Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Аз постоянно се старая да мисля за нашето единение и връзката между нас, особено по време на четене на Зоар. Но как работи над мен светлината, когато аз се старая да полагам тези усилия? Какви изменения извършва в мен?

Отговор: Светлината пребивава в абсолютен покой, тя нищо не прави с теб. Ти извършваш цялото действие. Можеш ли да я използваш? – Използвай! Не – значи не.

Подобно на електричеството: то е включено в розетката – ползвай се! Как да го използваш? – Както искаш! Включи хладилник, нагревател, каквото искаш.

Как светлината ти въздейства? – Тя не ти въздейства. Ти извличаш от нея това въздействие.

Казано е: „Аз своето АВАЯ (план на творенето) не съм променял” – това означава, че Творецът се намира в абсолютен покой. Затова светлината нищо не прави! Ти със своите действия извършваш всичко, ти привеждаш себе си в следващото състояние.

Ако ние казваме: „Дай на светлината да работи!”, „Светлината прави това или онова”, – ние просто приписваме нашите действия.

Ние привеждаме закона в действие – и той работи. Законът действа, неговата формула е известна. Той съществува извън нас и се нарича „закон за подобие на свойствата на светлините и желанията/келим” или „закон за равновесието”.

И няма никакви действия от страна на светлината. светлината е извършила единственото действие – създала е желанието да се насладиш, „нещо от нищото”. При това, това не е тази светлина, за която говорим.

А желанието да се насладиш, намирайки се в тази светлина като създадено от „нищото”, през цялото време се променя. И само изхождайки от това желание, творение, ние говорим за всички изменения на свойствата, развитието по четирите стадия и така нататък. Всичко това са изменения на желанието да се насладиш, вътре в постоянната светлина.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.03.2011

[38964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение в списание Nature: Настъпването на внезапни, резки и необратими промени в климата на Земята и системните пробиви в работата на финансовите пазари се проявяват сега в подобни явления и признаци.

В повечето случаи, когато системата приближава критична точка, след което следва рязка промяна на нейното състояние, тя подава подобни сигнали.

Реплика: Законът е един въобще за цялата природа, включвайки и нашата цивилизация. Но това са още само първите открития за глобалната и интегрална зависимост на всички нейни части.

Когато това ни задължи да се обединим в една интегрална система, тогава ще се прекратят и негативните изменения. И всичко ще премине към хармония, дори „необратимите” изменения в климата на земята.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Такива думи като „божествено“ или „обща сила на природата“ не интересуват обикновенните хора. Как е възможно да свържем тези много висши и глобални понятия с живота на хората в 21 век? Никой от тях няма необходимост нито от общата сила на природата, нито от нейното разкриване вътре в тях самите или на всяко друго място.

Отговор: Това не е вярно. Сега ние се намираме в състояние, когато всички зависим един от друг, всички ние като скачени колелца се намираме в една система на противоборство с цялата природа. Това е голям проблем и точно той се явява причина за всичките тези кризи, които сега усещаме. Тези кризи не преминават, а само се натрупват и ще се проявяват все по-силно и по-силно.
Затова човек, който не усеща своята връзка с целия свят, с цялото човечество и се противопоставя на цялата природа, ще разкрие това именно чрез нашите разяснения или под въздействието на ударите.
Дори и „най-малкият“ човек, като че ли безразличен към всичко това, ще бъде принуден да признае в своето отношение към другите хора, че или той се намира в противостояние с природата или върви кък равновесие с нея .
На всеки човек се налага да разбере този закон, тъй като без това знание той няма да може да поправи живота си. Човек е длъжен да вземе под внимание общата система, свързваща всички хора, длъжен е да разбере, че човечеството е взаимосвързано. Човек трябва да знае, че чрез никакви механически действия той няма да поправи душата си.
А след това, когато чуе обясненията, че от неговите връзки с човечеството зависи неговия успех, неговия живот, неговото семейство, здраве, безопасност, пенсия, работа и т.н., тогава ще попита: „ Как да стане това? Как да поправя себе си?“. И тогава вече може да му бъде дадена методиката за поправяне …

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човек работи по 12 часа, след това се занимава със семейството си, изпълнил е всичките си задължения, а като отиде в супермаркета се оказва, че няма хляб. Какво трябва да поправя той?

