Entries in the 'животни' Category

Нечисти желания

Само тези не яжте от преживните и имащи раздвоени копита: камила, която е преживно, но няма раздвоено копито – тя не е чиста за вас. И заек не яжте, независимо че е преживно, но няма раздвоени копита – не е чист за вас.

И свиня не яжте: независимо, че копитата ѝ са раздвоени и сцепени, но не е преживно – нечиста е за вас. Месото им не яжте и до трупа им не се докосвайте – нечисти са за вас. (Тора, „Левит“, „Шмини“, 11:4; 11:6-11:8)

Това е точно изброяване на онези желания, които не могат да бъдат поправени до Крайното поправяне.

От една страна, те имат много от признаците, годни за използване на желанието за отдаване. От друга страна, е невъзможно да бъдат поправени, защото е необходима твърде голяма светлина, която за сега не можем да получим.

Това ще може да стане едва след като поправим всички останали желания на неживата, растителната и животинската природа вътре в нас. Тогава в поправено състояние ще можем да използваме желанията, наричащи се камила, свиня и т.н.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138107]

Да се освободим от пътя на времето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как правилно да използваме времето: миналото, настоящето и бъдещето? Струва ли си да ловим текущия момент, за да живеем само тук и сега?

Отговор: Ако усещахме само този момент, а не миналото, настоящото и бъдещето, или бихме се издигнали над времето, или бихме умрели. Едно от двете.

Мъртвите са свободни, защото не усещат времето, затова не усещат и промените, но това не е онази свобода, която търси човекът. Животните и растенията някак си усещат миналото, настоящото и бъдещето и дори в неживия камък се натрупва спомен, за онова, което се случва с него.

Независимо, че не сме запознати с това явление, но камъкът усеща външните въздействия върху себе си и някак си възприема миналото, настоящото и бъдещото, съгласно своето съпротивление на влиянията отвън.

Затова да усещаш само едно от трите времена означава да загубиш усещането за живот. По-интересно е да се издигнеш над усещането за минало, настоящо и бъдещо и да вземеш връх над тях, т.е. да управляваш преминаващите процеси. Трябва да изясним, как можем да управляваме миналото, настоящото и бъдещето, под формата на въздействие върху нас от някакъв външен източник.

Ако аз се обединя с този източник и го изучавам, то започвам да властвам над трите времена и се превръщам в господар на времето, ставам стопанин на своя живот. Мога свободно да се премествам от миналото в настоящето, в бъдещето и обратно от бъдещето в настоящето и в миналото. Мога да се издигна много над тях и да не бъда вече зависим от тях.

Сам ще променям времето, а не времето ще променя мен. И всичко това зависи от това, как ще преодолея желанието си да се наслаждавам – органът, с който усещам промяната на времето. Ако се издигам над своето егоистично желание и се освобождавам от него, то преставам да усещам миналото, настоящото и бъдещото като свой живот.

Пита се: тогава с какво се асоциирам аз? Аз трябва да зная цялата ос на развитие на своето желание: как то е било създадено, как се е променяло и каква форма трябва да придобие. За да разбера всичко това, трябва да се издигна на друго стъпало, наречено програма на творението.

Всяко нещо в света има своето минало, настояще и бъдеще, т.е. причина и следствие. Постоянно трябва да се обръщам към причината и тогава много по-лесно ще мога да изследвам и да видя следствията. Ако причината ми е точно известна, то дори без да виждам резултата, аз вече ще зная какво ще се случи. В причината вече е заложена бъдещата формата на всички следствия.

По такъв начин, достигам до основния въпрос в моя живот: „Къде е неговият Източник? Откъде съм дошъл? Какво е това човек? Кой ме е създал? Каква сила ме управлява и към каква цел ме води?”

Ако можех да отговоря на всички тези въпроси, то бих могъл сам да управлявам живота си и бих се освободил от пътя на времето.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137039]

Човекът – управляващ или управляван?

Д-р Михаел ЛайтманВъпрос: От една страна, виждаме, че човек е част от природата, и всичко, което се случва в нея, оказва влияние върху него. Но от друга страна, се поставяме на върха на цялата пирамида като венец на сътворението, като нещо по-висше, стоящо над цялата природа.

Различаваме се от другите създания с разума си, с мъдростта, със способността за планиране и развитие. В нас има някаква особена добавка, която я няма в нито една друга част от природата. Какво място все пак заема човекът в природната система?

Отговор: Човекът без съмнение е неразделна част от природата. Тялото ни принадлежи към животинското ниво, всичките му системи са подобни на тези на животните и в тях няма нищо особено. Точно така раждаме деца и се грижим за тях, както всяко животно.

Човекът започва там, където възниква неговата мисъл, образование, сила на разума, интелект, развиващ се през поколенията. А заедно с разума се развиват чувствата, осъзнаването на това, къде се намирам, кой съм. Тези въпроси се събуждат във всяко поколение, но всеки път в едно по-ново качество.

