Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?

Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.

Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.

Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”

Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.

Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.

За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.

Реплика: Но това не е поправяне.

Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие  няма смисъл.

Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.

Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.

Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.

Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.

Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.

Главното е да разпространяваме.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125754]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?

Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.

Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има  работа?

Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!

Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.

Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!

От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013

[125698]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес болшинството хора смятат, че в субективната реалност времето е започнало да тече много по-бързо. Ако по-рано им се е струвало, че времето се протака, то сега седмиците минават толкова бързо, че дори хората не ги забелязват. Защо се получава така?

Отговор: Продължителността на живота на човек, живял преди двеста-триста години, средно не е превишавала 35-40 години.

Времето за тях се е движело бавно, отмерено, макар че са живели два пъти по-малко, отколкото ние. А на нас за нищо не ни достига време – то бяга и изведнъж вече сме старци, и изведнъж вече умираме.

Ние имаме друго усещане за времето, защото ценността на времето е друга. Променило се е количеството на действията, които можем да включим във всеки момент на времето. Затова и времето е толкова наситено – компресирано.

Това не е свързано нито със страховете, нито с напрежението, нито с някакви очаквания на човека, проблемът е много по-сложен. Развивайки се, отиваме все по-далеч от животинския свят.

Животното може да живее спокойно. To няма понятие за време: ако му е необходимо – то лежи; ако му е необходимо – ловува и т.н. Тоест, при него всичко е разпределено, всичко е по сезоните на годината, всичко е пресметнато. Природата ясно му показва, какво да прави и то няма проблем с времето. Животното никъде не закъснява.

А колкото повече в нашето развитие ставаме хора, толкова по-голям проблем имаме с времето. Нали желаем, като цяло, да анулираме понятието “усещане за време”.

От ТВ програма ”През времето”, 18.03.2013

[108682]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (Б. Акунин, писател, изтоковед): Опитах се да видя нашия живот през очите на бъдещия човек. Погледнах – и изтръпнах. В каква дива епоха живеем, господа! Най-напредничавата ни наука и огромна част от доходите ни се използват за изобретения и производство на оръжия за унищожения.

Усърдно унищожаваме планетата, на която живеем. Непрекъснато мъчим и унижаваме себеподобните си. Бог знае как възпитаваме децата си. Понятие нямаме как функционира тялото ни, а мозъкът ни е въобще тайна зад седем печата. Цената на човешкия живот даже в развитите страни е малка, а в неразвитите – нищожна. Цели социални слоеве и дори народи живеят в позорна нищета.

Страните, като правило, се управляват от не най-добрите представители на населението – такава система за отрицателен отбор сме разработили. Планетата изобилства от престъпници, които затварят в специални затвори, където лошите хора стават още по-лоши. Ние сме невежи, жестоки и 99% живеят по животински маниер: ядем, мигаме с очи, произвеждаме потомство и после умираме.

[106842]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се добера до най-дълбоката, най-съкровената си точка, в която мога да се издигна над егоизма? Що за точка е това?

Отговор: Точно това е точката на моето Аз. Какво би могло да ми е по-ценно в целия свят от собственото ми Аз? Все още не знаем колко фундаментална е тази единственост в нас, това егоистично своевластие. Нищо друго не може да се сравни с него.

Грешката ни е в това, че като правило, все се сравняваме и съизмерваме с материалните, телесните, животински понятия за живот и смърт. Това рязко понижава „летвата“ и често, под натиска на бедите, човек е готов да жертва дори живота си, когато в неговите очите ценността му не превишава страданията. Много са готови да си сложат край, поради неправилни критерии, заради „животинския“ поглед върху нещата…

Съвсем друго е, ако съизмерваш живота си с вечността и съвършенството, ако те заплашва именно тяхната загуба. Точно това не е по силите ти и тук се крие истинското ти Аз – най-ценното, което имаш, макар още и да не си го проявил, да не си го съпоставил с истинските критерии – с вечния живот, с вечността и мощта на истинското творение, а не с материалната жизнена дейност в рамките на нашия свят…

Въпрос: За да се откажем от това егоистично Аз, е нужно обкръжение – толкова силно и надеждно, че да можем да „се гмурнем с главата надолу“ в него…

Отговор: Основното, което трябва да се разбере е, че тук може да ни помогне само светлината, която ще дойде свише. Докато не осъзнаем това истински и докато живеем в лъжи, всичко се измерва с материалното съществуване. Но когато започнем да правим духовни измервания, ще ни се открият ужасни дълбини, в които не става и дума за самоотрицание.

И чак тогава ще видиш, че там е нужна намесата на Висшата сила, която лежи над теб. Накрая ще разбереш, че съществува възможност за висшата власт. За първи път в теб ще възникне такова усещане и това вече ще е нова стъпка по пътя.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.04.2013

[105528]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата „Персонални тайни“, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→

В днешния свят разкриваме, че природата ни принуждава на връзка помежду ни. И ако още ни се удава да избягаме от семейните задължения един към друг, то не можем да се скрием от обществения живот, от цялото човечество. Тъй като сме зависими един от друг. Някога хората са живели изолирано и не са били запознати с онова, което се е случвало на другия край на континента с другите култури. Днес всичко е унифицирано: култура, стил на живот.

