Entries in the 'икономически глобализъм' Category

Феноменът глобализация: социален аспект

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Глобализацията представлява преобразуване на световното пространство в единна зона, където свободно се движат хора, капитал, стока, информация, където възникват и се развиват субекти за обществено развитие, социални инструменти, формира се и се осъзнава от човечеството тясната взаимна връзка в рамките на системата ”човек – общество – природа“, което води до окончателно формиране на вселенската цялост. Глобализацията образува качествено ново състояние на света.

Акцентирайки върху човека, като на основен субект на процеса, може да се каже, че глобализацията е постоянен процес на опознаване на хората едни с други и обкръжаващото ги пространство, в резултат на което се образува цялостна социална структура от планетарен мащаб.

Глобализацията представлява завършен закономерен, обективно-исторически процес на мащабна интеграция на всичко социално: държави, народи, съобщества, културни ценности, сфера на обществен живот, която способства за формиране на световното общество и цялостната планетна система, унифициране на обществения живот на различни територии. Защото планетата представлява затворено пространство, човечеството се обединява в единна социум култура „Holistic World“ – кръгъл свят.

Протича цялостно осъзнаване на световната система от човека, откриване на все нови граници на тази цялостна система. От тук се променя начинът на мисленето, на познанието за света, ценностната система, приоритетите, човешкото поведение.

Ако до неотдавна на обикновения човек му е било достатъчно да мисли само за себе си и за своето най-близко обкръжение, то глобалните тенденции от последното десетилетие го карат да чувства отговорност не само за ”за своето” в обичайното разбиране на думата, но и за общата съдба на човечеството и на цялата планета, да разшири рамките на ”своето” до планетарен, глобален мащаб. В резултат на това хората се оказват жители на един ”голям дом”.

Става смяна на приоритетите на общественото развитие, акцентът постепенно се пренася върху социалната сфера на живота на обществото, като една от доминантите на съвременната глобализация, а дотогава преобладаваха пространствено-географският, икономическият, политическият, и културният аспект. Глобализацията формира качествено новото състояние на обществото, трансформирайки социалните структури и модели на взаимодействие в обществото, променящи ролята и значението на човека.

Реплика: В края на проявата на цивилизацията като все по-глобална и интегрално-взаимосвързана се открива, че народите по неволя се сближават, престават да забелязват границите и разстоянията, но правителствата пречат за това сближаване и всячески препятстват такъв род процеси, заради личното си егоистично облагодетелстване. Става все по-ясно, че именно правителствата са излишни и дори вредни за новите интегрални връзки на световното общество.

[132421]

Медведев: най-важния урок от кризата.

Президента на РФ Медведев пред американския.телеканал СНБЦ: Сега е достатъчно да възникне някакъв проблем в отделна държава от Америка, Европа или Азия и той може да възпламени цялото световно общество. Затова извода, които сме длъжни да направим от тази гледна точка е, че при вземане на вътрешно-национални икономически решения, ние пряко въздействаме на икономиката и на други страни. Този икономически глобализъм е главният урок от сегашната криза. И в същото време това създава условия за изграждане на по-справедлива финансово-икономическа архитектура.

Реплика: Ето как ни помагат такива страдания! Казано е, че страданията пречистват. Истинският смисъл е: Страданията пречистват човека от егоизма. Но в това пречистване има два етапа. Един под висше въздействие, а другият -чрез осъзнаване на егоизма, като общо зло и лично отделяне от него (от неговото използване).