Много голяма роля тук играе образованието. Освен естественото природно развитие, ние също така се развиваме сами с помощта на специално изградени системи, предавайки научното познание и опита от поколение на поколение. Това не е просот опит за оцеляване, който животните предават на малките си.

Човек предава на своите деца мъдростта си, научното знание, мирогледа. И затова ставаме най-силните и сме способни да развиваме такива оръдия, които не са достъпни на животните. Маймуната не е успяла да използва нищо друго, освен пръчката – човек обаче изобретява най-хитрите инструменти.

Животното е напълно управлявано от природата на ниво инстинкти и не пита откъде идват заповедите, на които то се подчинява. Човек обаче може да пита: защо нещо се случва по даден начин и възможно ли е то да се направи по някакъв друг? Той търси как да излезе от различните неприятни ситуации и да достигне по-голям комфорт. Сякаш той се ръководи от същия принцип, както и животно. Но животното действа инстинктивно като машина. И макар че в човека също са заложени много много инстинкти и навици, предавани от поколение на поколение, от родители към деца, неговата особеност е в това, че той се учи непрекъснато.

Човек се учи от обкръжението, което има много силно влияние върху него, и се променя в съответствие със средата. В него живее стремежът да напусне мястото си, да се развива, да завоюва нови пространства, да се чувства властващ, разбиращ, със сила използващ всичко, намиращо се около него. Обаче виждаме, че ако човек действа по този начин – съгласно с желанието си, той е принуден постоянно да се спасява от злото, което сам си причинява. Като резултат, той се оказва най-нещастен, независимо, че стои над цялата природа.

Развиваме се под натиска на своя егоизъм, който го няма при животните. Животните действат въз основа само на инстинктите си, а човек има свобода на избор: какво и как да направи. Излиза, че във всяка жизнена ситуация имам възможност да постъпя добре или лошо спрямо другите, винаги, разбира се, изхождайки от собствената изгода. Обаче трябва добре да проверя какво именно е благо за мен. Защото човек се отличава от животните още и по това, че обладава разрушителна сила и е способен да вреди на самия себе си.

Силата на разрушението – това е властта на нашия егоизъм. И човек е длъжен да изпълнява заповедите на тази сила, дори и разбирайки, че тя го обрича на много труден живот. Той е принуден да се подчини на това вътрешно устремление. Виждайки, че стои на прага на война, той все пак не може да се спре и е готов да умре, защото егоизмът му е по-силен от инстинкта му за самосъхранение.

Животното никога не може да тръгне срещу инстинкта си за самосъхранение. Спасявайки се от преследване на лъвове или вълци, женската е способна дори да изостави малките си, да ги остави да бъдат разкъсани. Природният инстинкт ни казва, че по-големият и по-здрав индивид е по-важен от малкия и слаб, затова първостепенната задача е да се спасиш. Природата задължава животно да постъпва така, подчинявайки се на инстинкта на продължаване на рода. Докато човек може да действа съвършено различно. Майката е готова да рискува своя живот, само и само да спаси децата си, което е напълно несвойствено за животните.

Животно просто се бори за територията си, за храна и за продължаването на рода. Щом усети, че е по-слабо от противника си, веднага се оттегля без какъвто и да е срам и угризения на съвестта. Тези чувства при животно просто не съществуват, а съществува нормален инстинкт, все едно работят сили, а не биологични тела. Те просто измерват коя сила е по-голяма, като по-слабият й се подчинява. А човек е готов да воюва за „правда“, „справедливост“, „истина“, но това са само проявите на неговата гордост, на неговия егоизъм. Той трябва да докаже правотата си и чрез това ще реализира усещането си за човешка личност.

Нашите тела с нищо не се различават от телата на животните. Човекът в нас – това са нашите гордост, завист, честолюбие, именно те ни отличават от света на животните. Затова мястото на човека в природата не е такова, каквото е при останалите й неживи, растителни и животински части, и ние инстинктивно се отделяме от останалите. А освен това, ние можем да властваме над останалите части на природата: да убиваме животни, да ги заключваме в клетка, да ги правим домашни любимци, да ги отглеждаме и да ги използваме за храна. И отгоре на всичко, напълно се разпореждаме с растителната и неживата природа, смятайки себе си за нещо, стоящо над цялата природа.

Но ако погледнем човека, виждаме, че той се откроява със завистта си, жаждата си за власт и уважение, които нямат отношение към животинските инстинкти и затова го издигат над останалите. Но при всичко това, човек също е управляван от природата. Защото ако не знам, какво ще се случи в следващия миг, това ме поставя в редицата на обикновените животни. Ако не властвам над бъдещето си дори за един следващ миг, значи вече подпадам под властта на природата.

Затова ми е нужно да видя: кой съм в действителност – управляващ или управляем? Изглежда, че мога да управлявам някакви нива, намиращи се под мен. Но нямам власт над себе си и над човешкото общество, управляван съм отгоре! Тоест дали са ми възможност да властвам над неживата, растителната и животинската природа, а над самия себе си и над това, което е над мен: над съдбата и бъдещето ми – нямам власт, напълно съм управляван.

