Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ „отделено“ от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да „разбере“ предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде „под него“ или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: „Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?“. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: „За какво съществувам? В името на какво страдам?“.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - Няма коментари→

Конгреса в Грузия. Урок №1

Въпрос: В книгата ”Постигане на висшите светове” е казано: ”Всеки в нашия свят е готов сам да отсича крайниците си по няколко пъти на ден, само и само да постигне капчица сливане с Твореца”. Трябва ли да го разбираме буквално или това е само образно казано?

Отговор: Не е образно. Първо, не става дума за никакви страдания, каквито се изискват от някои религии, защото всички страдания, с които човек се товари, са егоистични: страх или желание за получаване на голямо възнаграждение.

За какво става дума?

Например, когато попаднах в инцидент и бях в предсмъртно състояние, в кома, тогава ми направиха няколко операции, и остана още една, която беше наложителна – не можех да дишам, белите ми дробове се бяха напълнили с кръв. А операцията все се отлагаше поради заетостта на хирурга. Веднъж ми казаха: ”Днес той е свободен”. Аз сам побягнах към операционната, сам легнах на масата и казах: ”От тук няма да мръдна. Сега ще ме оперирате.”

Кажете ми, приятно ли е да те режат? – Не.

Защо се съгласяваме на това? – Защото разбираме, че от това ще спечелим в живота, защото има голямо наслаждение, по-голямо от страданието. Всичко се сравнява.

За да ни разкажат за това, какво означава една секунда връзка с Твореца, ни дават такова сравнение. Но това не означава, че трябва да отсичаш краката и ръцете си по седем пъти на ден.

Въпрос: Не си представям как в такива случаи можеш да не усетиш болка: чрез мислено обезболяване?

Отговор: Не трябва никаква упойка! Онова, което усещаш, на което се съгласяваш, това е твоята упойка. Тъкмо затова се отправям към такова висше наслаждаване, в сравнение с което всичките ми страдания не струват нищо, т.е. наистина преставаш да ги усещаш. Защото се включваш към по-горното стъпало, което е по-високо от животинското ниво.

От 1-я урок от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92294]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Необходимо е да се постараем да осведомим хората, особено в Америка, Русия и Европа, че съществува решение на всички наши проблеми.
Както цялата природата, така и човечеството също е устроено пирамидално. То си има своите неживо, растително, животинско и човешки нива – и човешкото ниво въздейства на по-низшите.
Кой е човек? Онзи, който разбира замисъла на творението и си представя процеса на развитие. Той въздейства на цялата пирамида на човечеството отгоре – надолу.
Но въпреки че според своето постижение и възприемане на действителността такъв човек се намира на върха на пирамидата, в действие я привеждат онези, които се намират най-ниско, на неживото ниво, със своята реакция отдолу нагоре (подемът ма“н). А върху разума и чувствата на такива хора влияят само техните жизнени страдания, а не осъзнаването на целта и виждането на бъдещето…

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→