Мнение (А. Волкер, икономически наблюдател ВВС): Пет години след началото на икономическата криза, създателите на световната икономическа политика не знаят какво да правят по-нататък. Главният икономист Оливие Бланшар много добре е казал това: „…аз наистина не разбирам къде се намираме.“

Реплика: Това вече е началото на прозрението. Сега вече е възможно да се търси истинската причина за кризата, а после и нейното решение. Все повече хора осъзнават, че проблемът не е в икономическата политика, а в самият човек, по-скоро в нашите отношения, а още по-точно в това, че ние, обществото, намирайки се в пълна взаимовръзка в глобалния свят, не съответстваме на структурата на света, защото оставаме егоисти, протекционисти, които се конкурират помежду си.

А откриващата се единна система в света изисква от нас пълно взаимодействие. Разбира се,  в своето развитие кризата ще ни доведе до осъзнаване на необходимостта от обединението на всички народи и страни, но този път ще бъде дълъг и драматичен. Трябва да се учим от природата и да подражаваме на нейните взаимовръзки. За това съществува методиката на „Интегралното възпитание“. Тя ще ни помогне бързо и лесно да създадем правилните връзки между нас и по този начин да ликвидираме кризата.

[106045]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А. Яблоков, еколог, член кореспондент на РАН): Принципното значение на концепцията на биосферата според Вернадски се заключава в това, че Земята – това е своеобразен организъм и дори неголеми изменения в тънкия филм на живота на планетата могат да имат геологични последствия.

По-късно британският учен Джеймс Лавлок заговори за Земята като своеобразно живо същество, изваждайки концепцията за Гея (Гея е древногръцката богиня Земя).

Земята – Гея може да унищожи човека, както опасно раково образуване. Сега човекът прави всичко за да се случи точно това: изчерпва и унищожава, хищнически експлоатира невъзобновяемите (почвени, горски, водни) ресурси, изхвърля в биосферата натрупани  химически и радиоактивни вещества.

Екологическият подход – това е счетоводство не само в краткосрочен план, но и с дългосрочни последствия. Мащабът през погледа на икономиста – е 10 години. Политиците мислят от избори до следващи избори, тоест 4-6 години. Разликата в тези мащаби определя конфликта на гледните точки. Политикът трудно ще се съгласи с аргументите на еколога „след 20 години ще бъде зле“, като поставя на преден план това, което той мисли и което ще се хареса на неговите избиратели след няколко години.

Обществото от потребители трябва да проумее, че развитието не е безгранично!

Политиците се избират с гласовете на избирателите и те приемат екологично опасни решения в полза на избирателите. Единственият изход е разпространение на екологично съзнание. Лошият вариант е да чакаш необратимия край.

Съзнанието за опазване на екологията трябва да доведе хората до категоричното решение, да не руши околната среда, а да се вградим в чудната система на биосферата. Екологията – това е наука за дома. И жалко, че по-голямата част от земляните не са осъзнали все още, че нашият общ дом – това е цялата планета!

Реплика: Тези призиви на еколозите слушаме десетки години, но докато политиците и финансистите определят живота ни, нищо няма да се промени! Това, което не дава политически и икономически ползи днес, не е интересно – никой не инвестира в екологията! Интегралното възпитание на обществото не им е изгодно. На управниците са нужни масите, „вмъкнати” в телевизора.

Изходът е във възпитание на обществото отдолу!

[764669]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Алексей Байер – наблюдател на списание “ Рисърч „, Ню Йорк:

Обама критикуваше икономическата политика на Буш, заради подкрепата на Уол-стрийт да надува спекулативни балони.
Но и той самият продължи да надува нови финансови балони. В началото беше надут балон, свързан с държавните облигации на САЩ и изпадналите в паника инвеститори пренасочиха капиталите си в по-безопасни и ликвидни активи.
Сега финансови балони се надуват повсеместно. Няма обективни предпоставки за устойчив ръст на индексите. Икономическите показатели показват негативна тенденция. Американците купуват по-малко и спестяват повече.
Федералния резерв заливаше банките с пари за кредитиране на бизнеса и потребителите – но натоварването на производствените мощности е 69 %, а 12 % от собствениците на жилища не могат да изплащат ипотеките си. Но ако няма търсене на кредити, банките спекулират, за да печелят.
Обама увери крупните банки, че държавата няма да допусне техен банкрут и банките започнаха да пускат на пазара нови акции, да изплащат държавните кредити, избягвайки държавния надзор.
Докато се надуват балоните на пазарите за акции и суровини, се пръсва балонът на държавните облигации, изключвайки възможността за финансиране на държавния дълг.
При безработица от 10%, американците ще спрат да купуват китайските стоки за широка употреба и японските машини в предишните количества.
Макар финансовите балони да дават отсрочка, глобалните производствени мощности, построени за тяхното обслужване, трябва да бъдат значително съкратени, тъй като световното търсене значително спада. Този болезнен процес ще започне, когато свършат тези ресурси, които държавите и централните банки хвърлят за борба с кризата и които сега преминават в нови финансови балони.
Това е особено лошо за Русия. Ако този балон задейства нова вълна в американското потребление, ако цената на нефта се върне до 90-100$ за барел и след това световният финансов балон се спука, то за рублата, московските борси и руската икономика като цяло ще възникнат много по- сериозни проблеми, отколкото в началото на кризата ( септември 2008 г.).

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→