Въпрос: Какво означава ”избран народ”? За какво е избран? За това да страда?

Отговор: Той е избран за особена работа по света, и тази избраност се е проявявала в продължение на цялата история. Да, неговата мисия е тежка и се осъществява по различни начини.

В началото еврейския народ дал на света ”Тора” – връзката с Твореца. Различни части на общата Малхут, наречени ”народите на света”, са приели тази връзка в изменени форми. Те са изгубили първоначалната идея и са я обърнали за собствена изгода, всеки според своя дух.

Така са възникнали религиите: християнство, ислям и юдаизъм, след разрушаването на Храма. Оттук са тръгнали всевъзможните вярвания и техники, част от които са се зародили още преди Авраам.

Като цяло, Божествената идея се тълкува по свой начин във всеки от седемдесетте основни разбити съсъди, а също и в техните ”деца”. Да и всички ние различно си представяме своята жизнена парадигма, своите взаимоотношения със света и с божественото. Всеки се отнася към живота  по свой начин.

Що се отнася до избрания народ: дори и неговите съсъди да са разбити, благодарение на минала подготовка в тях е заложена способност за действие, насочена към поправяне. Защото обкръжаващата светлина (ор макиф) придвижва човечеството напред и развива тези съсъди, този народ по особен начин. Работата не е в приятното или неприятното на такъв път, а именно в неговата особеност. И дори да се проявява в тежки форми, нищо не може да се направи.

Какво ли не се е случвало в историята на този народ, къде ли не са го отхвърляли, какво ли не са правили с него. И така, той стига до ”финала”, на последния етап от себереализацията. Този етап може да отнеме още десетки години и да бъде съпроводен от процеси, за които не си струва да се говори… Но ситуацията е именно такава и ”финалът” се строи.

Такова е следствието от миналата подготовка на тези съсъди: в тях има искри от разбиването, и затова те реагират различно на светлината, възвръщаща към Източника. Светлината пада върху всички по равно, едновременно всеки народ се пробужда съобразно своята специфика, всеки се движи по своя път. Светлината слиза до всички, но темповете и характера на промените за всеки е различен.

Ако можеше да видиш обкръжаващата светлина, идваща навреме и тласкаща напред цялото човечество и ако познаваше вътрешната същност на всеки народ, нямаше да ти се налага да гледаш новините. И така би знаел какво трябва да се случи с всеки народ, с всеки човек…

Въпрос: И все пак, какво е избраният народ? Кой принадлежи към него?

Отговор: Става въпрос за група съсъди – желания с определена ”дълбочина” (авиют). Те са съединени в група, за да осъществяват обща, съвместна работа и така да се напредват. В този народ се крие искра, отделена от егоистичното желание – искра, която в бъдеще може да бъде насочена към силата отдаване, растяща в общото желание на човек.

Въпрос: Има ли това отношение към тези, които живеят в Израел?

Отговор: Не зависи от географското местоположение. Въпреки това, в земята на Израел за този народ има особени обкръжаващи и съответно, вътрешни условия, отличаващи се от тези, в които живеят другите части на народа, пръснати по целия свят.

Като цяло, съществува порядък на развитие на различните части на човечеството: нашата световна група, след това народа на Израел, живеещ в земята на Израел, след това народа на Израел, живеещ извън нея, и след това всички жители на света – и пак така в порядъка на своята близост към поправянето.

Някога народът на Израел е представлявал поправени съсъди, намиращи се над махсом, зад парса. А след това те са преминали разбиване и са изпаднали в егоистично намерение – за да се смесят с АХАП  и  да достигнат още по-високо общо стъпало за поправяне на света.

До разрушаването на Втория храм тези съсъди са се отнасяли към Галгалта ве-Енаим. Необходимо е било да се разбият и да се внедрят в съсъдите на народите на света – именно първо на тях Творецът е искал да даде Тора. А народът на Израел е представлявал подготвителен етап, преходно звено. Той е трябвало да премине през всички перипетии на своята съдба, за да може сега накрая да помогне за поправянето на света. Това и се опитваме да направим – да бъдем авангард, пионери по пътя. И затова еврейският народ е получил възможност да се върне в Израел – за да може оттук, уподобявайки се на корените, да започне поправяне.

Въпрос: Има ли някаква святост в земята на Израел в географски смисъл?

Отговор: Не. Просто връзката с нея, дори на неживо ниво, вече съдържа алтруистично намерение.Човекът (Адам) освещава земята, Човекът (Адам) освещава неживата, растителната и животинската природа. Но ние не се отнасяме към категорията ”Адам”, представляваме ”животинска” категория, при това разбита. И затова ”земята на Израел”, т.е. получаващото желание на неживо ниво, не е свято. Аз не го прикрепвам към себе си и не го освещавам. Живея в земята на Израел само защото така ми е удобно. Ако оттук ме ”изгонят”, ще избягам на друго място, както се е случило преди две хиляди години.

По време на конгреса в Ню Джърси се срещнах с много израелци и никой от тях не искаше да се връща, освен няколко души свързани с нас. Социологическите проучвания показват, че евреите в САЩ се отдалечават от Израел, не искат да се свързват с него. Те предпочитат да бъдат просто американски евреи, подобно на представителите на други народи. И дори се сърдят, когато пиша в блога си, но такива са статистическите анкети, на които те сами отговарят. И същото нещо виждам от своите беседи и лекции, проведени в Америка.