Законите на екологията, на човешкото общество и изобщо на цялата природа ни се разкриват като глобални, интегрални, обгръщащи ни и свързващи ни в една система. Това вече не зависи от нашето желание, а се явява като изискване на еволюцията.

Озовахме сме в кръгъл свят и проблемът е в това, че по сила на егоистичната си природа човек не е готов за това. Как тогава да помогнем на човек да установи по-дружелюбен контакт с новия свят, да го разбере, да го използва правилно за да постигне на успех?

Тъй като виждаме, че сме все по-неуспешни, и вместо да подобряваме своя живот, навлизаме в глобална криза, която ни заплашва с това, че никога няма да завърши. Огромното, силно и развито човечество изглежда като малко изплашено дете, което се е загубило и не знае накъде да поеме. И всичко това се случва поради липсващата правилна връзка между човека и обкръжението, нашето неразбиране спрямо природата. За всичко е виновна нашата безчувственост и затова ние не се опитваме дори да я разберем.

Природата – това са всички закони, вътре в които ние съществуваме, промяната на климата, на времето, на човешкото общество. В света на изобилието има гладни деца – и всичко това заради липсата на връзка между нас. Ние не сме способни дори да разделим излишъците от храна, които изхвърляме напразно.

Къде може човек да се научи на правилно организиране на връзките, за да се изгладят отношенията между нас, докато не сме стигнали до сблъсъци? Как да постигнем правилно равновесие в човешкото общество, равновесие с природата, до което сме длъжни да достигнем, ако искаме да оцелеем.

На всичко това можем да се научим от семейния живот. Ако човек може да развие своята чувствителност в семейното гнездо, разбиране, правилно отношение и подход към своя партньор, с това той ще придобие нови усещания, определения, подход и разбиране към обществото и цялата природа. Той ще може да обедини всичко това в едно и да съществува в хармония с всички.

Затова трябва да изминем този процес на изграждане на семейните отношения, а след това на всеобхващащото общество, и на цялото човечество и цялата природа. И тук не е възможно да се избира: да живея в семейството или не, с един партньор или с друг, с деца или без деца. Става дума за проблемите на цялото човечество. Всички изследвания свидетелстват за това, че връзката между нас е основният проблем, който се нуждае от решение. Ако се науча правилно и с чувство да се отнасям към съпругата си – към тази най-близка за мен система, с това аз ще си осигуря правилен подход към целия живот, към цялото земно кълбо. Тоест семейните връзки ме учат как да постигна успех във всички области и се явяват ключ към всеки успех.

При това, природата е устроена така, че аз не мога да постигна такъв резултат, изграждайки приятелски отношения с приятелите си по риболов или почерпка – това трябва да е връзка между съпруг и съпруга. Само в семейството  мога да изгладя всички остри камъни и да изградя тънките нюанси на приятните и неприятните свойства на характера и възприятията си. Затова съпругата се нарича ”помощ срещу мен” – ако не я виждам срещу себе си, не мога да се възползвам от нейната помощ, за да изградя самия себе си.

Ако искаш да се изградиш правилно, за да разбереш света и да преуспееш, трябва да създадеш инструменти в семейния живот. Затова нежененият човек не е пригоден за ръководни длъжности – той не е способен на правилна връзка със света. По тази причина, често при назначаване на отговорна работа се изисква да бъдеш женен.

От 40-та беседа за новия живот, 25.07.2012

[100545]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Теория (Б.Мартни, Н.Лейн, Университета в Дюселдорф): Появата на живот е страничен продукт от реакцията на усвоената енергия. Първите протоклетки се нуждаели от огромно количество енергия за метаболизма и репликацията си, тъй като ензимите, които катализират тази специфична реакция, се появили по-късно. Повечето от енергията се разсейвала.

Как протоклетките са можели да използват енергията като източник за поддържане на живота си? От къде е дошла тази енергия и защо се натрупва от живите клетки?

Биохимичните процеси протичат в закритите части на клетките. Живите клетки съхраняват получаваната в процеса на дишане енергия в своите мембрани във вид на йонни градиенти.

Естественият протонен градиент, действайки през тънките стени от сяра и желязо, може да осигури усвояването на органичен въглерод. В резултат са могли да се образуват протоклетки, първоначално без обвивка и живеещи в каменни клетки. Минералите са действали като катализатори за процесите на древния метаболизъм. След известно време протоклетките придобили собствена мембрана и изоставили скалните убежища.

По такъв начин, учените за първи път са могли да проследят целия път, водещ от скалите, въглеродния двуокис и водата – до образуването на днешните живи клетки.

Коментар: Човек не може да разбере тайната на произхода на живота, от къде идва животът, докато не придобие втората сила на природата – свойството отдаване. Именно това свойство, което е в неживата материя, създава в нея това, което наричаме живот. А да се придобие свойството отдаване, свойството на Твореца, на Природата, е възможно само чрез метода на кабала. И само в такъв случай ще бъдем в състояние да разберем източника на живота и да го управляваме.

[97508]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→