Отговор: Той няма да ходи на работа – а няма и да има такава, защото никой не се нуждае от това, което прави. Всички предишни връзки престават да действат.
Старият подход гласеше: след като излезеш сутрин, иди и излъжи цялото човечество, прибери се в къщи с всичко онова, което си успял да откраднеш, отмъкнеш, спечелиш – всичко това е твое. Колкото по-умен си, толкова повече печелиш, колкото по- хитър – толкова повече успяваш.
Но сега не е така. Днес действа законът: в съответствие с участието ти заедно с останалите в общата система, в такава степен ще преуспяваш и ще печелиш. Колко? Толкова, колкото ти е отредено да получиш съгласно общата свързваща ни мрежа, за осигуряване на един нормален живот, за да пожертваш всичко останало за благото на общата система.
Никой не те е питал дали искаш да се родиш. И сега пак никой не те пита – желаеш ли този нов свят или не. Твоята свобода на избор се заключава само в това, да слушаш и да се стараеш да учиш – ако искаш. А ако не пожелаеш, насила ще бъдеш доведен до свободния избор.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Нетленен е стремежът на човечеството да отвори вратата за духовния свят. Векове хората са търсили пътя, който води към висините. Напразни ли са тези усилия? Да не бързаме с изводите. Пред нас има две притчи, две покани за невероятни пътешествия. Франц Кафка и Баал Сулам ни призовават да се доближим до прага на непознатото.
Входът в закона
Франц Кафка (1883-1924) – е роден в еврейско семейство, живее в Прага и пише на немски език. За своя кратък живот той успява да остави неповторима следа в самото сърце на западната култура. Светът на Кафка става олицетворението на мрачната и грозна действителност, където блуждаят безпомощни герои , които старателно се опитват да се противопоставят на съдбата си. На Кафка може би най-добре му се е удало да отрази нашето безсилие пред натиска на могъщите процеси ставащи в съвременния свят.
В разказа си „Пред закона“ Кафка описва странната ситуация:
Човекът от село стои пред „вратите на закона“ и моли охраната да го пусне. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Възпитание, Духовност - Коментарите са изключени за Пазачът на входа

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica») (още…)

Filed under: Егоизъм - Няма коментари→

(Записки на некабалиста)

Когато нашият породист, но извънредно нагъл котарак Маркиз за пореден път грабна от масата една пържола, приготвена за печене от жена ми, аз сериозно се замислих над проблема с възпитанието.  Стана очевидно, че многобройните опити да възпитаме котарака по подобаващ, от наша гледна точка, начин напълно се провалиха, а не виждах изход от създалото се положение. Семейният бюджет не предвиждаше хранене на котарака с телешко, нито възможността да наемем пазач на месото.

Но все пак трябваше да се направи нещо и неочаквано си спомних съвета, който ми даде по някакъв случай един мой доста умен приятел, занимаващ се много отдавна с кабала: «Ако попаднеш в безизходна ситуация – отвори някоя книга по кабала». Не, че моята ситуация беше действително безизходна, но след като вече съм си спомнил, реших, че е дошло време да последвам този съвет. (още…)

Filed under: Духовност, Любов - Няма коментари→

За това, че времето е индивидуално за всеки обект, без да говорим за субектите, говорят не само теорията за относителността. Откритията в областта на квантовата физика, откриването на реликтовото излъчване, идеята за информацията, като отделна субстанция – която нито е материя, нито е енергия – не толкова изясниха картината, а по скоро изгониха аксиомата за „глобалното време“ и я превърна в най-добрия случай в теория. При това в теория, не развиваща се, а „глухо” отбраняваща се и на практика лишена от възможност за контра атака. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Природа - Няма коментари→