В това се състои цялата трагедия на човека, който изглежда толкова силен и преуспяващ в делата си, има развити чувства, разум, съзнание, мощни средства. Достигнали в развитието си такова ниво, изведнъж разкриваме, че не можем дори да докоснем най-главното.

От 305-та беседа за новия живот, 23.02.2014

[128375] 

Обществото е единен духовен организъм

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Говорейки за интегралното състояние, имаме предвид обществото или съгласно кабала – единен духовен организъм?

Отговор: Това е едно и също. Ние говорим за обществото, което започва да се усеща като едно общо цяло. В него се проявява колективният разум, колективното чувство, колективните потребности, колективният поглед върху всичко. Тоест цялото общество става едно единно цяло и започва да чувства всички нива на природата напълно взаимносвързани. И когато човек включва в себе си цялата тази огромна природа, вижда я и я усеща вътрешно, той започва да разбира нейната програма.

Явявайки се част от програмата, той започва да я възприема изцяло. Той като че ли се вижда при зараждането си преди милиарди години и продължаващ своето развитие милиарди години напред, тъй като започва да се включва в този огромен организъм на интегралната природа. Започва да усеща всички сили, вътре в които се намира той самият, и разбира как работи това, как му въздейства, как той може да си самоповлияе, да повлияе на своята съдба, на своето бъдеще, като единствен активен елемент в природата – не инстинктивен, а съзнателен.

Но ще получи това само тогава, когато бъде интегрално включен във всички нива на природата. Тогава ще се издигне на най-високото ú ниво – на нивото на Твореца, ако може така да се каже. Творецът не съществува, самата природа се явява Творец. Но човек достига до това ниво.

Въпрос: Как да определим самото понятие общество, тъй като обществото и организма се възприемат като различни неща. Понякога сравняват обществото с организма, но това е метафора, образ.

Отговор: Тези понятия се възприемат като различни неща за общество, в което елементите не са взаимно свързани. Ако това е организъм, разпръснат на части, на парченца, като болен, намиращ се в лошо състояние, когато всичките му системи са извън равновесие, то тогава вие сте прави. В такова състояние се намира днешното ни общество, което се опитваме да спасим някак си от гибел, от пълно разлагане на всичките му системи. А когато всички системи се намират във взаимно поддържане, в равновесие, всяка от тях и всички заедно, подобно на човешкия организъм – то тогава това е интегрално общество.

Реплика: Тоест трябва да прекараме ясна граница между представите за обществото, които господстват в социологията. Там всичко е много просто: има обикновено, просто общество – първата община, племе и сложно общество, което трябва да бъде много силно диференцирано.

Отговор: Първобитните общини, както казват, са били интегрални общности. При тях това се е базирало на ниво инстинкт, както в света на животните.

Но ние се различаваме от животинския свят по това, че в нас егоизмът е пораснал. И сега започваме да се съединяваме на друго ниво.

Животните инстинктивно са обединени в интегрално общество. Така ги подържа природата, нейният общ закон. А след това, над нашето животинско тяло израства егоизмът и ние трябва да се интегрираме над него, заедно с него. Тоест егоизмът ни дава ново ниво за интегриране.

От ТV програмата ”Интегрален свят”, 26.11.2012

[96031]

Желанието – вечният двигател на Вселената

От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Ние и екологията

„Изправяме се пред истински извънредна ситуация на планетата. Това е морално и духовно предизвикателство за цялото човечество“. Така се изрази  бившият вицепрезидент на Щатите, Ал Гор, когато получи Нобеловата награда за мир. Но веднъж паднала завесата в пълната зала, където бе проведена церемонията, възникна въпрос: „ Нашето нараснало съзнание по отношение на околната среда ще ни спаси ли от екологичната криза?“

За да държим под контрол екологичната криза, трябва преди всичко да разберем какви са причините, които се намират в основата на всичко, тоест след като изучим Природата и нейните системи. Изследователите на природните системи – физици, биолози, химици и представителите на другите науки – узнаха, че всички природни компоненти съжителстват в постоянно равновесие по между си. Отделните елементи са свързани и зависими един от друг до такава степен, че дори малкото увреждане на един от тях би означавало да бъде нарушено равновесието в цялата система. (още…)

Прозак за котки и кучета

Справка: Правителството на Великобритания обнародва план за борба с депресията. Предполага се, че ще изразходи 170 млн. лири за подготовката на 3600 лекари психиатри. През 2006 год. само на територията на Великобритания са изписани над 31 млн. рецепти за антидепресанти. В САЩ, 14% от населението използват антидепресанти.

Симптоматично е, че много от нас понастоящем са загубили вкус към живота. Даже при осигурените и на вид заможни хора възниква усещане за неувереност в утрешния ден, усещане за безсмисленост на случващото се. Опустошеност, скръб и отчаяние – тези нерадостни чувства, често водят към това, че човек прибягва до помощта на транквилантите, на наркотиците или стига до „нещо по-тежко”. Но всичко това носи временно успокояване и заместващо напълване. (още…)