Разбира се, в нищо не ги обвинявам. Това е съвършено естествено: живеейки в някаква страна, егоистично се привързваш към нея и искаш там да ти е добре. А за страната, свързана с произхода ти, си спомняш веднъж на няколко години. Повечето американски евреи, с които се срещнах, са от тези, които никога не са били в Израел. Действително, какво да правят тук?

Въпрос:  Така необходимо ли е да живееш в Израел, за да завършиш поправянето?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че човек, който го тегли духовното, има привличане и към земята на Израел. Все пак има нещо тук. Тази тяга не може да се обясни с думи, тя е предизвикана от тази искра, която е заложена в нас. И затова тук идват хора, изучаващи кабала, дори които не са евреи. Те чувстват, че тук има източник, нещо друго, особено място, в което чувстваш себе си така, както никъде другаде. Работата не е в динамиката и в качеството на външния живот, а в много по-дълбоки причини…

От урока по писмо на Рабаш, 14.05.2013

[107411] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кабала разглежда ли Еврейската нация като богоизбран народ?

Отговор: Богоизбраният народ е група от хора, която притежава характерни земни черти и качества. Важното е, да притежават „точка в сърцето“, която е стремежът за постигане целта на творението – сливане с Твореца чрез уподобяване на свойствата. Тази група от хора, трябва да разбере своята мисия: да овладее методиката на поправянето и да обучи целия свят на нея.

Групата е наречена Израел (от думите „Яшар“ – направо и „Ел“ – Творец, Създател), тъй като дейността й е насочена „направо към Създателя“ – свързана с отдаване и любов към ближния. Всеки един с подобен стремеж е назован Израел и е „избран“.

Всички ние сме една нация и произлизаме от древния Вавилон. Частта от народа на древният Вавилон, които приели методиката на поправяне на егоизма, предложена на всички от Авраам, заради тяхната обща цел – тази група била наречена „Израел“.

Днес ние – цялото човечество, виждаме задънената улица, до която сме достигнали в резултат на егоистичното развитие, което продължава вече 4500 години, от времената на древен Вавилон. Това ще ни задължи да се издигнем над нашия егоизъм и по този начин да постигнем заедно нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата.

Тези, които чувстват и разпознават този зов имат за задача да поведат цялото човечество, целия Вавилон. Това ги прави „избрани“. Така пише Баал а-Сулам в параграф 19 на статията „Арвут (Взаимната подкрепа)“:

Рав Елазар, синът на Рав Шимон бар Йохай, авторът на книгата Зоар, изяснява това понятие, заявявайки, че не е достатъчно само тези, които са част от Израел да бъдат отговорни един към друг. Необходимо е целият свят да бъде включен в тази кауза. Краят на поправянето на световете ще дойде тогава, когато всички нации по света се присъединят заедно към стремежа за уподобяване на Твореца. Тогава Той ще разкрие Себе си на всички, както са казали мъдреците: „И Бог ще царува над всички земи. В този ден Бог ще бъде един и Неговото име ще бъде едно. И земята ще се изпълни със знание за Бога и всички нации ще се влеят в Него“.

Ролята на Израел по отношение на света е в това, че той е задължен да се издигне духовно и да подготви човечеството за приемане на възвишената работа, наречена „любов към ближния“, като средство, стълба, водеща към целта на творението – сливане с Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Гледа ли Кабала на евреите като на народ, избран от Бога?

Отговор: Избраният народ – това са група хора, различни по своите земни признаци, която притежава „точки в сърцето” – стремеж към целта на творението – сливане с Твореца по подобие на свойствата. Такава група усеща своето предназначение – да овладее методиката на поправяне и да обучи целия свят. Групата се нарича Израел – от думите Изра – направо и Ел – Творец, и идва от нейния стремеж „направо към Твореца” (отдаване и любов към ближния). Този, който се намира в това състояние, се нарича Израел – той е избраният. Всички ние сме от една древна вавилонска цивилизация, от един народ. Част от вавилоняните, приела методиката на поправяне предложена от Авраам, получила заради своето намерение името Израел. Днес ние, цялото човечество осъзнаваме безизходното положение, до което ни е довело 4500–годишното егоистично развитие, отново, както е било по времето на Древен Вавилон. Това ще ни принуди да се издигнем над своя егоизъм и всички да достигнем нивото на Твореца. Такъв е планът на Природата. Да увлекат днес след себе си цялото човечество, целия този Вавилон – това е задачата на онези хора, които усещат и осъзнават този призив. Затова са и „избраните” – тези, които се занимават с това. В статията си „Поръчителство” п. 15, Баал Сулам пише:

„Раби Елазар, синът на Рашби, автор на книгата „Зоар”, твърди, че не само народът на Израел, но и всички народи в света са отговорни един за друг… и окончателното поправяне на света ще настъпи, когато всички те се обединят в своя стремеж към Твореца и Той ще се разкрие на всички народи по света. Както е казано: „И ще се напълни земята със знанието за Твореца, и ще се устремят към Него всички народи по света”…, а ролята на народа на Израел спрямо целия свят се състои в това, че той е длъжен да се усъвършенства и да подготви цялото човечество за поемане върху себе си на важната работа върху любов към ближния, което се явява средство, стълба, водеща към постигане на целта на творението – сливане с Твореца.<–>

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→