Конгрес на единството ”Следващо стъпало”. Урок №1

Когато започваме да изследваме природата си, основният пробив в разкриване на истината се заключава в това, да престанем да се концентрираме върху животинското си стъпало, с което обикновено се олицетворяваме: с тялото си, с всичките му желания, мисли, стремежи.

Това е примитивен егоизъм, заложен в човешкия род и всеки обитател от нашия свят усеща неговото проявяване, кой по-малко, кой повече – всеки съгласно своята природа.

Трябва да разглеждаме човешката история не като живот на животинските тела, а като развитие на желанието на човешкото стъпало. Гледайки на света, виждаме колко е тежък животът на хората, колко много трябва да се борят за него. Всеки се бори за своето съществуване – но защо е устроено така? Всичко е устроено така, за да разберем безперспективността на нашето желание.

Неслучайно се оплакваме от живота и страдаме. Този живот преднамерено ни кара да страдаме, за да разберем, че нашият егоизъм, желанието да се насладим ни убива, и да пожелаем да се издигнем от него на следващото стъпало. Ако престанем да обръщаме внимание на телата си, а погледнем към общото желание, ще видим, че то расте от епоха на епоха и в зависимост от ръста си, страда все повече и все по-качествено.

Независимо, че човек може да има всички материални блага, неговото желание е израснало до по-високо човешко ниво и не усеща удовлетворение от добрия живот. Ако някога хората са се борили за парче хляб, то днес те не умират от глад, но страдат по други причини.

Така се развива и напредва общото желание, чиито части сме всички ние, което накрая ни довежда до необходимостта да решим този проблем: не е възможно повече да живеем вътре в този егоизъм, който се поражда единствено, за да страдаме. Няма какво друго да правим, освен да решим, че искаме да се издигнем над него – и да израстем в друго направление.

Ние не искаме да увеличаваме повече това желание, вместо сто, да искаме двеста и съответно на това, да увеличаваме страданията си, а след това да поискаме четиристотин и да страдаме още повече. Трябва да използваме желанието иначе, за да се опитаме да напълним не животинското тяло, а своето истинско тяло, намиращо се извън животинското: да се издигнем над животното, над коня, на стъпалото на ездача. Такава задача трябва да си поставим и тя да стане цел на живота ни.

Човечеството сега разкрива това и се намира на кръстопът. То започва по малко да осъзнава, че ще стигне до тотален срив, ако не промени природата си. И тъкмо ние притежаваме знанието и разбирането, какво трябва да се направи. Ние имаме методика, която се опитваме да реализираме и да покажем нашия пример на целия свят, ставайки светлина за всички народи.

Ние искаме да се изскубнем от егоизма, който ни заявява: ”Аз ще царствам!” и ни кара да обслужваме своето животинско тяло – да се издигнем от това стъпало и да се свържем с човека в нас. Този човек в нас засега не съществува – имаме единствено точка, от нея трябва да създадем човека. Тази искра се нарича ”точка в сърцето”, такава има във всеки човек. Но има хора, в които тя гори и иска своята реализация. Затова, покрай нас са се събрали хора от цял свят, които са способни да реализират тази възможност и да изградят от тази точка конника, човека, който засега е скрит вътре в нея, като в семенната капка.

Тази капка трябва да се оживи от материалното лоно, което се явява групата. И когато прилепваме към групата, както семето към стената на матката, то започваме да получаваме от това сливане висшата сила – разкриване на Твореца. Тук присъстват три съставни: моята капка, групата и Творецът, който се разкрива в нея. Тогава аз започвам да получавам чрез тази група храна, сила и така започвам да раста.

Всъщност, започвам да раста за сметка на това, че през групата получавам силата на Твореца, а желанието ми да се насладя също постоянно расте и сякаш иска да ми попречи. Но за сметка на това, че привличам към него светлината, възвръщаща към Източника, този суров, безформен материал започва да придобива формата на човека, на Адам, подобния (доме) на Твореца.

Аз не зная какво е да си подобен на Твореца и усещам различни пречки. Но самите пречки ми посочват как и в каква форма да им се съпротивявам, да моля за сливане групата, да искам въздействието на Твореца. За сметка на това, моето желание започва да придобива човешки очертания. Подобно на земния зародиш, който преминава през различни стадии на своето развитие, претърпява различни промени, приема различни форми, докато накрая не се обособи като човек. Така достигаме до състояние, в което сме готови да се родим в духовния свят.

А най-първият етап е прилепването към матката, стараейки се чрез нея да получим храна свише – светлината, възвръщаща към Източника.

От 1-вия конгрес на единството ”Следващо стъпало”, Урок №1, 26.04.2013

[106245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за това, че не трябва да се уеднаквява човечеството, защото всички хора са различни. Това означава ли, че в близко бъдеще, във всяка страна (някъде повече, а някъде по-малко) ще има определено количество хора, способни да извършат този сложен и тежък преход в духовното?

Отговор: Да. Използвайки случая ще кажа, че не всички ще го направят осъзнато, с разбиране, в детайли, стъпка по стъпка. Подобно на това, както е в света: има хора, които разбират този свят повече и такива, които по-малко, а има и такива, които изобщо не го разбират и знаят само как да се ползват от него, живеейки простия живот на постоянен жител.

Въпрос: Значи те извършат прехода, без практически да забележат това?

Отговор: Те го забелязват, но той преминава за тях, сравнително пасивно – поради това, че те се присъединяват към активно постигащите го. Пасивни са 99% от човечеството.

Въпрос: Съществуват страни, в които голямата част от хората все още се намират на нивото на животинските желания. И тъй като те не бива да бъдат притегляни насилствено, как ще бъде устроен новият световен ред?

Отговор: На първо място, аз виждам, че в Европа още много хора се намират на нивото на животинските желания, отколкото може би в другите „по-малко развити”. На второ място, редът на поправяне се организира сам, не трябва да го организираме ние.

В това отношение ние невярно оценяваме и неправилно преценяваме тези цивилизации – американските, европейските, африканските. Ние съдим според нивото на знанията, земната ни култура, доходите и комфорта. Но това съвсем няма отношение към това доколко в човека вътрешно е развит „човекът”. Бедуините, които живеят в пустините на палатки, могат да бъдат много по-човечни и много по-открити от съвременните европейски диваци.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→