Всяка секунда от моето съществувание трябва да се разглежда като възможност за реализиране на целта на живота ми, на съществуването ми, заради което е създадена тази реалност и този живот, в който се намираме ние. Светът е устроен така, за да можем ние, творенията, да постигнем своя Създател. А за да бъде пълно това знание и постижение – такова, каквото Той иска, ние трябва да започнем своето запознаване с Него от съвършено противоположно във всичките му детайли състояние.

Ако Творецът е пожелал да го постигнем в някаква определена мярка, включваща в себе си много частни разкривания, то ние трябва да усещаме скритието във всеки един нюанс. А доколкото скритието може да бъде почувствано само на контраста на неговата противоположност, разкриването, изгнанието, отделянето от Твореца става постепенно. Колкото по-надолу се спускаме по стъпалата на скритието, толкова повече в съответствие с него можем да постигнем разкриването; стъпало след стъпало.

Ако правилно си представяме вселената, то там няма какво повече да се прави, освен да разкрием Твореца! Затова във всяко едно действие, състояние, мисъл: в цялата ни работа, в учението, в обсъжданията, връзките, акциите за външно разпространение – не ни достига само това намерение. Във всяко такова действие не ни достига само крайното решение: да разкрием Твореца, тоест силата на отдаване и любов и да се удостоим с нея.

Ние доказваме своята готовност със своите старания, упражненията, които извършваме помежду си. И единственото, което не ни достига, е правилното намерение преди всяко действие, във всеки миг от живота ни. Преди всичко, трябва да се насочим към Твореца, за Неговото разкриване. И ако сме се прицелили, ако сме се устремили към Него, то вече можем да разберем как да изградим връзката между тези два източника: между нас и Твореца.

Трябва да започнем да изграждаме тази връзка с Него, а не със себе си – със силата на отдаването и любовта. Трябва да се изясни как да изградим системите, пригодни за разкриването на тази сила на отдаване, какъв трябва да бъде моят вътрешен съсъд, за да мога да разкрия това свойство. За да мога да го настроя, аз започвам да се свързвам с останалите, да съединявам себе си с цялата световна душа: неживото, растителното, животинското ниво, хората, които се обединяват за сметка на мен. По такъв начин създавам място, където Творецът и аз можем да бъдем заедно, получавайки възможността да се разкрием един друг.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114385]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Известният учен Е. Флю се отрича от атеизма. Биологическо изследване на ДНК показало, че за възникване на живот трябва невероятно съчетание от множество различни фактори, което води до извода за участието на този, който може да твори. Абсурдно е да се твърди, че първият жив организъм е произлязъл от нежива материя, а после по пътя на еволюцията се е превърнал в създание с необичайна сложност.

Ф. Крик, разкривайки спиралната структура на ДНК молекулата, открива, че животът се явява резултат от някакво чудесно творение, иначе е невъзможно да се обясни удивително точното взаимодействие на огромно количество фактори, необходими за зараждане и развитие на живота.

М. Бехе, професор по биохимия: Биохимиците разкриха множество тайни на човешката клетка, но всички усилия за изучаване на живия организъм дават един резултат – „Творение“.

Ф. Колинз, генетик: Квантовият механизъм на неопределеността прави обкръжаващия свят непредсказуем в своето развитие и до края необясним. Бог управлява процесите на мирозданието, но с толкова тънки способи, които са неуловими за учените. Науката отваря вратата към осъзнаването на божественото влияние без намеса в съществуващите закони на природата.

Учените доказаха, че ако константата в природата се отличава само с 1%от настоящото, то не биха възникнали ни атоми, нито галактики. Неподдаващите се на обяснение подреденост и свързаност в строежа на Вселената и човека водят учените към вяра в Създателя.

Ако свещените текстове се възприемат не буквално, а като алегория, то противоречие между идеите на еволюцията и идеята за Бог няма. Самите закони за еволюцията са заложени от Бога.

Реплика: Науката ни води към осъзнаването на наличието на начало, причини, план на развитие, цели в Природата. Но учените нямат цялостната картина на мирозданието, включваща нашия свят като негова част. Затова съществува науката за действията на Твореца – Кабала. Религия няма, а има Природа – закони, свойства, взаимодействия, които могат да се разкрият и постигнат само в степента на подобие на тези свойства.

[113758]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ние не чувстваме, че целият ни живот е подчинен на едно течение.

Творецът нарочно ни обърква. Kато че ли на света не съществуват Източник и Цел, за да можем в разочарованието си от тяхнoто отсъствие да се зарадваме на разкриването на Кабала, методиката, която ни разкрива Твореца.

