Това е особено лошо за Русия. Ако този балон задейства нова вълна в американското потребление, ако цената на нефта се върне до 90-100$ за барел и след това световният финансов балон се спука, то за рублата, московските борси и руската икономика като цяло ще възникнат много по- сериозни проблеми, отколкото в началото на кризата ( септември 2008 г.).

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→