За разкриването на Твореца е необходимо да отнасяме всичко, което се случва, към самия Него и да поправим свойствата си в съответствие с Неговите.

Ако зад всичко, което се случва с мен, зад ударите и наслажденията, които получавам, се стремя да виждам единствено Него самия, то от това объркване ще започна да изграждам в себе си система на връзка между желанията и мислите си, както при Твореца.

Освен това, във всички Негови разнообразни и противоречиви действия трябва да виждам единствено доброто.

Ако вярвам на кабалистите, че те усещат Твореца като Единствен и Добър, ще се старая така да поправя свойствата си, че да Го чувствам такъв.

Настройвам се като една цигулка, която след настройката свири вярната мелодия. Чувствам Твореца и ние заедно с него свирим за мен – сливаме се в една мелодия, в един инструмент.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между разкриването на ново кли, което усещаме в нас като ново и пусто желание и разкриването на Източника?

Отговор: Става дума за едно и също нещо. Защото светлината ни свети скрито. В науката Кабала се обяснява, че това прилича на флирт. Например в нашия свят жената се прикрива и само в малка степан се разкрива пред мъжа. Това е игра. Красотата се разкрива, когато е скрита. Защото скритото ни привлича.

От скритото придобиваме желание за разкриване. Онова разкриване, което впоследствие постигаме, също трябва да бъде скрито от нашия егоизъм. От една страна Творецът си остава скрит, за да ти се разкрие. Той буквално се разкрива в скриването си. От друга страна, ако си готов да приемаш от Твореца скриващия Го екран и от него да изградиш над себе си екран, скриващ твоето его, тогава се издигаш над своя егоизъм и разкриваш Твореца.

Тогава между вас няма скриващ екран. Но ти пазиш егото си, за да бъде скрито. Излиза така, че в отношението си с Твореца ти винаги запазваш скриването, но скриването не на Твореца, а на своя егоизъм. И затова постигаш напълване.

Цялостният проблем в нашия свят се крие в това, че ние анулираме екрана и започваме да се напълваме директно. И тогава моментално това напълване неутрализира желанието. И колкото и страстно да търся постигането на желаното – храна, алкохол, секс, слава – още щом го получа, наслаждение веднага изчезва. Толкова много съм го желал, години наред съм преследвал нещо, но още с постигането му, насладата от него изчезва.

Защо?! Години наред съм пестил пари за жилище, в края на краищата си го купувам и само след няколко седмици или месец, в мен вече отсъства чувството за нова придобивка и наслаждение. Защото самият аз съм анулирал екрана.

Цялата наука Кабала е свързана с това, как да разкриваме, как да получаваме наслада, съхранявайки екрана. И тогава запазваме наслаждението, което ни напълва без да изчезва. Затова достигаме до усещането за вечен и съвършен живот.

Ние се чувстваме нищожни, осакатени и смъртни само защото премахваме екрана – преградата, която трябва да стои между наслаждението и желанието.

Знаем как да използваме това в техниката. Не свързваме просто ей така два проводника, защото ще се получи късо съединение, а поставяме съпротивление между тях – резистор и тогава получаваме полза. А вътре в себе си пренебрегваме този принцип. Затова нашите прибори работят, а самите ние като прибор сме неизправни.

Цялата мъдрост се състои в това, по какъв начин да запазим прикритието, зад което първоначално се скрива Творецът и тогава скриването ни привлича, а след това ти си длъжен да скриеш своето желание, своя егоизъм, да се издигнеш над тях и тогава да разкриеш Твореца. При това ти не губиш своето кли. И тогава всеки път добавяш и желание, и екран срещу него, и разкриване на Твореца.

Това е и наука за разкриване – науката Кабала, благодарение на която действително получаваме желаното, без да го губим веднага, както се случва с придобивките в нашия свят. Но в духовното не може дори за миг да се постигне разкриване на Твореца, ако се готвиш да премахнеш екрана. Длъжен си в самото начало да подготвиш екран, скриващ егоизма ти и тогава над него можеш да разкриеш Твореца. Необходима е предварителна подготовка.

Затова съществува период на подготовка – няколко години, когато човек пристъпва към изучаване на науката Кабала. В крайна сметка той трябва да се научи как да принуди себе си, как да убеди себе си, как да разбере, че му е необходимо покриване. Затова е написано: “ Мъдростта е за скромните” – за тези, които могат да скрият своето желание за наслаждение. Именно скривайки го, вътре в самото това желание, човек може да получи напълване, което не изчезва.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→